Изминаха вече близо четири десетилетия от аварията в Чернобил, но все още има много неясноти около инцидента.
Понякога се зашумява около това какво точно се е случило в АЕЦ "Ленин", както е официалното име на електроцентралата.
Така например аварията се коментираше по-широко, когато преди четири години HBO пусна едноименния си минисериал, който до голяма степен отразяваше точно събитията от 26 април 1986 г.
В поредицата си припомнихме хронологията на аварията, само че редица въпроси още са без отговор. Ето някои от тях:
Колко са жертвите на аварията в Чернобил?
Официалният брой жертви, които Съветският съюз признава, е 30 души.
Те, както Москва потвърждава, са загинали от първоначалната взривна вълна на четвърти реактор в АЕЦ Чернобил. В следващите месеци, по оценка на ООН, загиват още 60 души заради излагане на смъртоносни дози радиация.
Сред тях са ликвидатори, пожарникари и малка част медицински персонал. Оттам нататък започват изчисленията колко биха могли да са жертвите на радиационния облак, разнесъл се вследствие на аварията и причиняващ малформации, ракови заболявания и редица увреждания.
Тук оценката на Обединените нации вече не е толкова категорична. Според ООН загиналите от последиците от Чернобил са 4000 в силно засегнатите региони като Украйна, Беларус и Източна Русия и още около 16 000 в Европа.
Според същия епидемиологичен модел до 2065 г. в Европа един на всеки 10 хил. души ще загине от рак на щитовидната жлеза и най-вероятната причина за това отново ще е Чернобил.
Валери Легасов, химикът, който отговаря за минимизиране на щетите от инцидента, казва обаче през 1986 г. пред Международната агенция за атомна енергия, че по негови изчисления скритата смъртност от аварията ще достигне до 40 хил. души.
Легасов освен това пресмята, че крайният брой на загиналите ликвидатори ще е около 6000.
Кога Забранената зона ще бъде отново безопасна?
Почти 40 години след случилото се в АЕЦ Чернобил учените все още не са сигурни кога (и дали въобще) мястото ще бъде напълно безопасно за живеене.
Границите на Забранената зона, най-радиоактивното място на Земята, се простират на 30 километра от авариралата централа. Преди войната в Украйна там се организираха екскурзии, като посещението за кратко и с определени мерки за безопасност се смята за безобидно.
По изчисления на Киевския университет, ще са необходими още около 320 години, за да може Забранената зона да стане годна за живот. Според Международната агенция за атомна енергия това е прекалено оптимистична прогноза и по-вероятният период е 800 години.
Винс Новак, директор на отдел "Ядрена безопасност" към Европейската банка, казва пред Inverse, че според него зоната никога няма да стане истински подходяща и безопасна за живот.
По негово мнение подобно нещо може да се случи най-малко след 20 хил. години, но не може да бъде категоричен за това.
Бил ли е предсказан Чернобил?
Съгласете се, че Чернобил не е най-оптимистичното име за град или пък за атомна електроцентрала.
Затова се спекулира, че е възможно случилото се в АЕЦ Чернобил (официално, както казахме - АЕЦ "Ленин") да е било предсказано и заложено в разнообразни поличби. Самото име "Чернобил" идва от старославянски и означава "Черна трева".
Някои смятат, че аварията е предречена от Йоан Богослов, който в своето Откровение пише, че от небето ще падне звезда на име Пелин, която ще превърне една трета от водите в пелин и мнозина ще умрат покрай горчивата вода. В руския на пелина казват "чернобил".
Разнообразни гадатели също си приписват предсказването на инцидента в Чернобил, смята се и че Ванга е споделила на Людмила Живкова, че там предстои авария.
Извън окултното аварията е била предсказана от предишни подобни инциденти в атомните централи на СССР като АЕЦ "Игналина" и АЕЦ-а до град Кищим.
Аварията в Чернобил ли слага края на Съветския съюз?
През 2006 г. Михаил Горбачов, който по време на аварията е начело на СССР, заявява, че именно инцидентът слага край на Съветския съюз.
Историкът Марк Джоузеф Стърн през 2013 г. пише за Slate, че още преди Чернобил Горбачов представя проекта си "Гласност", който да направи СССР по-отворен и възприемчив към Запада. Стърн е убеден, че не може да бъде посочена една конкретна причина за края на Съветския съюз.
Той обяснява, че "Гласност" позволява на много руснаци да се сравняват със западните държави и това води до масово недоволство из Съюза.
И все пак фактът, че Горбачов първо се опитва да скрие за аварията в Чернобил, а след това да прикрие мащабите ѝ, е един от факторите, които спомагат за края на СССР.
