Ако не сте гледали „Секретарката" след излизането му през 2002 г., няма как да знаете, че героят на Джеймс Спейдър се казваше мистър Грей. Да, мистър Грей, както е наречен и персонажът в печално хитовия бестселър „50 нюанса сиво", чиято холивудска екранизация тръгва по кината през февруари.
Отвъд съвпадението в имената, и двата филма разказват за садомазохистична афера между срамежлива дама и властен по-възрастен мъж, който може да изразява любовта си само като причинява болка. И докато болшинството зрители чинно ще изчакат Свети Валентин, за да изгледат на екран „50-те нюанса", възникнали просто като фен фикшън на поредицата „Здрач", останалите могат да направят алтернативен избор: да прегледат отново (или тепърва да се запознаят с) една по-стара и по-смела трактовка по темата.
Сигурното е, че години преди садо-мазото да се наложи в популярната култура, „Секретарката" качи летвата на садомазохистичните романтични филми доста високо. Тогава заглавието се запомни най-вече с главната роля на Маги Джиленхол, с която тя направи пробива на кариерата си.
Ролята й не беше за подценяване - Лий Холоуей, свита млада жена, която се опитва да продължи живота си след провалил се опит за самоубийство. Под настояването на нейните авторитарни родители, тя си намира работа при постоянно сменящия секретарките си адвокат Едуард Грей.
Скоро Лий разбира защо никой не иска да работи за него: наред с всичките му странности, като например отказа му да ползва компютър, мистър Грей намира за стимулиращо да упражнява власт над подчинените си.
Оказва се обаче, че в лицето на Лий той намира благоразположен партньор за тази си дейност (тя започва умишлено да си проси „наказания" от него) и двамата се впускат в обезпокоителна и рушаща табутата връзка. А филмът, макар и на моменти забавен, далеч не е ведрата и несериозна история, каквато изглежда от трейлъра.
По взаимно съгласие
Има обаче поне една основна разлика между историите в „Секретарката" и „50 нюанса сиво": отношението на главните героини към садо-мазото. Непорочната Ана Стийл, която се влюбва в милиардера Крисчън Грей, копнее да изживее традиционен романс, въпреки извлечените удоволствия от неговите насилствени похвати.
Лий, от друга страна, открива, че подчинението има освобождаващ ефект върху нея. Зрителят проследява преобразуването й от неуверено, потиснато момиче в жена, която безсрамно търси насладите и все повече открива себе си след всяко следващо грубо напляскване.
И без да бъде отписвана предварително екранизацията на „50 нюанса сиво", изглежда ясно кой от двата филма биха предпочели истинските ценители.
