Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Искате добра фантастика? Погледнете към братята сърби

Научната фантастика е жанр, дал хляб на хиляди режисьори по света. Истината обаче е, че не са много крайните резултати, които да стават за гледане. И ако искате нещо интересно, нестандартно и готино като цяло, трябва да се поровите.

Или още по-добре - да погледнете към братята сърби. Ederlezi Rising на сръбския режисьор Лазар Бодроза се изстреля на върха на местната филмова сцена, превръщайки се в една от добрите изненади в жанра на научната фантастика.

Успехът е откровена изненада - самият филм е на английски (което едва ли ще допадне на много сърби), а сюжетът изобилства от сцени на тежка експлоатация.

Филмът е адаптиран по краткия разказ на Зоран Нескович от 80-те. Самото действие се развива в XXII век в далечния Космос, а фокусът пада върху отношенията между югославския космонавт Милутин и Нимани - женски андроид. Тя е назначена от корпорацията от съветски тип Ederlezi, за да помага на космонавта и да го държи в линия (а и да го забавлява), докато пътуват към далечна планета със силна капиталистическа идеология. Тяхната мисия е да променят това и да обърнат планетата към комунизма.

В главните роли на Милутин и Нимани са известният словенски актьор Себастиан Каваза и американската порнозвезда от сръбски произход Стоя.

Въпреки спорната тема и скромния си бюджет от едва около 350 000 евро, умелото боравене с идеята за любовта и токсичната мъжественост, както и добрия подбор на атмосферни визуални ефекти, носят на филма висока художествена стойност и доведоха до сериозен успех.

Вместо да копира блокбъстъри като Star Wars и Blade Runner, Бодроза черпи вдъхновение от независими и дори инди продукции като Another Earth и Beyond the Black Rainbow. В крайна сметка той успява да разкаже една добра история, давайки й мрачно и дори зловещо очарование.

Това си пролича и на Белградския филмов фестивал тази година, където Ederlezi Rising грабна наградите за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър актьор и най-добра актриса.

И въпреки че по кината филмът ще се появи вероятно чак в началото на 2019-а, той вече оставя сериозни впечатления по различните фестивали, особено сред феновете на фантастиката. Така филмът получи отличие от фестивала за кино от Централна и Източна Европа във Виена и прие доста добри отзиви на Международния филмов фестивал в Брюксел. Предстои да бъде показан и в Бразилия на фестивала "Фентопия".

Този успех е забележителен още повече на фона на това, че Ederlezi Rising е режисьорският дебют на Лазар Бодроза. Самият той дори не се занимава с режисура, а е сред най-добрите сръбски графични артисти и дизайнери.

След като получава дипломата си от Белградския университет за изящни изкуства, той съосновава студиото за дизайн Metaklinika и скоро след това е обявен от сп. Paste за един от топ 20 на най-успешните графични артисти под 30-годишна възраст.

Съответно и филмът му е базиран до голяма степен на тази визуална пищност. Отчасти и за да избяга от рутината на работата с клиенти в студиото си, той се хваща със сценариста Димитрий Войнов, за да създадат заедно този проект.

"Като част от нашия броманс, ние искахме и да работим заедно по нещо. Когато Димитрий представи историята, аз реагирах така, както повечето хора реагираха на идеята ни за филма по-късно: "Sci-fi в Сърбия? Не съм убеден...". Но идеята остана и всичко се получи толкова лудо... Първоначалната мотивация беше самата идея, възможността да работим с Димитрий и опита да направим нещо, което не е било правено преди", спомня си той.

Бодроза и Войнов си представят Стоя да играе Нимани още от самото начало, тъй като са заинтригувани от нейната личност и история.

"Тя е концептуално интересна. Знаехме за нея от интервюта. Тя е интересен и влиятелен човек, пишещ за издания като New York Times, Guardian и Vice", коментира режисьорът.

Въпреки че Ederlezi Rising е първият й игрален филм, Стоя веднага печели режисьора с актьорското си присъствие и добрата си игра. Бодроза включва в екипа и жена си Нада Саргин, популярна сръбска актриса, като й казва да помага на Стоя с всичките въпроси, които могат да възникнат с актьорската техника и процеса на снимане.

Като изключим Себастиан Каваза и Маруса Майер, останалата част от актьорския състав е събрана предимно от местни таланти на белградската рекламна индустрия, с които преди това Бодроза е работил и шеговито нарича "роби на пазара".

"Това беше поколенчески филм. Всички от нас, който се отклонява в рекламата и често се оплаква от всичко това, направи по нещо, което е много по-творческо и несъмнено много по-авторско", коментира режисьорът.

"Всички участници бяха внимателно подбрани и имаха много свобода на себеизразяване, тъй като филмът сам по себе си е доста свободен", допълва той.

След като успява да осигури финансирането на 1/3 от бюджета - около 145 000 евро от Сръбския филмов център, Бодроза и неговият екип започват кампания за намирането на останалата част от средствата, включително и крауд фъндинг. Въпреки че тези усилия се сблъскват с неуспех, целият шум успява да привлече интерес у частни инвеститори, които в крайна сметка отпускат нужните средства за заснемането на филма.

Самият той приема нещата с вдигната глава.

"Да правиш филми в Сърбия най-често става без пари. В свободното си време и на собствени разноски, често на загуба. Това просто е реалността, в която живеем. Колото по-рано го разбереш, толкова по-добре", споделя режисьорът.

А след като филмът бил завършен, всички от екипа продължили с обичайните си, всекидневни задължения. Поне до следващото приключение. А Лазар Бодроза вече готви такова. Новият филм ще се развива в същата вселена. Самият той иска да заснеме още два филма, за да има общо 3 в режисьорската си кариера.

Така, по негови думи, ще има достатъчно продукция, че да може ако посветят на неговото кино творчество един цял ден, да има с какво да го запълнят.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените