"Бях на плажа и гледах към протока на Лонг Айлън, когато този пич ме приближи. "Друсаш ли?", ме попита. И двамата бяхме напафканяци от 1967 г., така че изпушихме един джойнт и това беше началото на едно дълго приятелство".
През 1967 г. човекът, споделил този спомен пред списанието Cigar Aficionado - Майкъл Дъглас, е едва на 23 г., на толкова е и другият напафканяк - Дани Де Вито.
Всичко - и хубаво, и лошо, предстои, но приятелството си остава и до днес.
В онези дни и двамата са прохождащи актьори. Стават съквартиранти в Ню Йорк. "Майкъл пое прането", спомня си години след това Де Вито. "Каза ли ви, че бях мърляч? Всъщност той беше мърлявият", шегува се Майкъл и допълва, че са били магични времена.
Двамата са толкова са близки, че преди няколко години Де Вито обяви, че е спасил живота на Дъглас, който е бил ухапан от змия, докато са снимали Romanicing the Stone на Робърт Земекис, в който и двамата участват.
Дани геройски изсмукал отровата от ръката на колегата си. "Грабнах ръката му, смучех и плюех навсякъде и му казах: "Човече, добре, че не те ухапа по топките - щеше да си мъртъв".
По-късно обаче актьорът, известен повече с комедийни роли, обяви пред Vanity Fair, че си е измислил историята, за да има смешка, която да разказва по телевизията.
Romancing the Stone не е единственият път, когато двамата актьори с доста различен профил са заедно на снимачната площадка.
Първият е още през 1975 г. - при големия пробив на Майкъл Дъглас в киното. Но не като актьор, а като продуцент - на екранизацията на романа на Кен Киси "Полет над кукувиче гнездо". Филмът, добил през годините култов статут, прави фурор на "Оскар"-ите и взема статуетките за най-добър филм, режисьор, актьор, актриса и сценарий.
Майкъл Дъглас поема риск с продукцията. От 1972 г. той играе в телевизионния сериал "Улиците на Сан Франциско", който е актьорският му пробив и му носи огромна популярност.
Напуска сам, за да продуцира "Полет над кукувиче гнездо", като предизвикателството не е просто да е продуцент, а да направи филма, който баща му - Кърк Дъглас, не успява.
Старият Дъглас, един от символите на класическия Холивуд, купува правата на книгата на Кен Киси в началото на 60-те години на миналия век с идея да я екранизира, като лично играе ролята на главния герой - дребния мошеник и бунтар Рандъл Макмърфи, който симулира психично разстройство, за да избегне затвора.
Романът разказва как психиатричната клиника постепенно го пречупва, правейки от Макмърфи класическия образ на човек срещу системата. Кърк Дъглас обаче не успява да намери студио, което да финансира проекта.
"Не съм мислил да ставам продуцент, но толкова обичах книгата, че помолих баща ми да опитам да я филмирам. Бях голяма телевизионна звезда и всеки смяташе, че не съм в ред, за да поема подобен риск", споделя години по-късно Майкъл пред Success.
Той успява да намери студио за филма, но по това време Кърк Дъглас вече е прекалено стар за ролята на Макмърфи - наближава 60-те, и тя отива при Джак Никълсън по идея на режисьора Милош Форман.
"Имахме доста напрежение с баща ми заради това през годините. Но щеше да е повече, ако филмът не беше успешен", казва Майкъл.
Кърк Дъглас не получава роля, но приятелят на сина му - Дани Де Вито, който е играл в постановка за психиатрична болница, е повикан и е първият, който се явява на прослушване. Получава ролята на един от пациентите - Мартини.
Снимките са брутални и отразяват идеята на Милош Форман киното да показва максимално реалистични емоции. Затова той се снима в истинска, функционираща психиатрична клиника в Орегон и дори част от пациентите участват във филма като част от екипа, както и директорът на болницата - Дийн Брукс, който пък се появява на екран.
Част от екипа спи в отделенията, без да подозира, че част от пациентите са там, защото са извършили престъпления.
Снимките са през зимата, когато в Орегон се стъмва в 3 следобед, а някои репетиции са с участие в истински терапевтични сесии с действителни пациенти и сцени от тях влизат в истинския филм.
Обстановката обаче се отразява зле на част от екипа. За да се справи със стреса от средата и въплъщаването в психично болен човек, Де Вито си измисля въображаем приятел, с когото говори нощем, а накрая търси и съвет от психиатър - директора на болницата Брукс.
