"Журналистиката е мъртва", казват мнозина. За съжаление тази "максима" вече надхвърля обхвата на псевдомедиите, умишлено създадени да разпространяват фалшиви новини. Във времето на пост-истината едно от най-лесните неща е да обявим смъртта на професията. На другия полюс обаче е противоположният апел. Истината никога няма да изгуби ценността си, а журналистиката на фактите ще надживее и тази криза. Помпозно, утопично? Може би. Но в това, не без основание, вярва Гена Трайкова.
Тя е главен редактор на bTV Новините. Тя е едно от емблематичните лица на bTV - заедно с Венелин Петков са водещите на първата емисия новини на първата частна национална телевизия в България през 2000 година. По-късно става и продуцент на bTV Новините, bTV Репортерите, както и на документалната поредица bTV Документите.
Отскоро тя отговаря и за специалния онлайн-проект "Новините отвътре", в която лицата на телевизията разказват за най-добрите практики за работа в съответната област на журналистиката - от воденето на емисия новини, през създаването на репортажи и отразяването на събития на живо, до операторското майсторство и продуцентството. Целта, която медията си е поставила, е да покаже система от критерии за различаване на реалните факти от фалшивите новини с подбор и анализ на достоверните източници на информация.
Как се прави журналистика, когато духът на времето се описва с термини като "пост-истина" и "токсичност"?
В модерните времена, в които живеем, истината остава все по-самотна. Живеем в токсични взаимоотношения, удавени в откровена пропаганда. Все по-често емоцията взима превес над обективните факти. Аудиторията се мята между Осанна и Разпни го, защото все по често става подвластна на емоционални изявления, които я възмущават или пък въодушевляват. Давим се в море от алтернативни факти, а производството и разпространението на фалшиви новини се превърна в истински доходоносен бизнес. Свидетели сме на бавна, но систематична подмяна на истината.
"Журналистиката е мъртва" - потриват доволно ръце създателите на фейк. Но не е, повярвайте! По-подходящият възглас всъщност е "Да живее журналистиката". Защото всичко изброено дотук прави професията и идеята за работата на журналистите в нейния най-чист вид изключително важна и актуална. И колкото и дълго да продължат опитите да се подкопава доверието на аудиторията, всъщност само инструментариумът на чистата журналистика може да гарантира на нашите зрители, онлайн читатели и слушатели, че са истински информирани, че фактите са им поднесени обективно и безпристрастно, и че могат да формират мнението си свободно.
Журналистите - пазители на истината бяха обявени за Личност на последната година от списание Тайм. Кои са пазителите на истината в България?
Струва ми се, че именно за корицата с пазителите на истината Тайм коментира, че много рядко влиянието на човек нараства толкова безмерно в смъртта и визираше убийството на журналиста Джамал Хашоги. Журналистите на тази корица бяха наречени пазители на истината във войната срещу нея. Тайм определи за личности на годината онези, които по категоричен начин нарушиха тишината, извадиха наяве фактите и платиха най-високата цена за опита си да накарат човечеството да спре да приема неприемливото.
Кои са пазителите на истината у нас? Би трябвало да сме всички ние. Всеки един от нас с онова, което е избрал да прави в името на обществото - учителят, полицаят на улицата, журналистът, съдията в зала, всички. Всеки един от нас има своя ангажимент да брани истината. Това е въпрос на лична отговорност, а за нас журналистите - и на професионална. Стремим се да я отстояваме всеки ден.
Създадохте проекта "Новините отвътре" в bTV с целта да помагате на зрителите да разпознават по-лесно истината от фалшивите новини, и да си създадат критерии за по-добро подбиране и анализ на новините. А кои са вашите лични съвети и препоръки за ориентиране в потока от информация?
Ние проверяваме телефоните си на всеки 12 минути. Това оказва се е първото нещо, което правим сутрин след като се събудим, според някои проучвания. Други сочат, че хората над 50 години си набавят половината от новините онлайн, а за хората под 30 онлайн новините често са по-популярни от телевизията.
Аудиторията е много по-склонна да приеме и да се идентифицира с информация, която потвърждава нейните вярвания и да отхвърля онази, която ги предизвиква. За съжаление, последиците от такъв тип дезинформация в мрежата не са свързани само с обикновено невежество у аудиторията, а са много по-сериозни.
Да взимаш решения за живота си на базата на фалшиви новини може да е опасно за здравето.
Затова и направихме проекта „Новините отвътре". Да помогнем на хората да си създадат критерии и да се ориентират по-лесно в потока от информация онлайн.
