Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

10 от най-лошите филми по комикси

„Супермен се завръща"

С бюджет от около 300 милиона долара и много проблеми и забавяния на снимките, този опит за вдъхване на нов живот на Супермен ще остане в историята като един от най-безличните и безвкусни извинения за глобални блокбастъри. Жалко за пропиляването на таланта на страхотния Кевин Спейси в ролята на архизлодея и основен антагонист на „мъжа от стомана" Лекс Лутър.

В кожата и трикото на Супермен е Брандън Рут, който демонстрира харизмата и актьорския размах на третокурсник от НАТФИЗ, който се явява на кастинг за реклама на банков кредит. След този филм кариерата на Рут така и не се случи. Все пак „Супермен се завръща" разполага с няколко зрелищни екшън сцени. Но са крайно недостатъчни.
„Блейд 3"

Първите два филма от поредицата за убиеца на вампири Блейд са първокласни представители на комиксовия жанр. Третата част е безобразие. Забравете за укритите данъци, Уесли Снайпс трябваше да получи присъда само заради участието си в това аудио-визуално бедствие.

В първите два филма за печения враг на кръвопийците, Снайпс доставя върховни като за жанра изпълнения. Но в номер 3 всичко е сбъркано, неадекватно и обидно за публиката. Няма дори и молекула от разкошната мрачна атмосфера, превърнала се в запазена марка на екранизациите на „Блейд". Но най-абсурден от всички и всичко в тройката е Доминик Пърсел като Дракула, Сцените с него станаха поп-културна референция за лошо кино.
„Жената котка"

Един от най-сериозните конкуренти на „Дявол на доброто" за титлата „най-лош комиксов филм в историята" е злополучната широкоекранна реинкарнация на един от най-привлекателните образи от канона на „DC comics" - гъвкавата, манипулативна и коварна Селина Кайл. Тя е топ мацка във всяко едно отношение и получи легендарна персонификация от Мишел Пфайфър в страхотния „Батман се завръща" на Тим Бъртън. Но „Жената котка" на псевдо визионера, идващ от рекламния бизнес, Питоф (винаги имайте едно наум за филми, режисирани от хора без фамилии) е кинематографично извращение. Хали Бери е просто ужасна в лошо написания образ на Жената котка, а Шарън Стоун се излага грандиозно като лошата.
„Дявол на доброто"

Без съмнение това е един от най-глупавите филми по комикси, създавани някога и един от знаменитите провали от началото на ХХI век. Всички, които с нетърпение очакват да гледат предстоящия „Батман срещу Супермен" с Бен Афлек в ролята на човека-прилеп, е по-добре да си припомнят епичната му излагация в недоразумението „Дявол на доброто". Крахът на този супергеройски анти-филм бе една от многото причини Афлек да се превърне в глобална шега преди около десетилетие.

„Дявол на доброто" е нелепо замислен, некадърно заснет, нещастно изигран и неадекватно монтиран разказ за сляп „марвелски" отмъстител с червено кожено трико, който сервира справедливост на лошите благодарение на другите си свръх изострени сетива. Филмът е мъчение.
„Фантастичната четворка"

Не му върви на този франчайз на „Марвел". И нискобюджетните опити от 90-те и високопрофилните напъни от началото на новия век са просто обида дори за интелекта и не особено развитите вкусови рецептори на средностатистическите комиксови фенчета. Провалът от 2005-а ще се запомни с пародийното решение секс-символа Джесика Алба да играе... невидимата жена. Целият филм обаче е негледаем - болезнено схематична и откровено инфантилна драматургия, подкрепена от невдъхновена актьорска игра и посредствени визуални ефекти.

