Памет-паметници, музеи-мавзолеи

"Паметта е способността на мозъка да приема, обработва (разбира) и съхранява определено количество информация, която да може да възпроизведе и използва в бъдещ момент." (Цитат по Уикипедия)

Да помним и да забравяме! И двете вървят ръка за ръка, но като че ли едната ръка все по-често изпуска другата. Казват, че паметта определя собствената ни идентичност, че без нея човек е не само без минало, но той не живее в настоящето си и е загубил завинаги посоката на бъдещето си. Парадоксът на паметта и забравата е в очистване на ненужното и запазване на необходимото за днес и за утре.

Малки и големи

Малка история за паметника на Съветската армия. В началото там е било Дяволското изворче, нарочено за сборище на софийските врачки и баячки. След укрепването на Перловската река е зеленчукова градина, после умуват там да е Царският дворец, но накрая става - Царска детска градина.

През 1953-а на мястото се издига архитектурно-скулптурния ансамбъл Паметник на съветската армия. Изграден е по образец на Трептов парк в Берлин, който и сега е пример за туристическа дестинация.

Нашият е по рисунки на Борис Ангелушев, на двете скулптурни групи отпред автор е Иван Фунев, на орелефите са Любомир Далчев, Петър Дойчинов и Васил Зидаров, а фигурите най-горе са дело на Мара Георгиева и Васка Емануилова.

Голямата история? Тя се пише всеки ден и в нея няма герои.

Семейство

"Семейство"-то се скапа. Скулптурната композиция с автор Любомир Далчев е поставена в квартал "Дружба" и оловно споена с Деветия световен младежки фестивал в София през 1968 г.

През същата година страните от Варшавският договор окупират Чехословакия, Виетнамската война е в криза, Бийтълс пуска "Белият албум" и на бял свят идват Лед Цепелин, Пърпъл, Джетро Тул, Мика Хакинен, Елин Рахнев и Георги Господинов.

На небето отиват Юрий Гагарин, Мартин Лутър Кинг, Робърт Кенеди, Джон Стайнбек и българският революционер Коце Ципушев. По същото време наш'те в София дигат шорти по младежки и като за световно. Младежите тогава сега са пенсионери и вдигат само кръвно. На небето отиват всички предизборни обещания. Раждаемостта е в спад, ин витро или in abroad, а семейството - полу-на запад, полу- в разпад.

Приказки

Имало едно време, по-точно през 1984-а, когато другарите от Политбюро решават да се докарат пред съветските си братя като издигнат и те една звезда като на Кремъл в Москва, ама по-малка. Речено - сторено. Свети си тя рубинено червена до 1990-а, но след заклинания и пожари идва авиомеханикът Илич Димитров и я отнася с хеликоптер.

Минали години. Партийният дом станал Народно събрание, братята - бизнес партньори, а беззъбата червена шапчица, пардон, петолъчка се покрила като клошар в двора на Централна баня. И така заживели..., но това не е краят.

През лятото на 2011 г. петолъчката се озова на нов терен и след няколко лифтинг процедури, пилинг и подмладяваща рехабилитация, тя се уреди с правото на постоянно пребиваваща в пансион за тоталитарни величия. От радост пили, яли и се веселили... Да, но това е друга приказка.

Музеи

На входа на къщата-музей на бул. "Васил Левски" 56 в София стои "Майка" - отливка на най-известната скулптура на Иван Лазаров, а оригиналът е на гроба на Димчо Дебелянов в Копривщица. Къщата-музей е филиал на Националната художествена галерия с работно време и почивни дни от 1989 г. и реставрирана фасада от 2005-а, но в момента е затворена и, както пише, е в ремонт.

Скулпторът Иван Лазаров е роден в Карлово през 1889 г., учи в рисувателното училище в София, студенства в Мюнхен и Дрезден. През 1919 г. се завръща и в началото е учител, после - преподавател в Художествената академия и неин ректор до 1945-а.

Някъде по това време са го наричали "българският Роден", а по неговата композиция "Те победиха" - крачещи един до друг човек и бивол - Йовков написва едноименния си разказ. В наше време победителите са неясни, победените - гласоподаватели, човекът е на улицата, а биволът - част от оперативна програма.

Мавзолеи

На улица "Славянска" в столицата има жилищна кооперация с характерни червени тухли и лъвче над входа. Кооперацията е построена през 1929 г. и вместо хонорар архитектът Георги Овчаров получава първия етаж на сградата.

Георги Овчаров е роден в Силистра, завършва в Мюнхен, мобилизиран е през Първата световна война, а след това остава в София. Попада в известния "Клуб на интелектуалците", от там в обкръжението на цар Борис. Архитектът проектира приказната къща на приятеля си Сирак Скитник, болница "Св. Ана" (ИСУЛ), Министерство на вътрешните работи, Агрономически факултет на Университета (сега Биологически), Моста на Дунав и други.

През 1949-а за една нощ измисля мавзолея на Георги Димитров с дорийски колони, но "тиквата" Червенков го кара да опрости нещата. За шест дни мавзолеят е вдигнат, за толкова и го разрушават през 1999 г. Стилизираното лъвче на сградата на "Славянска" се държи, само дето днес прилича на ошмулена дърта катерица. Дотук с метафорите.

"Ако човек работи редовно с монитори, гледа редовно телевизия или прекарва много време под някаква форма на облъчване от електромагнитно поле паметта се влошава. Ако мозъкът не се използва достатъчно, неговите способности се влошават". (По Уикипедия)

#1 Bezpartien 09.03.2013 в 13:07:06

Тази статия е поредния опит,да бъде отклонен зрителя от действителноста!А тя е следната! http://georgi-naidenov.com/moite_pretencii.html До тука с антикомунистическата риторика на слабоумника!

#7 Уточнител 12.03.2013 в 13:58:58

А защо няма паметници от националсоциализма?

Новините

Най-четените