За него режисьорът Куентин Тарантино казва директно: "Той е един от най-талантливите, ако не и най-талантливият актьор на своето поколение и е най-естествено надареният актьор, с когото съм работил".
През последните 5 години Леонардо ди Каприо е участвал само в два игрални филма, но какви филми са те само.
The Revenant (2015 г.) му донесе първия, дългоочакван "Оскар" за най-добра роля, а "Имало едно време в Холивуд" (2019 г.) на Тарантино вече му осигури номинация и за "Златен глобус". Може би тя ще бъде последвана и от още една такава за другата голяма награда в Холивуд.
Ако оценката на творци като Тарантино и Мартин Скорсезе, или на филмовата академия в САЩ и критиката не ви е достатъчна, то нека обърнем внимание на фактите. Два от най-запомнящите се моменти от "Имало едно време в Холивуд", които "рисуват" за зрителя важни детайли за неговия герой Рик Далтън, всъщност са по идея на самия ди Каприо.
В една от тях героят на ди Каприо - телевизионен актьор, чиято звезда залязва - бърка репликите си по време на снимките на сериала Lancer. Грешката всъщност е идея на ди Каприо, който е на мнение, че персонажът му трябва да се издъни пред колегите си. Тарантино първоначално не е съгласен, но все пак записват и такава версия на сцената. В крайна сметка резултатът убеждава режисьора, че сцената трябва да остане.
Това показва само едно - колко добре ди Каприо опознава героите си. Може би по-добре от хората, които са ги измислили, а в случая говорим за самия Куентин Тарантино - майстор на запомнящите се образи.
След това към филма е добавена импровизирана сцена, в която Далтън се самообвинява в караваната си за направената грешка. Всичко това не само създава един по-убедителен персонаж, но и подготвя почвата за това той да блесне в следващата си изява пред камерата.
В едно от малкото интервюта, които дава за печатни медии, ди Каприо сяда пред Deadline, за да сподели вижданията си за киното, какво го е привлякло в проекта на Тарантино, как според него се развива индустрията, и още, и още.
Разказва, че е фен на филмите, посветени на киноиндустрията. Ето как го е спечелил сценарият на "Имало едно време в Холивуд", тъй като веднага в него е открил това усещане. Привлякла го е възможността историята да бъде разказана от двама външни работяги - Далтън и каскадьорът му Клиф Буут (Брад Пит), които не принадлежат към лъскавия свят на Холивуд от 60-те.
"Брад и аз импровизирахме много във филма, но отношенията помежду ни бяха на правилното ниво от самото начало. Направих избора да съм този герой, който има сериозен проблем с алкохола и който преминава през осъзнаването, че е напълно смъртен и всичко, което има, може да изчезне", коментира ди Каприо. Подчертава ролята на персонажа на Пит не само като каскадьор и приятел, но и като терапевт на Рик Далтън.
От първия ден двамата актьори са изпитвали комфорт да работят заедно. След като са обсъдили сценария, вече са разбирали взаимоотношенията на героите си. И въпреки че става дума за двама от най-популярните мъже актьори в света, ди Каприо посочва, че не е имало опит за "маркиране на територията" или надиграване на другия.
Самият ди Каприо се различава от героя си Рик Далтън не само по това, че е безспорно добър актьор. За разлика от Рик, актьорът няма ритуал, с който да се подготвя за ролите си и да учи реплики. Когато прочита сцената от "Имало едно време в Холивуд", в която Далтън си прави коктейл и започва да наизустява сценарий в басейна си, си е казал, че това е доста хитро.
"Всичко е като онова, което Боб Де Ниро казва, когато го попитат за съвет към младите актьори. Знай репликите си, безусловно. Накарай ги да звучат естествено за теб, защото тогава ще имаш място за импровизация в тази сцена и няма да се тревожиш от това да мислиш какво, по дяволите, трябва да кажеш в следващия момент", споделя ди Каприо.
В интервюто Леонардо посочва колко голям късметлия е бил, за да получи възможността да участва в "This Boy's Life" (1993 г.) с Робърт Де Ниро, който счита за своя пробив в Холивуд. Според него, когато в живота ти се появяват възможности, трябва да си фокусиран и достатъчно подготвен, за да се възползваш от тях.
