Едно от поне 627-те страхотни неща в премиерната комедия на братя Коен „Аве, Цезаре" е ролята на Джордж Клуни в образа на Беърд Уитлок - слабоумната нарцистична холивудска звезда от 50-те години на миналия век.
Двамата кино гении Джоел и Итън Коен много харесват своя добър приятел Клуни, но за разлика от другите режисьори и сценаристи, гледат на него по различен начин.
Мъжествената харизма, аристократизмът и романтичната героичност, заложени в излъчването на Клуни, са загуба на време за дуото Коен.
За тях този глобален сексуален блян за дами и гейове, но и потентен източник на завист за милиони мъже, е прекрасен избор за роли на пълни кретени.
Клуни играе при братята за пръв път в шедьовъра им „О, братко, къде си?" през 2000 г. Неговият персонаж е многословният себичен и неадекватен бандит с дарование за южняшки кънтри песни Еверет.
Филмът е грандиозен успех, а играта на звездата Джордж в толкова неконвенционален регистър всъщност му отваря неподозирани екранни хоризонти. Три години по-късно Коен отново ангажират Клуни за доста по-слабия си, но все пак развлекателен рейд из кодовете на романтичната комедия, озаглавен „Непоносима жестокост".
Тук той играе лъскавия, но кух като дървен сувенир за два долара бракоразводен адвокат Майлс.
През 2007-а Клуни вече е извървял солидна дистанция в своята кариера, затвърдил се е като уважаван режисьор с престижната драма „Лека нощ и късмет" и е спечелил „Оскар" за изпълнението си в геополитическия трилър „Сириана".
За награда Джоел и Итън написват за него ролята на най-завършения кретен, който е играл досега - егоистичния фустогонец и брутално глуповат кадър от службите във Вашингтон Хари Пфарър - за целите на хумористичното си бижу „Изгори след прочитане".
В този страхотен шпионски фарс те дублират гавраджийския си глад да трансформират холивудски секс богове в безпомощни слабоумници с избора на Брад Пит, който се въплъщава в дори по-тъп и абсурден образ от този на Клуни - изрусения и съвършено празноглав фитнес инструктор Чад.
Чисто дестилирано удоволствие е да се наблюдава как Клуни се потапя в нелепостта на тези идиоти. Той е почти притеснително перфектен в портретуването на примитивни персонажи. Особено при братята Коен.
След „Изгори след прочитане" Клуни сам нарече трите си колаборации с Джоел и Итън „Идиотската ми трилогия" и изрази напразна надежда, че може би следващия път ще му дадат нормална роля. Уви, те имаха други планове. Всъщност имаха същите планове и го ангажираха да материализира поредния кретен, който са написали със сияещи лица, разкривени в нагли усмивки.
Клуни е чудесен в образа на холивудския алфа-палячо Беърд Уитлок, озовал се в центъра на комунистическа конспирация в Холивуд през 50-те години и оказал се лесна жертва за червената пропаганда.
Естествено, той знае, че запазеното му „кретенско кресло" при Коен е привилегия, за която повечето звезди могат само да мечтаят. Повечето артисти в Холивуд са готов да „играят" реквизит, само и само да са част от филм на Джоел и Итън.
„Всеки път, когато ми се обадят за проект, аз им отвръщам - „Само ми кажете къде да дойда". За „Аве, Цезаре" идеята се върти в пространството от 15 години. "Отдавна знаех, че ще играя глупава филмова звезда от стария Холивуд с излъчване ала Гари Купър, но чак сега те написаха сценарий. От години ги чакам да го завършат и винаги, когато някой ме пита какво ще играя, отговарях - в „Аве, Цезаре". После Коен ми казваха: „Но ние не сме го написали още", а аз от своя страна им сервирах - „Знам, че ще го напишете". И така преди известно време ми се обадиха с думите: „Добре, шибаняко, най-после го написахме", разказва Клуни в интервю за процеса зад „Аве, Цезаре".
По-добре късно, отколкото никога. Кретенизмът на Клуни при Коен е никога не омръзва.
