Когато онлайн тормозът се превърне в хорър филм

Що за филм е този, щом се развива изцяло на компютърния екран на един от героите?

Това трябва да е Unfriended, нов хорър експеримент, който вече беше обявен за център на цял нов поджанр в киното.

Копродукциятата на Америка, Русия и още три държави е с микроскопичния за Холивуд бюджет от $1 млн. Това обаче не й пречи да се окаже подъл, идеен и ефектен малък филм, който успява да вземе почти всичко, обожавано от тийнейджърите в техния изцяло онлайн стил на живот, и да го обърне срещу тях.

За какво става въпрос в лентата, известна преди и със заглавието Cybernatural?

Група младежи, събрали се в конферентен видео чат по Skype, се оказват преследвани от зловещ анонимен потребител, който търси отмъщение за компрометиращо видео, причинило самоубийството на момиче една година по-рано.

За петимата приятели се оказва невъзможно да узнаят самоличността му и да го премахнат от чата, той започва да разкрива техните тайни провинения и да ги обръща един срещу друг, а освен това заплашва, че ако някой от тях се изключи от чата, ще умре на секундата.

Докато те започват взаимно да се подозират и обвиняват, сред тях започва вълна от зловещи и необясними самоубийства. Дотогава Unfriended вече е изградил автентична среда благодарение на серия от изкачащи прозорци в Windows, написани съобщения във Facebook и пуснати през YouTube клипове - все интеракции, извършени от главната героиня, през чиито очи зрителите наблюдават компютърния екран.

Трудно можем да намерим филм, който по-успешно пресъздава динамичните онлайн дейности в съвременния им вид и техния огромен експлоататорски потенциал.

Сюжетът, освен взаимстван от доста филми в стил „Знам какво направи миналото лято", може да изглежда твърде измислен и нереалистичен, особено за незапознатите със сегашната онлайн среда. Но основните рамки на историята са неприятно близки с действителността, където тийнейджърските самоубийства, свързани с онлайн тормоз стават все по-чести.

Само за 2012 и 2013 г. BuzzFeed преброи девет случая, в които деца между 12 и 17 години се самоубиват след като са получили обиди в платформата Ask.fm (където регистрираните получават и анонимни съобщения). Изследване в същата възрастова група във Великобритания показа, че за 2014 г. се е удвоил броят на децата жертви на онлайн тормоз.

Чисто психологически Unfriended очевидно напипва точните проблеми и играе върху тях - най-вече върху усещането за безнаказаност онлайн. Троленето, обиждането, клюкарстването, умишленото разпространение на лъжи, пускането и споделянето на компрометиращо съдържание се извършват непрестанно в мрежата и почти всеки вече го е правил с осъзнатото или не толкова осъзнатото усещане, че действието му няма да има никакви последствия.

При поколението, което не помни живот без социални мрежи и смартфони, тези постъпки често са ежедневие, част от играта.

Разгледан просто като още един тийн хорър филм в и без това пренаселен жанр, от Unfriended има доста какво да се желае и недостатъците му са лесно откриваеми. Но ценното в него е друго: авторите напълно са се отдали на избрания от тях трик, довели са го до край и са превърнали ограниченията му в предимства.

Похватът изглежда като следващо ниво на found footage прийома (захранил доста хорър филми, предимно посредствени), при който зрителите наблюдават действието, заснето аматьорски с камера от някой от героите. Идеята за разгръщащ се през компютърен екран сюжет не принадлежи на Unfriended и вече беше изпробвана в други хоръри и трилъри като The Den, Open Windows и един от сегментите на първата част на V/H/S.

Но за разлика от тях, в Unfriended получаваме най-истинско усещане за изкушението и прокобата на компютърния екран.

Както героят на Джеймс Уудс беше физически съблазнен от телевизора си във „Видеодром" на Дейвид Кронънбърг и не можеше да се откъсне, така и тук ужасът идва от дразнещата невъзможност на героите просто да се изключат от мрежата.

Този детайл е може би най-важната част от посланието на филма, успяващ да го превърне в истински ужас за аудиторията, към която е насочен. Кликащите, браузвъщи и шерващи младежи знаят, че онлайн тормозът не би могъл да се случи без тяхното активно съдействие.

Но те познават и мъчението на това да си безсилен да отместиш поглед от екрана.

Следващото подобно заглавие, за което вече се говори доста, се казва Ratter и е заснето от гледната точка на хакер, дебнещ млада жена и контролиращ всички нейни технологични устройства. Уеб базираните хоръри официално са на мода.