Контракултурната екзалтация на хипитата, „децата на цветята", активистите, феновете на свободната любов, психеделичните мелодии и субстанции вече е отдалечена на половин век от нас. Но тази противоречива и изключително наситена епоха от историята на САЩ продължава да упражнява влияние върху културния климат.
Особено интересна фракция от цветната мозайка на 60-те и 70-те години е тази на младите, красиви и привилегировани американски знаменитости, които решават, че страната им е лоша, дразни ги, и използват войната във Виетнам като катализатор на своя цивилизационен мазохизъм.
Нито един случай не капсулира парадоксите и ирониите на модерния тогава холивудски хейт по Америка, както скандала „Ханой Джейн".
Тази година се навършват 45 лета от печално известното посещение на звездата Джейн Фонда при комунистическите войници от Виет Конг (Народният фронт за освобождение на Южен Виетнам) в Ханой.
Днес Джейн Фонда е кино легенда с минало на модел и фитнес гуру от епохата на видеокасетите с аеробика.
На 79 години тя остарява красиво и аристократично, а преди дни беше централна атракция на фестивала във Венеция, където заедно с Робърт Редфорд представиха филма си Our Souls At Night и отпразнуваха 50 години от премиерата на първото си екранно партньорство - „Боса в парка".
През 1972-а Джейн Фонда вече е звезда, секс икона и обещаваща актриса.
След успеха на „Кет Балу" и „Барбарела" тя е обожавана от публиката. Но младата дъщеря на великия американски актьор Хенри Фонда се заразява с вируса на времето - социален активизъм, бунтарщина, анти-американизъм и протестърски пози.
Тя публично подкрепя терористичната организация „Черните пантери" и се захласва по социалистически тирани от всякакъв порядък, включително, разбира се, масовия убиец и устойчив поп-културен бранд Че Гевара.
Според една от биографиите на Фонда, написана от Патриша Босуърт, веднъж актрисата споделила: „Най-голямото ми съжаление е, че не изчуках Че Гевара".
По това време Фонда вече завършва своята тотална соц индоктринация с помощта на Том Хейдън - одиозен крайноляв активист, който после става неин втори съпруг и е сменен чак през 1990-а за ултра-капиталиста и медиен магнат Тед Търнър.
В този контекст се случва визитата на Джейн в Ханой през 1972-а година. Това е период от войната между Южен Виетнам, подкрепен от САЩ с войски на терен и Северен Виетнам, поддържан финансово от СССР и други червени диктатури, в който стотици американски активисти посещават териториите на врага, за да се запознаят със ситуацията от „първа ръка".
Джейн Фонда, вече дълбоко убедена в злата природа на САЩ и праведността на комунистите от Северен Виетнам, не просто се запознава със ситуацията, а се превръща едновременно в лице и инструмент на червената пропаганда.
В Ханой тя записва радикални и агресивни радио обръщения срещу САЩ и в подкрепа на домакините си, пее комунистически песни и се снима усмихната върху зенитно оръдие, използвано за сваляне на американски летателни машини. Фотографиите предизвикват грандиозен скандал обратно в САЩ, а и до днес са третирани като национално предателство в средите на ветераните.
Jane Fonda during her 1972 visit to Hanoi, North Vietnam #JeanandJane pic.twitter.com/bDZF4aZy9f
— YouMust RememberThis (@RememberThisPod) August 8, 2017
Преди няколко години, след 4 декади на скандали, оправдания, опити за извинения и протести и бойкоти от страна на войници и техни близки, Фонда най-накрая изразява истинско и дълбоко съжаление. Но само за снимката с оръдието:
„Това беше огромна грешка, която ще отнеса в гроба си. Знам как изглеждаше - дъщерята на Хенри Фонда се снима с оръдие, което стреля по американски войници. Все едно аз съм искала да стрелям по тях и съм срещу тях. А аз бях срещу войната. Но никога няма да се разкая, че отидох в Северен Виетнам. Това беше невероятно преживяване, с което се гордея"
Посещението на Фонда вдъхновява прякор, който се помни и днес - „Ханой Джейн". Нейната солидарност към комунистическия режим на тогавашен Северен Виетнам и силите на Виет Конг продължава да е сол в раните на ветераните в родината на актрисата - САЩ. Не е забравено и отношението на Фонда към американските военнопленници, наречени от нея „лъжци и лицемери", „кариеристи и професионални убийци" и „мъже, които не приличаха на измъчвани, гладни и тормозени психически".
През 2005-а година Джейн Фонда е в Канзас Сити за представяне на автобиографията си „Животът ми дотук". Майкъл Смит, 54 годишен ветеран от Виетнам, чака 90 минути на опашка, но не за подпис върху копие от книгата. Когато се изправя пред Фонда той изплюва в лицето на звездата тютюн за дъвчене и след секунди е арестуван. По-късно казва, че не съжалява за нищо.
За него „Ханой Джейн" винаги ще си остане национален предател.
Във Венеция - където Фонда бе като кралица на фестивала - инциденти с ветерани нямаше.