Даваме конкретни примери за пътя, по който вървим, за да направим репортаж по една или друга тема, за да се поставят зрителите на наше място и да знаят как да разграничат журналистическия продукт от фейк новината. Но има и няколко основни неща, които потребителите винаги трябва да имат предвид, когато четат новини онлайн.
Първо, важно е кой стои зад съответната медия. Фактът, че един сайт е много популярен сред определен кръг от хора, не означава, че съдържанието му е достоверно.
Второ, важно е какво е името на домейна. Домейните на много от сайтовете за фалшиви новини са създадени така, че да изглеждат близки до медии, които са познати, до оригинали.
Трето, кой е авторът, има ли изобщо такъв. Да се гледа правописът, граматиката и пунктуацията - особено „драматичната" пунктуация /!!??/. Достоверните онлайн източници обикновено спазват високи езикови стандарти, имат грамотни автори и професионални коректори.
Винаги трябва да се обръща внимание на това дали историята е актуална или е рециклирана. Един от класическите начини за създаване на фалшива новина е изваждането от контекст на по-стари публикации. Обективната журналистика стъпва на събирането на факти. Липсата на задълбочено изследване на една тема най-вероятно означава липса именно на екип, който да събере фактите.
Да не забравяме, че новинарският продукт, особено телевизионният, е много скъп и изисква огромен ресурс - достатъчно на брой и подготвени журналисти - репортери, оператори, монтажисти, продуценти, шофьори..., качествена снимачна техника, време за събиране и проверка на фактите, немалки разходи за пътувания в страната и в чужбина... Един сайт с анонимни автори и съмнителни текстове, без видео, няма как да произведе качествен и достоверен журналистически продукт. Но пък и такива сайтове се създават точно с обратната цел, да дезинформират.
Смятате ли, че изкуственият интелект може да замени човешката преценка в създаването и съобщаването на новините? Вярвате ли, че ще дойде ден, в който робот ще може да върши вашата работа?
Не. Категорично. Именно човешката преценка е най-ценното при разказването на истории, в създаването на новини, ако искате. Как ще избера да ви представя дадена история, как ще ви преведа през нейния лабиринт, кой похват ще избера, за да ви разкривам факт след факт, къде и как ще включа необичайни обрати, за да задържа вниманието на зрителите. Всички тези неща са част от тънкостите на писането за телевизия. Само човешко същество би могло да създаде тъканта на една история.
Изкуственият интелект вероятно би могъл да провери качеството и достоверността на информацията и на много нива би могъл да бъде бариера срещу внушения и откровена пропаганда. Но със същата сила би могъл да бъде използван и за обратното. Затова не вярвам, че денят, в който робот ще може да бъде използван да върши нашата работа, е близо.
Ако алгоритмите на социални медии подреждат новините според три принципа: бързина, персонализиране и провокация към емоционална реакция - кои трябва да бъдат трите принципа на добрата телевизионна журналистика?
Прецизност, задължителна проверка на фактите, обективност и безпристрастност. И едва тогава бързина. И понеже телевизията разполага с три пъти повече изразни средства от другите медии - ние работим с картина, звук, текст - нормално е историите, които снимаме, да предизвикват емоционална реакция. Така се възпитава емпатия. Да влезеш в обувките на другия, да усетиш неговата болка.
Не става дума за провокиране на емоционална реакция от типа на първичен страх за твоята сигурност, или омраза към различния, защото не го разбираш, или пък защото някой ти внушава, че различният е опасен. Това разграничение е много важно. Заиграването с емоциите по този начин е пагубно за медиите, които си го позволяват и за техните потребители. Това е един от начините да се убие истината.
Кои са постиженията на bTV Новините, с които се гордеете най-много? Кои бяха грешните решения от последната година, които не бихте допуснали занапред?
На първо място, че всяка година сме информационният източник с най-висока степен на доверие. Това показват независими проучвания. А според пийпълметричните данни bTV Новините и bTV Репортерите събират средно близо 1 милион зрители. И това е прекрасна оценка за резултата от екипната работа в нюзрума.
