Sportcafe започва нова поредица. Чудили ли сте се някога кои са най-добрите футболисти, родени през еди-коя си година? Е, ние се почудихме.
Често ви предлагаме различни класации, но сме сигурни, че подобна не е правена досега. Или поне ние не открихме и затова решихме да опитаме.
В новата поредица ще построяваме идеални отбори от играчи, родени през една и съща година, иначе казано – набори. Съвсем случайно, започваме с набор `96, което означава, че играчите са или на 23, или ще навършат 23 до края на годината.
А 96-а се оказа доста благодатна.
Предварително се извиняваме, ако сме пропуснали някого, но смятаме, че като за първи път, се получи доста, доста интересно.
Насладете се на нашата Идеална 11-орка от родените през 1996 година футболисти, а ако се сетите за някого изпуснат, може да ни санкционирате в коментарите.
Вратар: Андре Онана (Аякс и Камерун)
Излязъл от академията на Самуел Ето`o в Колумбия, преминал през тази на Барселона, от януари 2015-а Онана е част от Аякс. Само на 21, бе титуляр за холандския тим при загубата във финала на Лига Европа от Манчестър Юнайтед. Оттогава продължава да е безспорният №1 на вратата на Аякс, а в последно време се заговори и за интерес от страна на Барселона да си го върне.
Ляв бек: Люка Ернандес (Атлетико Мадрид и Франция)
През лятото на 2017 г. Реал Мадрид брои 24 млн. евро на Атлетико за Тео Ернандес, но засега изглежда, че е взел грешния брат. Да, Тео е с две години по-млад от брат си, но Люка е този, който попада на челните страници повече. Световен шампион с Франция от 2018-а, 23-годишният ляв бек почти сигурно също ще напусне Атлетико, но в посока Байерн Мюнхен, който е готов да заплати откупуващата му клауза от 80 млн. евро. По дефиниция, централен защитник, Люка може да играе достатъчно добре и отляво на отбраната, където е ползван в националния отбор на Франция. За съжаление, бранителят лекува травма в коляното в момента, но всички очакваме да го видим здрав възможно най-скоро, а, най-вероятно, и в цветовете на баварците от следващия сезон.
Централен защитник: Тило Керер (ПСЖ и Германия)
Основна част от състава на ПСЖ през този сезон, след като бяха платени 35 млн. евро за него на Шалке през лятото. Може да играе и като десен бек, и като дефанзивен полузащитник пред защитната четворка. Вече има и пет мача за националния отбор на Германия, а ще навърши 23 чак на 21 септември.
Централен защитник: Давинсон Санчес (Тотнъм и Колумбия)
Почти безгрешен от лятото на 2017-а, когато пристигна в Тотнъм от Аякс срещу 40 млн. евро. Затова е и постоянен титуляр в състава на „шпорите“ и има цели 30 мача от началото на сезона, както и за националния отбор, откакто дебютира за него в края на ноември 2016-а. Изигра всяка една минута от мачовете на Мондиал 2018, на който Колумбия отпадна на осминафиналите от Англия след изпълнение на дузпи.
Десен бек: Бенжамен Павар (Щутгарт, Франция)
Още един централен защитник по дефиниция, но който също може да играе като бек. Само че отдясно – каквато, отново, е позицията му във френския национален отбор. Все още ясно помним онзи му великолепен шут срещу Аржентина на осминафиналите от Мондиал 2018. И отново, както Люка Ернандес, голяма цел на Байерн Мюнхен и почти сигурен играч на баварците от следващия сезон. Павар обаче не може да се похвали с кой знае какво през настоящата кампания, както и Щутгарт, като цяло, тъй като отборът е замесен в битката за оцеляване в Буденслигата.
Дефанзивен полузащитник: Танги Ндомбеле (Лион и Франция)
След година под наем от Амиен, Лион бе убеден в качествата му и го взе срещу скромните осем милиона евро. Изключително чист при отнемането на топката, точен при раздаването й и бърз при отиграването й, Ндомбеле вече прикова погледите на най-големите отбори към себе си. В края на 2018-а дебютира и за френския национален отбор, за който вече има четири мача.
Ляво крило: Лерой Сане (Манчестър Сити и Германия)
Германецът става все по-добър с всеки изминал мач, а голът от пряк свободен удар, който заби срещу бившия си тим Шалке в Шампионската лига бе истинска магия. Сити плати за него 50 милиона евро през лятото на 2016-а и оттогава Сане не разочарова. През този сезон има 14 гола и 17 асистенции във всички състезания за „гражданите“. Не беше повикан в състава на Германия за Мондиал 2018, според местни анализатори заради прекалено индивидуалната си игра. Това обаче се оказа плюс за него, тъй като не трябваше да изживява унижението при отпадането още в груповата фаза. След това Йоахим Льов се поправи и Сане вече е неразделна част от Бундесгима, за който има 18 мача и два гола.
