Референдумът, който плаши световните пазари

4 декември e поредната повратната точка за Европа през 2016 г. В Италия и в Австрия днес се провеждат национални избори, които ще променят политическата картина през следващите години.

Италианците провеждат национален референдум по програмата за конституционна реформа, предложена от премиера Матео Ренци. Гласуването започна в 7:00 ч. местно време и ще приключи в 23:00 ч. (полунощ в България).

Евентуалният неуспех на допитването ще означава почти сигурна оставка на кабинета в Рим и нови предсрочни избори. Предварителните допитвания сочат именно към провал на Ренци.

Мнозинството "Не" на референдума ще има реални икономически и финансови последици.

Защо финансовите пазари се тревожат от изхода на днешния вот?

Референдумът на 4 декември в Италия се смята за най-сериозната заплаха за Европа от юнския Brexit във Великобритания насам. Основните страхове са предизвикани от това, че евентуалната оставка на кабинета ще запали верижна реакция на нестабилност в Италия, която може да доведе до изпадането на страната от Еврозоната.

Защо всички говорят за икономика, след като референдумът засяга конкретни политически въпроси?

Това е факт, но извън въпроса за конституционната реформа - изборът на Италия ще бъде и вот на доверие за кабинета Ренци. Предложените промени са част от опитите му да модернизира политически и икономически страната.

Пазарите харесват технократския подход на Ренци, който се смята за подходящия човек за разрешаването на тежките проблеми в банковата система на Италия. Премиерът обаче заложи на карта стабилността на кабинета - той обеща, че ако референдумът не успее, ще подаде оставка.

Финансистите се боят, че загубата му ще ускори възхода на популисткото Движение Пет Звезди. Антисистемната партия, учредена от бившия комик Бепе Грило, вече даде заявки, че ще подложи на референдум въпроса за членството на Италия в ЕС.

Всичко това се случва на фона на предстоящата серия от ключови избори в Европа през 2017 г. - включително в Германия и Франция - която може да подкопае стабилността на Европейския съюз.

Какво не е наред с икономиката на Италия?

Нивото на безработица е 11 на сто, а стандартът на живот почти не е помръднал, откакто страната стана съосновател на валутния съюз в Европа преди 15 години.

Производителността остава с 8% по-ниска от нивата преди началото на световната финансова криза през 2007/2008 г. Слабостта на италианската икономика може да се обясни с три фактора: бавното въвеждане на новите информационни технологии, неспособността на правителството да обезцени валутата, за да възстанови конкурентоспособността, както и навлизането на китайските стоки на пазарите, които бяха традиционно доминирани от Италия.

Банковата система в страната е фрагментирана - или както пише The Guardian, по централните улици на италианските градове има повече банкови клонове, отколкото ресторанти. Общата сума на лошите кредити възлиза на 360 млрд. евро.

Системата се забави прекалено дълго, преди да започне да търси начини за решение на проблема с проблемните кредити, а междувременно ЕС въведе нови регулации, с които усложни създаването на т.нар. "лоша банка", която да поеме основния удар и да спаси останалите от фалит (по примера на Испания).

Затова премиерът Матео Ренци реши да се изработи "предпазен" фонд за банките - т.нар. Atlante (по името на древногръцкия титан Атлас, поел света на раменете си).

Стрес-тестовете, проведени от Европейската банкова служба през юли 2016 г., показаха, че най-старата действаща банка в света Monte dei Paschi di Siena всъщност е в най-тежко финансово състояние. В момента се готви правителствен план за спасяването й от фалит.

Какво ще се случи, ако референдумът на Ренци се провали?

Песимистичният сценарий предвижда трус в банковата система. Инвеститорите ще загубят доверие в способността на кабинета да прокара спасителния план. Ако той не влезе в сила, осем от италианските банки са заплашени от колапс.

Поради взаимосвързаността на световната банкова система и слабостта на някои други европейски банки, особено Deutsche Bank, сътресенията в Италия могат да предизвикат огромен натиск върху световните фондови пазари.

На помощ би трябвало да дойде Европейската централна банка, която изкупува 80 млрд. евро облигации от Еврозоната всеки месец. ЕЦБ може да започне да купува приоритетно италианските ценни книжа в краткосрочен план. Това ще ограничи скока на лихвите по правителствения дълг. ЕК също ще се принуди да смекчи правилата, които ограничават възможностите на отделните държави да помагат на банките си в криза.

Дори референдумът да мине успешно, това съвсем не означава край на кризата. Проблемите в икономиката и банковата система на Италия ще останат. Ключовият проблем е дали Италия може да преживее натиска, на който я излага членството в Еврозоната.

Новините

Най-четените