Е, явно още има зрителска почва за засаждането на „фантастични четворки". Сега се задава още един опит за възкресение на карето комиксови палавници. Не хранете големи надежди за качество.
„Бодлива тел"

В средата на 90-те години на миналия век някой решава, че силиконовата императрица на плажните сериали и домашното порно Памела Андерсън може да бъде екшън звезда в скъпа и амбициозна екранизация по комикси. Огромна грешка. Пам има два солидни аргумента, гарантирали и световна слава, но няма никаква логика в идеята, че тя може да изнесе цял пълнометражен филм.

„Бодлива тел" е футуристична кино катастрофа, нагло копираща сюжетната рамка на върховната холивудска класика „Казабланка". Дори крайната визуална експлоатация на основните изпълнителски аргументи на Памела Андерсън не помага на филма да излезе от блатото. Това е все едно днес някой да реши да снима римейк на „Закуска в Тифани" с Ким Кардашян като Одри Хепбърн. Всъщност, нека не даваме такива идеи. Никога.
„Лигата на необикновените" „Лигата на необикновените" е един от по-любопитните комикси, създаден от майсторите на неортодокаслни рисувани журнали Алън Мур и Кевин О'Нийл. Сюжетът на ретро аристократичният супергеройски опус събира в един екип вълнуващи персонажи от популярната култура като Невидимия човек. Алън Куотърмейн, Капитан Немо, Д-р Джекил и Мистър Хайд и Лейди Дракула.

Екранизацията от 2003-а оплита конците и предлага на масовата публика шумно, хаотично и в крайна сметка, досадно фиаско. Много хора смятат, че именно след участието си в този брутален провал сър Шон Конъри решава да се оттегли от киното. Не го виним.
„Х-Мен началото: Върколак"

Хю Джакман е страхотен актьор с автентичен талант и тонове екранна харизма, но точно този филм е обидно обикновен, предвидим и посредствен. Конфликтът е абсурдно съшит, екшън хореографията не е на ниво, целият ритъм на филма изглежда сбъркан. Мрачната аура на изтерзан насилник, която Джакман изкова за персонажа в първата му поява в оригиналния „Х-мен" е изтрита и заменена от скучен и стерилен опит за драматично развитие на образ. А ефектите са престъпно слаби за продукция от такъв калибър. Трудно е да се локализират хора с положително мнение за тази кинематографична катастрофа.
„Стомана"

„Стомана" вероятно е най-слабият филм в тази селекция, а това означава много. Шакил О'Нийл просто не трябва да се прави на актьор. Играта му е легендарно дървена. Комплимент към изпълнителския размах на „Големият Аристотел" е престъпно лошият сценарий, писан сякаш от ученици повтарячи и някой техникум. „Стомана" е скучна, инфантилна реклама на търговската марка „Шакил О'Нийл", маскирана като филм. Това извинение за комисова екранизация редовно попада в класациите за най-лоши неща правени въобще. Съвсем закономерно.
„Зеленият фенер"

Клетниците, имали лошия късмет да гледат „Зеленият фенер", рядко говорят за преживяното. Травмата е прекалено силна и актуална. Но когато все пак съберат кураж да се върнат в ада на миналото и да обсъждат този супергеройски свръх провал, гласът им звучи със смес от гняв и отчаяние. „Зеленият фенер" сякаш е правен от комисия мразещи хората, злонамерени бюрократи. Райън Рейнълдс изглежда и играе неадекватно в бутафорния си костюм. Всичко изпълнители имат физиономиите на хора, осъзнаващи каква грандиозна грешка правят. Също както и зрителите, попаднали на това демонично пиршество на лошите идеи.

Последното десетилетие принадлежи на екранизациите по комикси. Вирусът на супергероите владее развлекателната индустрия и пейзажът е пренаситен от цветни кожени трика и бастуни със специални сили и мисия да спасят човечеството.

Повечето представители на жанра са проблематични и в никакъв случай не се доближават до стандарта за качествено кино. Но някои заглавия са особено лоши. Предлагаме ви декалог на позора - селекция от 10 извънредно слаби филми по комикси.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените