Чалга, гето и немотия, мутри и сутеньори, психически смачкани герои от крайчетата на обществото.
Новият филм на сценариста и режисьор Камен Калев не губи време да ни потопи в своя свят и да го представи в неговия мрачен, но и реалистичен вид.
„С лице надолу" тръгва по екраните с мащабна и смела реклама, с грабващ трейлър (нещо все още рядко срещано в български филм) и с притегателната сила на щампата „От режисьора на „Източни пиеси".
Той представя сурова картина и се занимава с тежки проблеми, но причината да е труден за препоръчване въобще не е избраната тематика.
Сюжетът е базиран на безспорно интересната истинска история на чужденец (само че испанец), забъркал се в българските мрежи за трафик на хора. Във филма това е французинът Сами, обвинен в контрабанда на фалшиви пари от България към Франция. За да избегне затвора, дребният престъпник става информатор на френската полиция и се внедрява в български канал за трафик на хора.
Целта му е да стигне до големите играчи в този бизнес, но за да се добере до тях, той е принуден да отвлече 16-годишната проститутка Елка и да опита чрез нея да си проправи път нагоре в средите.
Сближаването между двамата неизбежно се случва, макар че те говорят на различни езици и притежават различни ценности. Елка се превръща в шанса на Сами да се изправи срещу собствените си вътрешни демони, и преди зрителят да се усети, французинът вече е готов на всичко, за да я спаси, независимо как и на каква цена.
Привързалият се към проститутка трагически персонаж е достатъчно употребяван в киното, но лошото е, че този тук е преведен през действието по-скоро механично. Сами върши трудно обясними неща от самото начало и с напредването на историята съвсем затъва в собствените си илюзии.
Дори по-нататъшните действия на героя да могат да бъдат оправдани с преживяното от него, те никак не го доближават до зрителя.
Французинът няма как да се превърне в персонаж, който събужда съчувствие и разбиране, тъй като сам си е виновен за всичко, а и първоначалната му мотивировка така и не се изяснява.
Трудно е да се разбере с какво лъжливата, апатична и постоянно предлагаща му се 16-годишна проститутка успява да го спечели, още преди той да знае каквото и да е за нейната трагична съдба. Нито с какво самият Сами успява да предизвика нейната симпатия - така бързо, че след първия си опит за бягство, Елка вече се оказва удобно дресирана и привързана към непознатия, застрашителен и груб с нея мъж.
Двамата смущаващо бързо и безпричинно изминават взаимоотношенията от похитител и заложница до другари, готови да побягнат заедно от всичко и всички. В помеждутъка има разменен жест на подарени джапанки и лекарства, множество лъжи от нейна страна и множество откази за плътска близост от негова.
Да, връзката между двамата главни герои на екрана си остава несъществуваща - само че на сценарно, а не толкова на актьорско ниво.
Всъщност актьорите правят каквото могат и са нещото, което наистина осмисля филма. Француинът Мелвил Пупо успява не само да внесе истинност и емоция в своя герой, а и с играта си да попълни някои сценарни дупки.
Около него са все непрофесионални актьори, дълго подбирани в продължилия две години кастинг. Целият труд се отплаща, когато на екрана зрителят види убедителните и автентични персонажи в своята естествена среда. А Камен Калев отново се доказва като особено добър конкретно в работата с актьорите.
Жалко, че ролите на част от тях са свързани с криминалната интрига, която е умишлено оставена на заден план и така и не се превръща в нещо повече от претекст за основното действие. Филмът не използва напълно възможностите да влезе в рамките на криминалето и трилъра и предпочита да наблегне повече на социалната драма.
А там остава впечатлението, че „С лице надолу" се задоволява просто да покаже проблемите с трафика на момичета и живота в ромските гета, но не и да вникне в тях.
Тези хора, техните разбирания и практики, вече сме виждали на други места, за тях са правени документи, репортажи, та дори и риалити предавания.
Киното е мястото, където проблемът може да се изследва по-дълбоко, където чрез силата на киноезика разговорът може да бъде издигнат на друго ниво. Където може наистина да се проникне в същността на това ужасно явление и дори да не бъдат давани отговори, да се зададат неочаквани въпроси по темата.
И зрителят, без да е нужно да проявява разбиране към продаваните деца, техните родители или техните купувачи, да усеща, че ги познава в поне малко по-различна светлина благодарение на филма.
За съжаление, на „С лице надолу" му стига да каже „Трафикът на хора е голям проблем в България" и да спре дотам.
Така или иначе, с „Източни пиеси" Камен Калев си спечели доста последователи, които бяха готови да му простят „Островът" и които най-вероятно ще харесат „С лице надолу".
Но неговият трети пълнометражен филм вероятно щеше да е по-добър, ако сценарият беше изцяло в нечии други ръце.