Има едно такова правило в продуцентската работа: „Не е страшно да вземеш грешно решение, по-страшно е изобщо да не вземеш решение". В рамките на една емисия новини, например, която е около 40 минути, се взимат десетки решения буквално за част от секундата и от това идва огромна част от адреналина. Та, добро или лошо, решението трябва да бъде взето с всички последици, които носи единият или другият избор. Само този, който не работи, не греши. Анализираме много внимателно всяка грешка, оглеждаме я от всички възможни ъгли. Опитваме се и се надявам, че успяваме да се учим от грешките си.
bTV Новините и bTV Репортерите са в Топ 3 на най-гледаните продукции на телевизията почти всеки месец, на челни позиции са и публицистичните "120 минути" и "Лице в лице" - какви качества трябва да притежава сериозната журналистика и публицистика, за да не губи битката за доверието на зрителите?
На първо място да е наистина сериозна, да вълнува, да разказва, но и да дава контекст. Да изисква и да очаква отговори, но без да е самоцелно агресивна. Да не позволява на събеседника да се крие зад думите си. Да е конструктивна, да е коректив, да предизвиква статуквото. Да дава възможно най-обективната картина на реалността. Тази е най-голямата отговорност, която носим като журналисти пред себе си и пред аудиторията.
Какво трябва да се промени в традиционните ТВ новини, за да привлекат вниманието на младите хора, които не изпускат смартфона си и предпочитат да получават информация в реално време през социалните мрежи, вместо да изчакват до 19 ч.?
Телевизионното съдържание отдавна не е само във фиксирано време и на един канал и това важи за всички жанрове, включително новините. Съдържанието, което създава нюзрумът на bTV, е достъпно и онлайн - често преди ТВ емисията, а допълнително се разработва в ефира на bTV Радио, където е най-удобно да го проследят активните хора, които са в движение.
Едно от най-важните изразни средства, с които телевизията разполага, е живата картина. Има невероятно интереси примери, които комбинират 360 градусово видео, виртуална реалност, с журналистически текст, интерактивни карти, естествен звук и телевизионни интервюта, заснети на терен, например. Като смисъл и съдържание те много често повтарят структурата на телевизионния репортаж. Онова, което ги отличава, са интерактивните изразни средства, които помагат това съдържание да се възприема по-лесно от екрана на мобилния телефон. Скоро и ние ще имаме възможност да ползваме нови и различни технологични възможности - в новото ни студио, което предстои да видите скоро и надявам се, зрителите ще усетят разликата във всичките ни платформи.
С какво се различава поколението журналисти, което сега излиза от университетите, от вашето поколение?
Журналистиката ще си остане професия за любопитни и умни хора с големи сърца. Професия за визионери като лекарите и учителите. В този смисъл не мисля, че новото поколение журналисти се различава толкова много от нашето.
По-скоро сега съществено се различава средата, в която трябва да работят. Всеки човек с мобилно устройство вече би могъл да публикува каквото съдържание успее да създаде - аудиторията е огромна, а копирането на съдържанието и разпространието му не струва почти нищо. Това е огромно предизвикателство пред нашия сектор. Това прави все по-конвертируеми хора от типа на уан мен шоу, които могат да работят сами - да пишат, да снимат, да монтират, да създават както съдържание за телевизия, така и видео за уеб.
Инвестират ли големите български медии в изграждането на своя собствена школа от млади журналисти?
Опитваме се, но е много трудно. Младите хора, които наистина имат потенциал, все по-често предпочитат да учат в чужбина. Ние имаме програма и най-добрите остават с нас след стажа. Тези, които не можем да задържим, намират работа в преките ни конкуренти. Този факт ни радва, а ние продължаваме да гледаме на тях като на колеги от нашата школа. От тази година стажантската ни програма ще придобие нова, по-интересна и нестандартна форма, но още е рано да разкриваме подробности.
Какво може да се подобри в това отношение?
Промяната трябва да започне още от университета. Да се акцентира върху съвременните изисквания към професията, да се подготвят кадри, които да са мултифункционални и умеят да снимат, монтират и пишат новини за всички платформи. За това учебните заведения могат да разчитат на нас. За всеки журналист в нюзрума на bTV е удоволствие и привилегия да споделя опита си с ученици и студенти. Това се случва почти винаги в личното ни време, което повярвайте ми, е много оскъдно. Но е важно да го правим.
Какво пречи на журналистическата гилдия в България да се сплотява по-често срещу външен натиск?
Има някакво извратено удоволствие, с което всички се изкарват маскари. И това позволява на останалите да третират нашата гилдия по този начин. Има известни ситуации, в които успяваме да се обединим зад каузи или дори да застанем зад гърба на нечестно третиран колега. Но за съжаление те остават единични и спорадични. По-чести са кресливите свади между колеги на страниците на социалните мрежи... тъжно е. Би следвало да сме като юмрук. Защото каузата е една и би следвало да е обща.