"Като мъж в средата на 40-те, започваш да се замисляш за това, което е било преди 30 години. Странно е, но все още имам същата гледната точка, каквато имах и на 15", обяснява ди Каприо. Пояснява, че става дума за възможността да прави филми, които никога не е мислил, че са възможни.
На въпроса на кои актьори е искал да подражава, когато още като тийнейджър се е подготвял за актьорската кариера, ди Каприо дава дава два отговора: Робърт Де Ниро и Джеймс Дийн.
За Дийн допълва, че това е актьор с някаква "уязвимост, но същевременно и гняв". Като млад мъж това му е помогнало да усети някаква връзка с персонажа на Дийн от "На изток от Рая".
Що се отнася до постигнатото от самия него, ди Каприо разкрива, че трябва поне 10 години да не гледа нищо от филм, по който е работил, за да може да си каже дали нещо е проработило или не.
След The Revenant (и наградата "Оскар") той си взе дълга почивка от актьорския занаят, макар че продуцираше игрални и документални филми. Но какво е било най-полезното използване на времето му в този период?
"Спокойствие за ума. Това е всичко."
Режисьорът на филма от 2015 г. - Алехандро Гонсалез Иняриту, от тогава насам не е снимал друго. Ди Каприо разкрива, че двамата говорят за някакви идеи, но не дава повече детайли.
А бъдещето определено се очертава интересно - не само за самия актьор, но и за киноиндустрията като цяло. Ди Каприо обаче не се тревожи от това, че стрийминг платформи спонсорират холивудски проекти, тъй като това също е начин да се осигури финансиране за "нови и интригуващи идеи".
"Когато за пръв чух за [The Irishman], реакцията ми беше: "Моля ви, направете този проклет филм". В него ги има всички онези [актьори], които бих искал да видя в един епичен оркестър от майстори, дирижиран от Марти [Скорсезе]. Не знам дали той така се опитва да се сбогува с този жанр, но е едно напълно ново и зашеметяващо изживяване", споделя актьорът.
Ди Каприо е на мнение, че трябва да се преценява кога по-добрият вариант е да ангажираш зрителите в домовете им и кога - в киносалона. Според него финансирането от страна на стрийминг услуги дава възможност много нови креативни и смели идеи, които по принцип са трудни за финансиране, да имат по-големи шансове да станат реалност.
Също така не вижда проблем в това Netflix да финансира филм като The Irishman, когато режисьорът ще получи необходимите свобода и пари, за да го направи така, както иска.
Същевременно ди Каприо не иска да се загуби онова усещане за "споделена енергия", което човек изпитва в киното, докато гледа нов филм на добър режисьор на голям екран.
Следващият му филмов проект на отново ще е режисиран от Мартин Скорсезе, а в него той ще си партнира с Робърт Де Ниро. Филмът носи името "Killers of the Flower Moon" и макар вече да има финансиране, няма разпространител. Попитан какво би казал, ако според Скорсезе и този филм трябва да бъде пренасочен към някоя стрийминг услуга, ди Каприо отговаря, че няма да може да каже кой знае какво, ако това е желанието на режисьора.
"Честно казано, отворен съм към всичко. (...) Трябва да се отдадеш на неизбежния поток, по който технологията и тази индустрия те водят. Какъв е смисълът да си последният пазител на някаква стара форма? Рядко мисля за тези неща. Мисля си просто с кого мога да направя велик филм. Това е", казва ди Каприо.
За него в момента има един прилив и към малкия екран и стрийминг услугите, но това не е задължително лошо нещо - има както негативни, така и позитивни страни.
Дава пример с филма Okja от номинирания за "Златен глобус" режисьор на южнокорейския "Паразит". Според него "налудничавата концепция за гигантски хипопотам и дете", няма как да бъде продадена на едно традиционно филмово студио. Въпреки това Netflix я финансират.
Актьорът обаче не се включва в дебата за качествата на филмите за супергерои, който Мартин Скорсезе започна с думите си, че не ги смята за кино.
Според ди Каприо трябва да остава място, което да не е "канибализирано" от времевите диапазони, за които големите студия предвиждат за своите блокбъстъри. И това, което го тревожи, е дали ще има къде да гледаме творбите на наистина уникални творци по начина, по който те са си ги представяли. С други думи - на голям екран.
