Като психологически профил хората на абсолютната власт, особено онези, които успяват да се самоусъвършенстват до степен да носят титлата "диктатори" - не са любители на алкохола. Като изключение се прави само, ако пиенето е изключително скъпо или ако се използва по предназначение, а именно: за напиване на политическите противници, с цел да си признаят дали не замислят преврат.
Въпреки особените си личностни характеристики, диктаторите са по-скоро дисциплинирани хора, често не особено мързеливи и поради нужната за задържане на властта вродена параноя, те не посягат толкова често към чашката, както писателите или актьорите, например.
Изключение от този профил не прави и българският диктатор Тодор Живков, чиито навици за пиене са доста добре описани както от хроникьора на социалистическа България Георги Марков, така и от други негови съвременници.
Самият Живков приживе е споделял, че се е напивал само три пъти в живота си и то неволно. На правителствените срещи и вечеринките с интелектуалци и досега се говори колко умело той се е преструвал, че е голям пияч. Всъщност Живков много внимателно и умерено надигал чашата, докато не преставал да наблюдава околните.
И все пак, ако на българския диктатор му се е налагало да пие, той е надигал ракия. След походи в планината Живков не отказвал коняк с чай, а на срещи с Хрушчов - най-трудните срещи в неговата "кариера" - му се налагало да надига неизбежната водка, за която признава, че често му е идвала нанагорно.
Вижте в галерията алкохолните навици на различни диктатори или просто тяхното парадиране с чашката.
