През ноември 2003 г. двама вандали от Колския полуостров в Северозападна Русия налитат на наглед неработещо съоръжение. Те търсят ценни метали, които могат да ограбят и да предадат в близкия Мурманск, само че се оказва, че с набезите си създават изключителна опасност не само за себе си, но и за околните населени места.
Нападнатият обект всъщност е малък ядрен реактор, спомен от Съветския съюз и Студената война и част от ядрена програма, която всъщност представлява опасност и до днес.
Инцидентът е толкова тежък, че властите на полуострова го обявяват за ядрена авария.
Вандалите взимат със себе си корпуса на реактора, изработен от обеднен уран, и така оставят открити прътите, които работят с радиоактивния стронций-90. Елементът има период на полуразпад 26,5 години и излъчва около 100 рентгена в час, което означава, че извършителите са или мъртви, или тежко болни от лъчева болест.
A lovely domestic soviet RTG 😎🚬 pic.twitter.com/Jz1eHVUd8x
— Jeremy Webb (@jeremywebb401) November 7, 2022
В разследването се включва дори и ФСБ в опит да залови престъпниците, а фактът, че тези атомни генератори са толкова лесно достъпни, притеснява дори специалистите в Москва.
Причината е, че на територията на съвременна Русия действат около 1000 такива малки ядрени реактора. Именно толкова са създадени по време на Студената война, но, както руското министерство на отбраната признава, локацията на част от реакторите му е напълно неизвестна.
По оценка на военното министерство само в Северна Русия действат поне 150 такива съоръжения, никое от които не е преминавало проверка или профилактика.
Тези реактори, които официално се казват радиоизотопни термоелектрични генератори, са тип Бета-М и са поредното странно хрумване от Студената война.
Идеята за тях първоначално се заражда в САЩ през 60-те години и бързо е усвоена от СССР, които виждат в реакторите шанс за автономно захранване на фарове, радиостанции, метеорологични станции и, най-вероятно, шпионски съоръжения като "Дуга" близо до Чернобил.
Съоръженията са разпръснати из Съветския съюз и предимно по Северно-морския път и така са си останали и след разпада на СССР.
И докато в САЩ отдавна са заместени от фотоволтаици, в Русия малките реактори Бета-М продължават да работят и да са потенциално опасни. Реакторите не само не са преминали профилактика, но и са изложени на сурови метеорологични условия, влага, студ и корозия. А вътре ядрените реакции продължават да текат.
В периода между 2013 и 2015 г. Руската федерация все пак предприема някакви действия спрямо малка част от Бета-М реакторите.
По данни на Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ) за тези две години Москва успява да демонтира 32 реактора, предимно в Северна Русия. Изследването на агенцията обаче никак не е обнадеждаващо.
При независимото си проучване специалистите разкриват още десет тежки инцидента с ядрените съоръжения из Русия. През 1978 г. един от реакторите е транспортиран от летището на Ленинград, без да бъде обезопасен и без предпазен оловен контейнер.
През март 1983 г. в Чукотка реактор Бета-М е пострадал сериозно, след като в него се блъска автомобил, движещ се с висока скорост. Щетите от тази катастрофа не са известни, защото Кремъл много бързо прикрива случилото се. Четири години по-късно друг малък реактор е изпуснат от хеликоптер във водите на Охотско море.
Аварии с Бета-М се случват и в Таджикистан, Сахалин, Мурманск и отново в Ленинград. След разпада на Съветския съюз документацията около малките реактори, местонахождението на много от тях, както и съдбата им са потулени, най-вече от немарливост.
Преди това лично Валери Легасов - човекът, отговорен за справянето с последиците от Чернобил - предупреждава за опасностите, които съоръженията крият.
Видео в YouTube на травъл блогъра Анди Маклуун от декември 2022 г. показва ясно в какво състояние са изоставени реакторите Бета-М.
Маклуун снима реактор, чиято метална рамка е потънала в ръжда, около него има кал и локви, но въпреки това той заявява, че точно това съоръжение е "в относително добро състояние". Той, както и МААЕ, подчертава, че в началото на 90-те години реакторите и проектът Бета-М са зарязани.
За това спомага и фактът, че повечето такива реактори са в отдалечени локации, за да захранват фаровете и радиостанциите.
В момента малките реактори могат да се разпознаят предимно по криво написаните предупреждения "Внимание. Радиоактивно" и по знака за радиоактивност. Влогърът показва и реактор, свързан с набързо направен морски фар, като реакторът е изложен на суровите метеорологични условия без никаква защита.
Маклуун определя това като "престъпна некомпетентност" и допълва, че водата е започнала да прониква към реактора и е възможно да предизвика ядрена авария.
Влогърът припомня и друг тежък инцидент, който от МААЕ някак си са пропуснали - от декември 2001 г. край град Лиа в Северна Грузия.
Тогава трима дървари се натъкват на оголен реактор Бета-М и, без да разбират на каква опасност са изложени, се нареждат около източника на топлина в суровата грузинска зима. Въпреки че почти не са пили, след известно време дърварите започват да повръщат и да се чувстват отпаднали.
В крайна сметка двама от тримата мъже умират заради фаталните дози радиация, които са поели. Предполага се, че при подобни аварии има поне още дузина жертви от Русия и бившите съветски републики.
Влошените международни отношения заради войната в Украйна правят още по-трудни опитите на Европа и САЩ и особено на държави като Норвегия, Финландия и Швеция да получат информация колко още Бета-М реактори функционират.
По оценка на МААЕ подмяната на един такъв реактор със слънчеви панели струва не повече от 30 хил. долара. Въпросът е дали Русия има воля и желание да ги даде, за да предпази не само своите граждани, но и тези в съседни държави.
