Докато светът се подготвяше да се качи на вълната "Барбихаймер" (филмите Барби" и "Опенхаймер"), в началото на юли вниманието на американския пазар прикова друга, не толкова широко рекламирана премиера.
Става въпрос за драмата Sound of Freedom.
От пилотната си прожекция на 4 юли досега лентата е генерирала приходи от над 130 милиона долара само от продажбите на билетите в САЩ, а оценка от публиката в Rotten Tomatoes от 99% одобрение.
Хайпът по филма е осезаем.
Но според филмовата критика на The Rolling Stones и The New York Times интересът не се дължи на високите художествени достойнства на Sound of Freedom, а на реплика-пояснение в началото на филма: "Тази история е базирана на истински случай".
Не че киното за първи път се среща с реалността, но в Sound of Freedom това предупреждение натиска наистина чувствителни струни, понеже адаптираната история разказва за трафика на деца. И по-конкретно за тяхното спасяване.
Сюжетът се завърта около каузата на реалната обществена личност Тим Балард, за която се носят противоречиви мнения.
Замесени са политика, интернет конспирациите и сърцераздирателни истории за деца, които се движат по тънката граница между истината и фикцията.
За режисьора Алехандро Монтеверде създаването на лентата е призвание.
Пред Vanity Fair отговорният за визията на Sound of Freedom споделя, че идеята за филма му хрумва от репортаж на 60 minutes - сегмент на телевизионната мрежа CBS, който разследва трафика на деца.
"Гледах репортажа през 2017 г. и си спомням, че същата нощ не успях да мигна. Знаех за трафика на хора, но никога не бях чувал за трафик на деца с цел сексуална експлоатация", споделя Монтеверде.
На следващия ден той чувства, че трябва да направи нещо по въпроса. Режисьорът звъни на сценариста Род Бар (създателят на драмата The Model) и двамата сядат заедно, за да поставят основите на предстоящия им кинопроект.
В началото и Монтеверде, и Бар се колебаят. Дали да следват видяното от репортажа в 60 minutes, или да развият фабулата си около напълно измислени събития. В крайна сметка решават да преплетат истината с фантазията, така че да получат разтърсващо послание, което да изправи публиката на крака.
Това решение впоследствие им създава големи главоболия.
"Струва ми се, че ако се бяхме придържали към фикцията, филмът нямаше да отнесе толкова жестоки критики", смята Монтеверде.
Документално проверената част е тази, с която Sound of Freedom задълбава в живота на обществената личност Тим Балард - бивш агент на специалните служби по вътрешна сигурност, който основава неправителствената организация Operation Undergraoud Railroad (OUR).
Мисията на сформирания колектив е да спасява деца, жертва на трафик.
През 2014 г. организацията съвместно с колумбийското правителство оповестява пред медиите, че при операцията им Triple Take са спасили 123 души жертви на трафик, 55 от които са деца.
Според разследващия журналист Лин Пакър още същата година главата на организацията - Балард се свързва с десетки лица от кръговете на републиканците, като ги моли да финансират телевизионен проект, който да документира дейността на OUR,
Разследването на Пакър твърди, че консервативният автор и коментатор Глен Бек (написал "Всичко е заради исляма" и "Залезът на демокрацията") отначало се съгласява да инвестира в проекта за телевизионен сериал, но е процеса по договаряне идеята им се разпада.
Вариант на документална драма за работата на Балард е реализирана през 2016 г. под името The Abolitionist.
В него се разглежда как групи като OUR самосиндикално се борят с трафика на деца, а на финала се отправя призив за дарение към хазната на организацията, за да може тя да продължи работата си.
The Abolitionist е центрирал разказа си върху фигурата на Балард. Представя го като конвенционалния американски герой, който се е отказал от изключително добре уредения си живот, за да спасява деца по границите.
Според филмовата критика на New York Times историята е слабо написана, режисирана и изиграна. The Abolitionist спокойно можеше да мине между капките на големите кинопроекти, ако конспиративните теории QAnon не бяха разцъфтели толкова успешно на американска земя.
