През 1942 г. се случва нещо странно и донякъде скандално - командирът на авиобазата в Аламеда, Калифорния, нарежда на всички жени-работнички в ремонтното депо да носят гащеризони. Причината: съображения за безопасност на труда по време на експлоатацията на машините.
По това време жените в панталони са толкова рядка гледка, че в авиобазата е изпратен фотограф от агенция Acme, за да документира събитието.
Докато прави репортажа си, той снима и 20-годишната Наоми Паркър Фрейли - едно от хилядите момичета, които започват работа в индустрията, за да дадат своя принос към мобилизацията по време на Втората световна война.
Черно-бялата фотография показва как Фрейли се e навела над металообработващия струг, използван за производството на дубликатни резервни части. Ризата й е безупречно изгладена, косата й - прибрана под кърпа на бели точки.
Норма Паркър Фрейли, момичето от черно-бялата снимка, почина само преди няколко дни на 96-годишна възраст, прекарвайки почти целия си живот в пълна анонимност за широката публика.
Снимката от 1942 г. се смята за вдъхновението на т.нар. "Роузи Нитовачката" - образът на силното и самоуверено момиче с навити ръкави и червена забрадка на точки от военновременните пропагандни плакати.
През последните години плакатът с надпис "Можем да го направим" заживя нов живот като вездесъщ символ на феминизма.
Всъщност, той е създаден през 40-те години по поръчка на собствениците на Westinghouse Electric Corporation. В онзи период индустриалните компании имат редовната практика да провеждат разнообразни кампании чрез плакати, съдържащи инструкции към новите служителки - върнете инструментите си в края на деня, не се отделяйте твърде дълго от работното място, поддържайте чистота на работния плот и т.н.
Това е един от най-лесните начини, чрез които началниците на заводите успяват да превърнат производствената етика в рутина за новите работнички. Така жените, които никога по-рано не са имали възможност да работят в промишлеността, се запознават с правилата за поведение.
Постерът "Можем да го направим" е нарисуван от художника Джей Хауърд Милър от Питсбърг, който създава цяла серия от изображения по поръчка на Westinghouse. Сред тях например има плакат на мъж с очила и навити скици, под който стои надпис "Имаш ли въпроси по задачите? Попитай началника си".
Яркият жълт фон и решителният поглед на Роузи отличават "Можем да го направим" от всички останали произведения на Милър.
Но практическата цел на постера няма нищо общо с вменената му идеология за "овластяване на жените" - основното му послание би трябвало да се преведе като "Да завършим задачите си в срок".
Плакатът на Милър се размножава и разпространява из заводите на Westinghouse по време на войната, след което постепенно изчезва от полезрението. През 80-те години обаче Националният архив във Вашингтон показва негово копие в една от изложбите си. Дори използва плаката, за да произведе разнообразни сувенири, които се продават в музейния магазин.
Уилям Л. Бърд, куратор на Националния музей на американската история, е толкова впечатлен от плаката, че издирва автора му Джей Хауърд Милър и го моли да дари оригиналния плакат "Можем да го направим" на института Смитсониън.
Много скоро илюстрацията на Милър става толкова популярна, че е възприета като символ на амбицията и упоритостта на жените по цял свят.
Минават десетилетия, преди името на Норма Фрейли да се появи в контекста на иконичното изображение.
Всъщност доста дълго време се е смятало, че т.нар. Роузи Нитовачката е вдъхновена от жена на име Джералдин Хоф Дойл - бивша работничка на метална преса в завод в Мичиган по време на Втората световна война.
През 1984 г. Джералдин Дойл случайно попада на онази снимка на младото момиче, надвесено над струга от 1942 г. Дойл погрешно разпознава себе си в нея. Десет години по-късно вижда брой на списание "Смитсониън" с плаката и решава, че той е вдъхновен от самата нея. Медиите разказват с охота историята на Джералдин, твърдейки, че тя е истинската Роузи, момичето от рисунката на Милър.
Преподавателят от университета Сетън Хол в Ню Джързи Джеймс Кимбъл обаче започва да се съмнява в достоверността на твърденията на Дойл. След смъртта й през 2010 г. той решава, че е дошъл момента, за да открие как точно "се разбра", че момичето от плаката е Джералдин.
И ако не е тя, то коя е?
Кимбъл започва да се рови в книги, списания, сайтове и архиви с надеждата, че може да намери първоизточника на снимката от 1942 г. След години търсене най-после успява да открие копие от изображението при търговец на стари снимки.
Снимката е описана с дата 24 март 1942 г. и с място: Аламеда, Калифорния. За огромна изненада на Кимбъл, описанието й указва и името на младата жена.
"Хубавицата Наоми Паркър сякаш ще закачи носа си с револверната глава на струга, който управлява", пише в текста.
Предполагайки, че героинята от снимката вероятно е починала, Джеймс Кимбъл търси помощ от генеалогическо дружество, за да открие наследниците й.
След 2-3 месеца Кимбъл получава писмо от организацията, което гласи следното: "Джим, налага се да спрем работа по случая, тъй като нямаме право да предоставяме информация за живи хора. А имаме причина да смятаме, че тя е жива".
През 2015 г. Кимбъл най-после се среща с Норма Фрейли. Възрастната жена живее заедно със сестра си Ейда Уин Паркър Лой в отдалечено горско селище край Рединг, Калифорния.
Оказва се, че след войната Фрейли е работила като сервитьорка в популярния ресторант "Дол Хаус", омъжила се е и се е посветила на семейството си. В продължения на десетилетия тя пази у дома изрезка на снимката, която фотографът от Acme прави в авиобазата в Аламеда.
Когато Кимбъл се появява пред дома на Фрейли, тя го посреща с огромно облекчение.
През 2011 г. Норма и сестра й посещават среща на жените - военновременни работнички в Националния исторически парк в Ричмънд. Едва тогава, за първи път в живота си, тя вижда плаката "Можем да го направим", изложен редом до снимката от 1942 г. Под фотографията обаче е изписано името "Джералдин Хоф Дойл".
Норма Фрейли се опитва да предупреди служителите на парка, че е станала грешка, но не успява да ги убеди в правотата си.
Джеймс Кимбъл публикува резултатите от проучването си - самият той приема, че връзката между снимката на Фрейли и Роузи Нитовачката е косвена. Художникът на плаката "Можем да го направим" Джей Хауърд Милър никога не е споделял кой е първообразът й.
И все пак, казва Кимбъл, има пълно основание да се смята, че Роузи е създадена по образа на Норма - двете си приличат, носят една и съща забрадка, периодът е един и същ, а има данни, че фотографията от 1942 г. е публикувана и във вестниците в Питсбърг, родния град на художника. С други думи, предположението е доста основателно.
Проучването за истинската история на плаката "Можем да го направим" отнема 6 години на Кимбъл и е вдъхновено от желанието му да поправи една историческа грешка. Грешка, която омаловажава ролята на една жена, мобилизирана в подкрепа на армията - символ на цяло поколение.