Как гледате на все по-популярните ТВ-формати, в които новините се разказват през езика на сатирата и фарса?
Човек без чувство за хумор е мъртъв. Той не е способен нито да се присмее над себе си, нито да понесе конструктивна критика. Намирам това за изключително вредно, особено в нашата професия. Сатирата и фарсът са онези похвати, които ни позволяват да си кажем неудобните неща. Онези, които трудно признаваме дори пред самите себе си. Но истинския професионализъм и тънкостта е да го постигнеш с хумор, който напълно изключва злобата и обидата. И най-важното - дори в подобни формати съдържанието задължително трябва да се прави от професионалисти и със сериозен ресурс.
Има ли място за infotainment в професионалната новинарска емисия?
Да намериш тънката граница между това да информираш и да забавляваш е безспорно сериозно предизвикателство. Медията трябва да търси и постига баланса между двете - изключително отговорно. На първо място защото винаги има риск зрителите да се концентрират повече върху забавните аспекти, а не върху информативната част. Новините не бива да се превръщат в забавен формат. Това обаче не означава, че трябва да бъдат скучна сводка от събития. Любопитството към света лежи дълбоко в човешката природа и от векове хората развиват процеса на споделяне на информация.
Дебатът за това възможно ли е телевизионните новинарски програми да загубят от своето качество и да бъде девалвирани до сферата на популярното и забавното датира от края на 80-те години, когато терминът инфотейнмънт беше изкован, за да назове микса от информация и забавление в новинарските и актуалните предавания. Не мисля, че в България има такава опасност за момента.
Последната година отбеляза една интересна промяна - българските медии започнаха да се вглеждат много по-задълбочено в събитията и процесите в близките балкански страни. bTV също влага доста усилия в тази посока, особено по темите за Македония. На какво се дължеше общата липса на покритие по балканските теми досега?
Не мисля, че са липсвали. Може би просто не са били дооценени. Това е нашият свят, нашият дом. Процесите във всяка една държава на Балканите са свързани и рефлектират върху останалите в региона. Песните, легендите, историите и преданията тук поразително си приличат и народите често водят битка за авторството им. Тук хората силно обичат и още по-отчетливо мразят, и тези чувства са сложно преплетени.
Всяка една от държавите, населяващи този полуостров, е „велика" в собствените си очи, а историята й е неповторима. Всяка една от държавите има претенция за някакво историческо и културно превъзходство за сметка на другите. А народите някак отривисто се притесняват от различните - във всички аспекти на тази различност. И това е реакция на хора, които живеят в регион, в който изобщо не можем да говорим за етнически чисти, едно-етнонационални държави.
И затова в този контекст е още по-страшно отхвърлянето и изключването на другия. За добро или за лошо, ние също сме се оформили като народ в този контекст и се надявам, че въпреки модерните настроения, ние никога няма да се оградим със стена, за да настояваме и подчертваме колко уникално различни сме в сянката на удобната й защита.
Кои са новините, които всички пропускаме, а трябва да следим по-внимателно?
Много са. И ме карат да се чувствам истински щастлива, че все още ги има и че има колеги, които притежават сърцата и очите да виждат тези истории и да ни ги разказват. Живеем в общество, което почти доказа практически, че песимизмът може да бъде самоизпълващо се пророчество. Понеже вярваме, че светът става по-лош, някак успяваме да го направим такъв.
Лошите неща се случват бързо и почти винаги успяват да влязат в новинарския поток. Добрите неща, напротив, не се случват за ден и докато се развиват, някак си никога не успяват напълно да се синхронизират с новинарския цикъл.
Но историята на д-р Дария Бояджиева - прекрасната млада лекарка в инвалидна количка, историята на завръщането на една цигулка след 30 години, снимката на министър-председателката на Нова Зеландия и нейното 3-месечно бебе, които станаха хит в ООН, кварталът, който избира да научи жестов език, за да може да разговаря с 2-годишно момиченце - всички тези наглед обикновени истории всъщност ми връщат надеждата.
Коя е новината, която би ви накарала да се върнете на екран само за да я съобщите лично?
Мечтая си един ден да разказваме за българин-лауреат на Нобелова награда. Без значение от сферата. Ето това е нещо, което бих се радвала да съобщя.
И понеже няма бивш репортер, ако се окажа единственият човек от екипа в епицентъра на горещо събитие, ще предавам на живо по телевизията, в социалните мрежи, по радиото, по всички канали - защото тази професия е кауза, рефлекс.
