Във филмовия шоубизнес, който не се насити да претопля стари манджи, Йоргос Лантимос е свежа глътка въздух.
Още не се е изкушил да извади нещо познато от нафталина и да точи пари от хорската носталгия. Гръцкият провокатор е верен на личните си идеи, разкрепостено въображение и вкус към киното, който го прави единствен по рода си.
Изброеното е дотук чудесно, докато не избуи в краен егоизъм, както е станало с "Благи деяния".
Последният филм на авангардния грък, воден от Ема Стоун, Джеси Племънс и Уилям Дефо, е направен така, че да угоди само на един човек - Йоргос Лантимос.
Режисьорът е спретнал разточителна екскурзия към извратеното си въображение. Но не разбирам защо държи да го изтипоса в киносалоните и как очаква, че хората ще го гледат.
"Благи деяния" по никакъв начин не се опитва да общува с публиката, а съществува, за да демонстрира смущаващия фетиш на Лантимос по секса и липсата на свободната воля. Разтърсващо признание, за което отдавна се досещахме.
Оригиналната нотка в иначе пищния панаир на суетата е композицията на филма.
Сюжетът е разделен в триптих, което ще рече три отделни произведения, обвързани от обща тема. Хитроумна симбиоза между литературата и еротиката, но това не прави съдържанието по-малко смущаващо.
Трейлъра на "Благи деяния" гледайте тук:
Първата от тройката мини творби в "Благи деяния" е посветена на корпоративен лакей, който със сервилността към началника си надскача всички представи за типичната офис калинка.
Робърт (Джеси Племънс) е изцяло подчинен на шефа си и негов бивш любовник Реймънд (Уилям Дефо). И тук не говорим за обикновената йерархия между патрон и подчинен, а за груба всепоглъщаща робия, от която ти става неудобно.
От момента на събуждането си до момента на лягане Робърт следва стриктно инструкциите на Реймънд. Облича дрехите, които шефът му е казал да облече, яде храните, които началникът му разрешава, и прави секс с жена си по график, одобрен от ръководството.
Раболепността на Робърт стига и по-далеч. Той упоява съпругата си, за да махне нероденото им бебе, понеже Реймънд е решил, че детето ще навреди на кариерата му.
Колкото и да не е за вярване, дори подобен тип зомбирано угодничество си има граници, и за Робърт те настъпват, когато шефът му поръчва да убие човек.
Втората от историите е центрирана около полицая Даниел (Племънс), който страда по изчезналата си съпруга.
Лиз (Ема Стоун) потъва в неизвестност след морска експедиция, но по щастлива случайност е намерена и върната обратно на семейството си. Даниел обаче забелязва странни промени в завърналата се половинка и го обхваща панически страх, че тя ще го убие.
Отначало полицаят моли непознатата да се изнесе от дома му. Но тя отказва с предлога, че е безусловно лоялна на брака им. Отговорът ѝ провокира садистичното и канибалистично лице на Даниел.
Последният от мини филмите ни запознава с култ, натоварен с мисия да намери "избраната", която има дарбата да съживява мъртвите.
Междувременно членовете на месианството са заети да задоволяват телесните нагони на лидера си Оми (Уилям Дефо), който изрично забранява на последователите си да правят секс с друг, освен с него. Вождът на странната сбирщина вярва, че чуждата семенна течност ще зарази мъжете и жените в групата му.
И разполага с изключително точен лакмус, който му казва дали някой не е кривнал от правия път. Половинката на Оми - Ака (Хонг Чао) - облизва потта на сподвижниците при породило се съмнение и се произнася дали те са чисти или замърсени.
Преди да ви е обхванал пристъп на психоза, уточнявам, че героите и в трите сегмента се играят от едни и същи актьори. Ема Стоун, Джеси Племънс, Уилям Дефо, Маргарет Куоли, Джо Алуин и Хонг Чао влизат в различни образи из трите разклонения от историята.
Трупата не се променя през целия филм, само репертоарът на извращенията.
Очевидно за всеки общата тема на "Благи деяния" е контрола в разнообразието му от форми: семейството, корпоративната среда и по-големите организации.
Но условието да се насладим на садизма, с който режисьорът разкъсва темата парче по парче, не е спазено. Лантимос не включва публиката във фантазиите си, давайки ѝ причина за действията на героите и някакви емоции, така че да я придърпа и въвлече в сюжета.
Героите му се държат като бездушни кукли, върху които режисьорът излива най-абсурдните си страсти. Сякаш гледаме дете с китка от патологии, което мести играчките си в различни сюжети и ги изтезава.
Колкото и спорадично забавен да е филмът, емоционалната сухота, маниерността и липсата на съгласуваност между отделните истории му пречат да се превърне в художествена творба.
Тези минуси правят от "Благи деяния" мъчение, безпощадно садо-мазо шоу, с което Лантимос се стреми да тества търпението и издръжливостта на хората, склонили да го гледат.
Макар че невъобразимата жестокост и касапниците не са чужди на творчеството му, досега той е успявал да ги вплете кохерентно и по такъв начин, че масите да откликнат на въжделенията му.
"Благи създания" обаче бяга от тази серия и влиза в графата на камерните творби за лично удоволствие.
ПРИСЪДАТА ЗА "БЛАГИ ДЕЯНИЯ": 2 от 5 кафенца
"Благи деяния" е по кината от 6 септември.