Между 2017 г. и 2020 г. масовия зрителски поток в САЩ е вманиачен по конспирацията, че таен елитен слой от политици и знаменитости разпъва чадър над педофилията.
За лидери на култа са нарочени звезди като Том Ханкс и Опра Уинфри и макар че стотици журналистически разследвания доказаха, че цялата истерия произлиза от лъжа, вярата за "елита от сатанисти", който движи конците на глобалната педофилия, така и не умря.
Страхът за безопасността на децата отвори широко вратата за филми като The Abolitionist и даде видимост на личности като Тим Баралд.
Алехандро Монтеверде е бил запознат с тази предистория, но решава да извади от Sound of Freedom линията от конспиративни теории и спорната резултатност на формированието OUR.
Макар че до миналата година Тим Баралд и неговата ъндърграунд група бяха неразривно свързани, след премиерата на Sound of Freedom бившия агент на специалните служби спря да обсъжда работата на OUR и да се свързва по какъвто и да е начин с тях.
В лентата, която претендира за документална достоверност, също нито веднъж не се споменава за съществуването на OUR.
И оттук се появяват противоречията за истинност на Sound of Freedom.
В изключително острата рецензия на филмовия критик Майлс Крий за The Rolling Stones се казва, че "филми като Sound of Freedom служат за инструмент в ръцете на крайната десница".
Профили в социалните мрежи също алармират, че продукцията има пропагандна окраска, чиито корени водят към конспиративните теории за експлоатацията на деца от висшите политически кръгове.
Бивши агенти на службите за сигурност и жертви на трафик коментират пред Newsweek и че филмът прави измамното внушение, че малолетните жертви на трафик са отвлечени по чиста случайност.
Невярна е също и представата, че разработен канал за търговия с хора се разбива с един ритник по вратата и отвеждане на пострадалите в безопасност.
"Филмът ни най-малко не представя реалността на този тип престъпления. Понякога трафикът е резултат на отвличане, но много по-често представлява процес, при който жертвата е внимателно избрана, манипулирана и съблазнена, преди да бъде продадена на трафикантите", разказва спасеният от трафик канала Хосе Алфаро.
Докато режисьорът на филма демонстрира широкоскроеност спрямо изобилието от критики, човекът, за когото се твърди, че е направен филма - Тим Балард, реагира на пожар срещу всяко по-остро изказване за Sound of Freedom.
В интервю пред Fox News той обвини рецензентите на филма, че с ревютата си "нормализират сексуалната активност с деца" и заяви, че "педофилите отделят слюнка", когато отзивите за Sound of Freedom не са положителни.
Пред микрофона на подкаста Turning Point Балард е още по-краен, като заявява, че "транссексуалното движение и политиката на Байдън подпомагат детското сексуално робство".
В същото време режисьорът на Sound of Freedom прави всичко по силите си, за да намери финансиране и да изведе документалната си драма на международна сцена.
Към момента прожекциите на филма обхващат само кината в САЩ, тъй като разпространителите от Angel Studios не са предвидили средства за международни премиери.
По думи на Алехандро Монтеверде продукцията му за 14 милиона долара е заснета с дарения на мексикански поддръжници, а първоначално разпространението е трябвало да се поеме от 21 Century Fox.
Но през 2019 г. гиганта Disney купува разпространителя и изважда Sound of Freedom от графика си.
През първите седмици от обиколката си по кината в САЩ Sound of Freedom е потънал в противоречия, а съмненията, че ще успее да си пробие път до кинозалите по света, са големи.
И тези обстоятелства разстройват режисьора Алехандро Монтеверде, който казва, че никога не е искал да снима филм за политика или конспирации.
"Филмът ми не прославя Тим Балард. Това е филм, който трябваше да привлече вниманието на публиката към една тъмна тема. Винаги съм смятал, че ще събере хората, а не че ще ги раздели. Но вместо това изглежда, че Sound of Freedom строи бариери, които трудно могат да бъдат прекрачени", споделя Монтеверде.
