Вечната тема за „Руската заплаха" е на дневен ред в цяла Европа (че и извън континента). Навсякъде се говори и пише за руския президент, руските хакери, руските служби, руските олигарси, руските туристи, „руската връзка", „руската мечка"... Забравихме обаче добрите стари руски гангстери - свирепите, сурови, богато татуирани олд скуул мафиоти, които в един момент бяха станали по-големи рокзвезди на подземния свят дори от коза ностра.
Предлагаме ви прекрасен повод да си припомните опасните славянски синове на най-голямата държава в света с 10-годишнината от премиерата на великолепния криминален трилър „Източни обещания".
Легендарният канадски майстор на телесния ужас и психологическата гротеска Дейвид Кроненбърг („Мухата", „Видеодрум") режисира този елегантен и енигматичен еликсир за сетивата веднага след успеха на първия си привидно по-конвенционален и мейнстрийм триумф - „Тъмно минало". И използва същия актьор за главната роля - Виго Мортенсен.
Резултатът е един от най-качествените ганстерски филми на нашето време, който отлежава с годините и носи нови наслади с всяко ново гледане.
„Източни обещания" пътува до сърцето на мрака в Лондон. Руски мафиоти емигранти привидно са се сляли с горните социални слоеве на британската столица, но под прикритието на разточителни руски ресторанти оперират по старите лоши механизми на подземието. Престъпният синдикат контролира долнопробни бордеи, които пълни с малолетни и вечно дрогирани момичета от Русия и Източна Европа, дошли в Лондон с наивната вяра, че просперитетът им е гарантиран.
Армин Мюлер-Щал играе безупречно образа на престъпен патриарх и ресторантьорски бос, който говори тихо и възпитано, черпи гостите си с вкусен борш и радва възрастните дами от „старата страна" с живи изпълнения на класики като „Очи чёрные". В една от най-грандиозните сцени певец с традиционни дрехи, дълга руса коса, акордеон и най-славянското лице, което може да си представите, подарява въпросната песен за рождения ден на важна старица под благия син поглед на иначе злокобния мафиотски господар. Музиката, костюмите и тежкия интериор на ресторант „Сибир" въвличат публиката в особено хипнотична зона на автентичност.
В един момент забравяте, че цялата тази организация всъщност оперира в Лондон.
Виго Мортенсен е представен като шофьор на сексуално фрустрирания син на шефа, изигран от Венсан Касел. Контрастът между двамата е драматичен. Първият изглежда по-авторитетен, мъжествен, компетентен, заплашителен и достоен от втория дори когато изпълнява пиянските му заповеди. Скоро ще стане ясно, че персонажът на Виго не е този за когото го мислим в началото. Тук има много интересно намигване към фабулата на предишния филм на Мортенсен и Кроненбърг - „Тъмно минало".
Бебето на малолетна емигрантка, издъхнала по време на раждането в болница в Лондон ще пресече пътищата на твърде смела медицинска сестра (Наоми Уотс) и руските гангстери, и ще повдигне плътната завеса над идентичността на Николай (Мортенсен).
„Източни обещания" дърпа мозъка ви все по-надълбоко в субкултурата на руската мафия. Скрит в сенки свят на бруталност, маринован в кръв и борш, илюстриран от затворнически татуировки. Рисунките по телата на тези руснаци разказват целия им живот. В този свят ако нямаш мастило в кожата все едно не съществуваш.
Ритуалите на инициация са представени като среща между хорър и хомоеротизъм. Специфичните татуси са код на общуване и могат да бъдат както сигнал за привилегия и доминация, така и смъртна присъда.
В най-ноторната сцена от филма двама наемни убийци с извити ножове за линолеум нахълтват в турска баня с целта да убият сина на боса Кирил (Касел). Там в ролята на жертвен агнец е поставен персонажът на Виго, с прясно изрисувани звезди като на гангстерския наследник, които да объркат екзекуторите. Той, осъзнал измеренията на предателството, няма никакво намерение да умира.
Следва брутален и брилянтно хореографиран бой. Голият Виго срещу двамата облечени в кожени якета и въоръжени с остриета наемни убийци. В тези кадри красиво се разкрива болния, безкомпромисно безупречен нюх на Дейвид Кроненбърг за рисуването на качествени кървави картини с камера.
Кроненбърг, познат още като „Херцогът на кръвта" и „Покварения Дейвд", е ненадминат майстор на визуалното изследване на деликатността на телесното.
Битката в банята провокира добре познати реакции, програмирани от милиони години на еволюция и сблъсъци с реални опасности - адреналинов пик, тръпки по гърба, „мравучкане", автоматично опипване на тялото за проверка, че „всичко си е на мястото".
Филмът оперира на първично, телесно ниво като в същото време успява да бъде класна медитация върху моралната мъгла на подземието и въпросите на разкъсаната идентичност, пленена в пространството между два свята.
Десет години по-късно, „Източни обещания" изпълнява дадената дума за добро кино.