Дясно крило: Марко Асенсио (Реал Мадрид и Испания)
Статистиките му през този сезон не са особено впечатляващи – шест гола и пет асистенции във всички състезания, но, все пак, на кого в Реал са? Очаква се след завръщането на Зинедин Зидан Асенсио да се върне към обичайната си форма и да бъде още по-ключова фигура в състава на „кралете“. За националния отбор на Испания има вече 20 мача и един гол.
Атакуващ полузащитник: Деле Али (Тотнъм и Англия)
Наскоро се завърна от контузия и въпреки че все още не е в най-добрата си форма, в първия мач след травмата даде асистенция за единственото попадение при загубата с 1:2 от Саутхемптън в последния кръг от Висшата лига. През този сезон има седем гола и пет асистенции във всички състезания. Все още ненавършил 23 (на 11 април), Али има и 33 мача с националната фланелка на Англия и три гола.
Централен нападател: Тимо Вернер (РБ Лайпциг и Германия)
С 12 гола от началото на сезона е на шест зад топ реализаторът Роберт Левандовски, а РБ Лайпциг засега държи третото място в Бундеслигата. Вернер започна да впечатлява още преди да навърши 20 и докато още играеше за Щутгарт. Само на 23, вече има цели 59 гола и 181 мача в германския елит, а за националния отбор наниза девет гола в 24 двубоя. Без съмнение, един от най-добрите млади нападатели в Европа, който едва ли ще остане за дълго в Лайпциг.
Централен нападател: Муса Дембеле (Лион и Франция)
Още с идването си се установи като титуляр в състава на Лион и има 19 гола в 42 мача във всички състезания. След впечатляващите два сезона в Селтик, в които наниза 51 гола в 94 мача, „хлапетата“ решиха да платят 22 млн. евро за него през лятото на 2018-а и не сгрешиха. Все още не е записал мачове за мъжкия национален отбор на Франция, но за тима до 21 години има статистика от 18 мача и 10 попадения.
Ето я и схемата на игра:
Закъде без резерви? Ето седмината, които ще седната на виртуалната ни скамейка:
Вратар: Ангъс Гън (Саутхемптън и Англия)
Доскоро резерва на Алекс Маккарти в Саутхемптън, Гън се представя нелошо, когато получи шанс за изява. През този сезон бе ползван в мачовете за домашните купи и с изявите си там дори измести от титулярната позиция Маккарти в последните двубои от Висшата лига. Все още няма мач за националния отбор на Англия, но е с 11 изяви за селекцията до 21 г.
Защитник: Андреас Кристенсен (Челси и Дания)
Кристенсен не получава достатъчно шансове през този сезон, тъй като Маурицио Сари така и не може да нагоди централната си двойка бранители, за място в която се борят още Давид Луис, Антонио Рюдигер, че и Гари Кейхил. За националния отбор на Дания има вече 23 мача.
Защитник: Давиде Калабрия (Милан и Италия)
Изляъл от академията на Милан, Калабрия е един от най-блестящите млади италиански таланти. Несменяем титуляр, когато е здрав при Дженаро Гатузо, Калабрия оперира по десния бек и няма притеснения да се впуска в атаките на „росонерите“ по целия фланг. Дебютира за „адзурите“ през октомври 2015-а, когато бе още на 18, и вече има 18 мача за националния на Италия.
Полузащитник: Артур (Барселона и Бразилия)
Още с пристигането си през лятото на 2018-а от Гремио, се превърна в любимец на феновете, които дори започнаха да го наричат Новия Шави. Изключително техничен и интелигентен с топка в краката, ако продължи развитието си, има шанс да се превърне в поредния голям бразилски талант. Неслучайно, Барса плати 31 млн. евро за него.
Полузащитник: Лоренцо Пелегрини (Рома и Италия)
Първоначално, не бе оценен по достойнство от Рома и бе продаден в Сасуоло срещу 1,2 млн. евро още като талант, но „вълците“ си го върнаха през лятото на 2017-а срещу 10 млн. евро. Има вече 63 мача за Рома с шест гола и 12 асистенции и е един от най-високо оценяваните играчи на своя пост о поколението си.
Крило: Кингсли Коман (Байерн Мюнхен и Франция)
Витрината с трофеи на Коман е повече от впечатляваща. Все още на 22, французинът е трикратен шампион на Бундеслигата, двукратен на Лига 1 и веднъж спечели титлата в Серия „А“. Към тях може да добавим и още три домашни купи и шест суперкупи. За негово съжаление, Дидие Дешан го остави извън състава на „петлите“ за Мондиал 2018 и не получи шанс да стане световен шампион. Но Коман си остава сред най-талантливите футболисти не само във възрастовата си категория, а и изобщо.
Нападател: Патрик Шик (Рома и Чехия)
Сериозно критикуван от феновете на Рома и анализаторите на италианския футбол за липсата на голове след трансфера си от Сампдория, Шик нямаше как да попадне в титулярния ни състав, но, със сигурност, има запазено място на скамейката. С ръста си от 1,90 м може да бъде използван в края на мачове при статични положения и в двете наказателни полета. За националния отбор на Чехия има 14 мача и пет гола, но наскоро трябваше да изтърпи унижението от загубата с 0:5 от Англия в квалификациите за Евро 2020.
Как ви се струва отборът?