Най-тежко се отразява атмосферата на актьора Синди Ласик, който играе един от пациентите - Чезуик. В една от сцените той изпада в психична криза, но това се случва и със самия Ласик, който страда от срив по време на снимките и дори има момент, в който се налага да бъде изведен от снимачната площадка.
И ако това не е достатъчно зловещо - докато снимат, истинският лекар Дийн Брукс забелязва, че нещо не е наред с актьора Уилям Редфийлд, който играе пациента Хардинг. Психиатърът преглежда Редфийлд и го диагностицира с левкемия. Актьорът умира след 18 месеца.
Филмът жъне огромен успех, но на 31 г. и с "Оскар" зад гърба си, Майкъл Дъглас още няма успех като актьор в киното. Вероятно защото към този момент просто не е добър в това.
"Когато започнах, бях лош актьор. Баща ми дойде да види първото ми изпълнение и беше откровен - "Не беше особено добър, синко", каза ми той след това. Не знам кое ме накара да продължа, но постепенно ставах по-добър, а колкото по-добър ставах, толкова повече ми харесваше да играя", разказва след години Дъглас - младши.
Започва с познатото - да продуцира филми, в които има роли и за него - като "Китайският синдром", изключително успешния Romancing the Stone и продължението му "Перлата на Нил" - отново с Дани Де Вито.
Актьорът Майкъл Дъглас получава и пълното признание с ролите в класики като "Фатално привличане", "Първичен инстинкт" и "Уолстрийт" на Оливър Стоун, за който печели и "Оскар" за най-добра мъжка роля за превъплъщението си като Гордън Геко.
С Дани Де Вито играят и в комедията "Войната на семейство Роуз". За финалната сцена двамата висят от полилей. "Беше неловко и много некомфортно. Качихме се и казахме - "Готови сме", а Дани допълни: "Ок, обяд е". И всички си излязоха и ни оставиха да висим там 15 минути", разказва Майкъл пред Deadline.
Майкъл Дъглас обаче плаща висока цена. От над 20 г. той е женен за британската актриса Катрин Зита-Джоунс, с която имат две деца. Синът му от първия му брак с Диандра Лукър обаче - Камерън, развива зависимост към хероин и кокаин и стига до дъното.
Той продава метамфетамин, инжектира си течен кокаин на всеки няколко часа, а за да може да си го купува, стига и до обири, включително ограбва възрастна жена в мотел, която има само 20 долара. Баща му е мислел, че няма да живее още дълго.
През 2010 г., на 31 годишна възраст, Камерън - също актьор, е осъден на 5 г. затвор за продажба на наркотици. Години след това Майкъл поема вината върху себе си.
"Поставях кариерата си пред семейството. Бракът ми не беше особено хубав, затова се криех в работата си. Трябваше да се съсредоточа повече върху семейството си. Но това не е лесно, когато градиш кариера и се опитваш да излезеш от сянката на собствения си баща и да създадеш собствен живот", обяснява през 2019 г. Майкъл пред "Ей Би Си".
Същото е и за Камерън, който започва с трева още на 13 г. "Беше странно да виждаш дядо си и баща си като гиганти, прожектирани по екраните и билбордовете", казва пък той.
Самият Майкъл се е лекувал от алкохолизъм и наркомания през 1992 г., а брат му Ерик умира от свръхдоза през 2004 г.
Малко след като Камерън влиза в затвора, Дъглас е изправен пред още една битка. Оказва се, че има рак на гърлото в четвърти стадий. Минава през жестоко лечение - химиотерапия и лъчетерапия, известно време не може да преглъща и губи 20 кг, но успява да се пребори и с това.
След битката с рака се снима с Мат Деймън в Behind the Candelabra на Стивън Сьодерберг, където играе прочут пианист-гей и получава "Еми" и "Златен Глобус".
Накрая колелото се завърта и Майкъл Дъглас се връща там, където не е бил над 40 години - в телевизията. Ог 2018 до 2021 г. той се снима в комедията "Методът Комински" на Netflix, където отново играе с Дани Де Вито.
В сериала Дъглас играе актьора Санди Комински, който след краткотраен успех на младини преподава актьорско майсторство - образ, за който Майкъл казва, че е най-близо до самия него.
Тайната на успеха? "По-голямата част от кариерата ми беше летене без предпазна мрежа. За да имаш какъвто и да било успех, трябва да имаш много добри инстинкти и да можеш да им се доверяваш", казва Майкъл Дъглас.
