В ново, разрушително експозе, наречено An Open Secret, номинираната за "Оскар" документалистка Ейми Бърг отваря завесата, която прикрива педофилския кръг от осъдени и обвинени сексуални маниаци, свързвани с несъществуващата онлайн телевизионна компания Digital Entertainment Network (DEN) преди близо две десетилетия.
Общото между тях са и лъскавите, изобилстващи от дрога партита в главния офис в Енсино.
Ако шофирате през хълма до Бърбанк и минете край Oakwood Apartments, мащабен имот с 1100 апартамента, където се настаняват деца актьори, бъдещи актьори и семействата им, няма как да не се запитате колко призраци на погубени мечти още бродят там.
Скорошно разследване на Deadline Hollywood откри, че двама регистрирани за сексуални престъпления срещу непълнолетни са живели там тази година.
Бърг получи номинация за "Оскар" за разкриването на подобни педофилски злоупотреби в католическата църква в трогателния "Deliver Us From Evil".
Сега тя насочва своя безпощаден критичен поглед към Сингър, въпреки че Майкъл Игън, човекът, който съдеше Сингър за сексуален тормоз по време на пътувания до Хавай през 1999, когато Игън е бил непълнолетен, е един от основните заподозрени във филма.
Вижте трейлъра:
Когато Иган оттегля иска срещу Сингър миналата година - и впоследствие допълнително губи убедителност, тъй като е осъден за несвързани с това федерални престъпления - неговият разказ е премахнат от филма. Сега "An Open Secret" намесва Сингър само във връзка с DEN (в която той е бил инвеститор).
Това само по себе си е достатъчно заклеймяващо според филма, който се заема с доста други големи имена - като близките до Сингър съоснователи на DEN Марк Колинс-Ректър, Чак Шакман и детето-актьор от The Mighty Ducks Брок Пиърс.
Също и Брайън Пек - продуцент от Nickelodeon, осъден за сексуални престъпления, който имаше епизодична роля в X-Men на Сингър и необяснимо присъстваше наравно с него в задкадровия коментар на DVD версията на филма.
Тези мъже и други като тях, както твърди филмът, се възползват от наивните, амбициозни младежи и ги изкушават с партита, наркотици и обещания за звездна кариера.
Личните свидетелства на пет бивши деца актьори/модели придават на "An Open Secret" болезнено въздействие - много от тях описват ужаса и объркването, който са изпитвали, ставайки жертва на мениджъри, рекламисти и агенти, на които са имали доверие.
Те си спомнят несигурността да не знаят как да се бранят от по-възрастни хищнически настроени ментори, които са им помагали в кариерата и са прекарали години в "ухажване" на младежите и родителите им, за да спечелят тяхното доверие.
Тези вече пораснали жертви споделят, че са се чувствали объркани, уплашени, травматизирани, на моменти дори готови на самоубийство.
Много от тях са прибягвали до наркотици и алкохол, за да се справят с тормоза, или са напуснали напълно бранша, за да се откъснат от опетнените си мечти.
Актьорът и музикант Евън Х., неизказаният герой на филма, разказва за първия път, когато неговият мениджър, осъденият за сексуален тормоз Марти Уайс, го е подлагал на блудство в парк, след като го води заедно с няколко други младежи на баскетболен мач.
"Той беше много незрял, всички ние бяхме незрели тогава, пускаше сексуални шеги и не мислех, че има нещо нередно в това", казва Евън за мениджъра, който е гостувал на семейни събирания и му е помогнал да си уреди първите концерти. "Играехме баскетбол и той пускаше странни шеги от рода на ‘Евън, знаеш ли какво е свирка?'"
Години по-късно, Евън Х. тайно е записал признанието на Уайс за блудството в парка, но при представения запис Уайс е контрирал, че тогава 11-годишното момче "си го е търсело".
По-прочути актьори, които са имали досег с педофили в Холивуд, но са оцелели и могат да разкажат истината, също се появяват във филма. Кори Фелдман е показан в архивни кадри да говори гневно срещу холивудските педофили, които са тормозили него и покойния Кори Хайм, нещо, описано в мемоарите му от 2013 г.
Звездата от Diff'rent Strokes Тод Бриджис, който публично разказа през 2010 за сексуалния тормоз над него на 11-годишна възраст от собствения му агент, описва как е молил да бъде премахнат от специалния педофилски епизод на шоуто, тъй като "бях преминал през това, да го гледам да се случва в шоуто беше сякаш го изживявах наново."
Безстрастното изложение на Бърг обаче е и образцов пример за неумело не-игрално кино
Тя започва филма с историята на "Марк Р.," ентусиазиран тинейджър от Синсинати, който има атрактивен външен вид на певец от бой-банда и мечтае да постигне слава в Калифорния, насърчаван от родителите си. Сагата му на злоупотреба с дрога, алкохол и трагедия идва като довършителен удар, зареждайки достатъчно личната история с ненужно разсейваща кинематографска манипулация.
Което ни кара да се запитаме защо Бърг включва извършения от самата нея разпит пред камера на Майкъл Хара, мениджър на талантливи деца, който е представен само като пореден експерт от бранша.
"Много от децата, с които работех, не можеха дори да се възползват от предимството да бъдат в бранша, ако семействата им се пренесяха тук с тях", казва сега близкият до пенсиониране Хара, който се е прочул с това, че някои от младите му клиенти са живели с него без родителски надзор.
В отделно интервю бившето дете-актьор Джоуи Коулман се обажда на Хара пред камерата
Двамата разменят любезности, преди Коулман да попита за Боб Вилард, мениджър, сред чиито клиенти са били Тоби Магуайър и Леонардо ди Каприо. Вилард също е прочут с това, че е правил провокативни, полуголи снимки на млади момчета и ги е продавал онлайн.
Колман пита Хара за документираните престъпления на Вилард срещу деца. "Приемат тези неща с доза скептицизъм," отговаря Хара, който е упоменат като основател на Комитета на младите изпълнители в Гилдията на киноактьорите. "Не съм сигурен доколко ужасни са наистина те."
В момент на документална магия Хара реално признава пред камерата, че е блудствал с Коулман, когато той е бил непълнолетен. "Това е нещо, което не биваше да правя", казва спокойно.
"Тези хора са умни", твърди бившият нюйоркски полицай и разследващ журналист Джон Конъли, който разказва пред Бърг изчерпателното си разследване на тъмната история на DEN.
Някои от тях са и влиятелни. Конъли го знае от личен опит; след като е подготвил и проверил фактите по темата за мащабна статия за списание Details, редакторите отказват да публикуват материала.
Филмът завършва в духа на социална реклама, с финална песен, озаглавена "A Call to Arms," призив за дарение на всички приходи за благотворителност за жертви на сексуален тормоз, и призив за повече диалог около табуираната тема: "Ако не говорим за това, ние също сме част от проблема".
