"2001:Космическа одисея" - филмът, който предсказа бъдещето

Точно преди 50 години в кината каца могъщата научно-фантастична фреска „2001:Космическа одисея". В началото на април 1968-а година масовата публика и снобеещата прослойка на критиците са напълно неподготвени за монументалното произведение на Стенли Кубрик и Артър Кларк.

„2001:Космическа одисея" е аномалия - високобюджетен студиен филм с експериментална естетика, който е толкова напред за времето си, че все още изглежда авангарден, новаторски и футуристичен.

Още преди 50 години тази епична история за еволюцията на човека от праисторически примат до междузвезден приключенец представя технологични разработки, които ще станат мейнстрийм теми чак в началото на XXI век.

Величественият opus magnum на Стенли Кубрик предлага детайлни сцени с мултимедийни устройства с плосък екран, които десетилетия по-късно са осмисляни и интерпретирани като кинематографичен прототип на таблетите и смартфоните.

Основният антагонист във филма е съзнателният компютър HALL - революционно представяне пред масовата световна публика на концепцията за изкуствен интелект. Днес, през 2018-а, плоските екрани са неразделна част от ежедневието на човечеството, а изкуственият интелект и ролята му в бъдещата съдба на планетата и вида ни е в основата на дискусия между фигури като Илон Мъск, Бил Гейтс и покойния вече Стивън Хокинг.

Любезният убиец HALL е културната котва на големия разговор за изкуствения интелект и потенциалните опасности за човечеството.

„2001: Космическа одисея" е първият и най-влиятелен филмов продукт, който ползваме за референции относно все по-актуалните притеснения, че още до края на века някакъв софтуер може да стане невъобразимо умен и осъзнат, и да реши да изтреби приматите, които са го създали.

Що се отнася за „пророчеството" за плоските екрани, преди години Samsung ползва филма като част от съдебните си аргументи в патентна битка с Apple. От първата корпорация настояват, че Apple няма право да ги съди, че са откраднали идеята им за таблетите защото тази идея се появява още през 1968-а в „2001: Космическа одисея".

Малцина биха оспорили тезата, че Стенли Кубрик променя историята на киното в края на 60-те години със своя научно-фантастичен шедьовър. Всички по-важни теми на жанра за разработени тук в дълбочина и детайл - технология, еволюция, изкуствен интелект, пътуване в космоса, извънземен живот.

Филмът задава значими въпроси за смисъла на съществуването и не прави грешката да предлага директни отговори. Двусмислието, дълбоката символика, плътната и нюансирана естетика, играта с абстрактното - това са ключовете на филма към вратата на кино безсмъртието.

Заедно с великия автор на фантастика Артър Кларк, Кубрик разгръща наистина уникално пътуване от праисторическата зора на човечеството до звездното космическо бъдеще.

Ефектите са революция - триковете с камерата и перспективите, използването на модели и реалистичното представяне на космическия полет дават началото на нова високотехнологична ера в седмото изкуство. Класическите музикални теми и минималното количество диалог допринасят за „извънземното" преживяване.

„2001: Космическа одисея" функционира като мистично и митологично откровение, а в техническо отношение „сякаш е правен от друга, много по-напреднала цивилизация и изпратен на Земята", както пише в един анализ от края на 60-те години на миналия век.

„Никога нищо друго заснето с камери не е изглеждало по този начин. Нито преди, нито след 1968-а. Рекламното изречение е „Ултимативният трип" и този път това не е маркетингов трик!" Това е друга оценка от западната преса по време на премиерата.

Филмът всъщност поляризира критиците в началото, но публиката се побърква и пълни салоните. През 68-а е пикът на контра-културата и колективната наркотична възбуда, а естетиката на филма действително предлага най-върховният трип за „психеделичното поколение"

През 1984-а се появява продължението „2010", режисирано от Питър Хаймс, но минава под радара и не оставя трайна културна следа.

А спорадичните заявки за римейк на оригинала днес звучат като сквернословие.

Корпоративните хиени, осмелили се да хвърлят „рециклираща" сянка върху абсурдно изпипания епос на Кубрик заслужават съдбата на онзи клет тапир от началото на филма.

Преди няколко години в мрежата изтече писмо на покойния Кубрик от преди няколко десетилетия към някакъв продуцент, който възнамерявал да посегне на „2001: Космическа одисея".

С комбинация от изящно остроумие и бруталност, ексцентричният перфекционист уведомява бизнесмена, че ако наистина тръгне да действа, го очаква неприятно усещане от насилствена интимна среща с онзи голям реквизитен кокал от филма, който Кубрик си е запазил, най-вероятно за подобни поводи.

Истината е, че днес филм като „2001:Космическа одисея" е невъзможен. Експериментален и изискващ от публиката арт филм с огромен бюджет и авангардни ефекти. И идеи.

Не и в епохата на комиксовите екранизации и тийн глупостите. За щастие „2001:Космическа одисея" е толкова напред, че може да се гледа и като нов филм. Филм от бъдещето.