Ваня Камянска, която вдъхва живот на куклите

В българската култура има едно изкуство, за което рядко се говори отвъд специализираните за него издания.
Въпреки това, именно в него са събрани едни от най-големите ни световни успехи в областта на изкуствата изобщо.

Българският куклен театър, който официално води своето начало от 1945 г., когато Мара Пенкова полага основните на днешния Столичен куклен театър, е сред най-успешните български изкуства, пробили извън пределите на родината, обхващайки държави от Япония до Шотландия (Единбург). Творци като арх. Иван Цонев (художник), Атанас Илков и Николина Георгиева (режисьори) са само част от имената, чието творчество поставя устойчивите традиции на нашия куклен театър.

Днес тези традиции са продължени от ново поколение млади куклени актьори, които се посвещават на това да вдъхват живот на хилядите малки вселени, наричани с всеобхватното понятие - кукли.

Куклената актриса Ваня Камянска е сред тези млади хора. Срещаме се с нея в коридорите и гримьорните на Столичния куклен театър - родоначалникът на българския куклен театър. Ваня вече няколко години е част от трупата на театъра. На въпроса дали би искала да бъде актриса на свободна практика като мнозина нейни колеги, отговаря, че желанието й е да продължи борбата за театрите. Онези театри с трупа, където се създава екипна атмосфера, където всеки има роля, условия и трибуна , за да твори.

Пътят на Ваня в театъра започва, когато тя е в пети клас.

„Ходих на спортни танци и ръководителят ми по спортни танци беше куклен актьор. Когато от училище организираха самодейни изяви, той ме избра и ме покани в тяхната школа. Обаче танците ми бяха в същия ден, в който трябваше да ходя на школа. Накрая учителят по танци и преподавателят по актьорско си стиснаха ръцете и ме насочиха към актьорското майсторство. И общо взето те дадоха посока на живота ми. И от там нямах абсолютни никакви колебания дали исках да кандидатствам и по-специално актьорство за куклен театър."

Ваня избира кукления театър, защото според нея там въображението е много по-свободно. Още когато е малка и прави самодейни кукли, разбира, че за нея е много по-интересно да вдъхне живот на нещо друго, неодушевено, отколкото тя самата да се изяви на сцената.

Кандидатства в НАТФИЗ, но първата година не е нейната - отпада на 4-ия и последен кръг. Признава, че и за нея е мистерия, как изобщо е достигнала толкова напред в изпитите, предвид това, че изобщо е нямала представа какво се случва. Втората година е приета в класа на проф. Дора Рускова, под чието ръководство от Академията са излезли не един или двама добри куклени актьори. Въпреки биографията зад гърба си, Ваня споделя, че никога няма да забрави едни нейни думи.

„Тя много често ме привикваше в кабинета и ми казваше: „Ваня, с мързел нищо няма да стане! Събуди се, момиче!" Това ми седи в главата, защото аз съм податлива на малко лежерност и когато ми е трудно, малко искам да си почина и тогава да продължа. Но тези думи са ми в главата."

И до днес й е трудно да овладее различните системи кукли, особено марионетките и явайките. Споделя, че колегите й професионалисти я мотивират да продължи, а и признава, че би било странно, ако на нейната възраст е достигнала максимумът във воденето на кукли. Най-любопитни са й смесените системи кукли, където няма правила, по които да водиш куклата.

След като завършва НАТФИЗ, Ваня става част от екипа на Старозагорския куклен театър - възможност, която се открива пред малцина току що дипломирали се актьори - да станат част от трупа на държавен театър.
„След като завърших, три години бях в Старозагорския куклен театър. Със стечение на обстоятелствата така стана, че пожелах да разнообразя. Исках да се срещам с други хора и друг екип. Въпреки това, екипът там и до ден днешен го обожавам и Стара Загора продължава да бъде един от силните театри с млада трупа и много силни качества. Така стана, че участвах в едно представление - "Магарешки уши", което се играе тук с екипа на театъра и в Стара Загора. Направихме един обмен и аз за два дена трябваше да вляза в представлението. Тогава директорът на СКТ (Столичен куклен театър) и другите колеги са ме наблюдавали в продължение на една година, идваха на премиери и в един момент станах част от екипа на театъра."

За всеки актьор в кукления театър има и такива роли, които изискват голяма трансформация, включваща използването на много грим. При Ваня това е представлението „Няма да платим" на режисьора Ищван Наги, играло се в Стара Загора.

„Там играхехме т. нар. Брехтов театър. Трябваше да имаме определен тип поведение и дотогава аз не знаех какво означава това. Почнахме отвън навътре. Първо с фигурите , които да си направим като поведение и после вече започваме да трупаме. Преди репетициите имаше лаборатория, на която аз бях много зле. Нищо нямаше! Но режисьорът и колегите много ми помогната и това стана един от любимите ми образи. Просто се отпуснах и се отприщи работата. Но това ми беше най-трудното, защото трябваше да започна процеса на обратно."

Как един човек, в чиято професия употребата на тежък грим е практика, поддържа кожата си здрава?

За Ваня отговорът се намирал на десетки хиляди километри от тук. В Южна Корея. Докато е там, тя остава впечатлена от локалната козметика и от начина на поддържане на кожата на корейките. Затова, когато у нас излиза корейско френската марка JOWAE, тя веднага пожелава да види за какво става въпрос.

„С много добро почистване", отговаря тя, когато я питам как поддържа кожата си в безупречен вид. А за избирането на продукти в морето от търговски марки: „Проба-грешка малко е. Не се хвърлям да купувам изцяло серията на определена марка. Купувам продукт, който ми трябва в момента и го пробвам, и тогава, ако съм доволна, постепенно си набавям и останалите продукти. За да мога да видя дали са за моята кожа. Защото те може да са натурални, но може за мен да не са подходящи."

Южна Корея обаче има и друг, дори по-важен смисъл за Ваня. Тя е там преди година и половина на турне с бебешкото представление „Усмихни се". Ако се чудите как изглежда това, представете си 50 деца от 0 до 3 години, на които актьорът трябва да задържи вниманието... И не, далеч не е толкова лесно, като да им се покаже играчка. Но трупата остава впечатлена от децата в Южна Корея.

„Децата идваха на групи от по 50, на всяко едно представление. Те си събуваха обувчиците, строени, през цялото време гледаха и им беше много любопитно. И след това си правехме със всяка една група снимка, която ставаше изключително бързо. Просто тези деца бяха като войници. Но не безчувствени и като коне с капаци, а просто организирани. Това забелязах - те ги учат на отношение към културата още от малки."
Колкото до ситуацията у нас, според Ваня нещата се случват, макар и бавно. Има все повече училища и детски градини, които организират групови посещения в театрите и все повече родители, които водят децата си на куклен театър. Доказателство за това е и лятната школа за малки към Столичния куклен театър, която ще се проведе за втора година това лято. Поради успеха на предната година Ваня и колегите й ще организират детски уъркшопи, като главни водещи са актрисата Галя Савова и сценографът Ива Гигова. С това Ваня и организаторите продължават мисията си, посветена на малките - да им създадат усет и сензори към изкуството.

Защото само чрез изграждането на вкус в малките и възрастните зрители българският куклен театър може да достигне висините, които е познавал в най-светлите си периоди.

Снимки: Мира Дерменджиева

Грим: Росина Георгиева

Новините

Най-четените