Не очаквайте, че някога Куентин Тарантино ще седне зад камерата на супергеройски франчайз.
Макар че е забавно да си представяме как режисьорът дърпа конците на следващия Капитан Америка или как Хълк сипе ругатни на всеки две секунди по негови инструкции, Тарантино няма да ни доставя това удоволствие, защото интересът му към продукциите на Marvel Cinematic Universe (MCU) е нулев.
"Трябва да си наемен работник за тези филми, а аз не съм. Не си и търся работа", отсича Тарантино в интервю за LA Times.
Той сравнява съвременната мания на киноиндустрията по супергеройския франчайз със студийните мюзикъли от 60-те години, които през това десетилетие също са "задушавали" творците на снимачната площадка.
Но може ли да се каже, че филмите на Marvel също са мимолетна мода, която с времето ще избледнее?
"Предупредителните сигнали все още са далеч, но ще стане това, което стана и през 1969 г. В един момент някой ще си каже: Защо да влагам куп пари в нещо, за което на никого не му пука", казва Тарантино.
Режисьорът потвърждава и че е получил покана да режисира нова част от "Стар Трек", но след излизането на "Имало едно време в Холивуд" е сметнал, че ще е не на място, ако приключи кариерата си с франчайз.
След подобни коментари сигурно е излишно да се казва, че ако настоящите кино заглавия бяха окупирали афишите през 70-те, вероятно бранша нямаше да познава отличителния подпис на Тарантино.
За късмет на феновете на "Криминале", "Убий Бил" и "Гадни копилета" обаче, филмите, които флиртуват с въображението на Тарантино през 70-те години в Лос Анджелис са други.
В новата си предстояща книга Cinema Speculation ("Кино спекулации") режисьорът споделя подробното си мнение за онези заглавия, които са разпалили страстта му към киното. И ако познават добре стила на Тарантино, няма да се изненадате, че страниците са посветени на "Шофьор на такси", "Смъртоносно желание", "Добрият, лошият, злият".
Режисьорът на "Имало едно време в Холивуд" не спестява възхищението си от сценаристите Браян де Палма, Пол Шрейдър, режисьорът Мартин Скорсезе, актьорът Чарлз Бронсън и кинокритика Кевин Томас, които повлияват на кариерата му.
Главата за "Шофьор на такси" и моментите в текста на Пол Шрейдър, които полагат основите в метода на Тарантино към сценариите, става толкова дълга, че режисьорът изрязва от книгата откъса, посветен на друг от любимите му филми - "Якудза", също по сценарий на Пол Шрейдър.
"Ако я бях запазил, трябваше да посветя цялата книга на Пол", шегува Тарантино.
Ревизията на любимите му филми в Cinema Speculation, освен че му напомня какво го е превърнало в един от най-оригиналните режисьори, му е показало и професия, от която да бяга на всяка цена - тази на филмовия критик.
"С писането на книгата започнах да уважавам работата на филмовите критици, дори и да е през перспективата, че аз не бих могъл да го правя. Ако моята работа беше да гледам всеки нов филм, който излиза през седмицата и да пиша за това, вероятно щях да се изчерпам с преразказ на сюжета и присъдата: "добро е", "лошо е" "безразлично ми е". Но ако не беше филмовата критика, нямаше да разбера какво наистина ми се отдава", споделя Тарантно.
