Няколко са седмиците в Париж, когато ловците на висшата мода се скатават на закрито в моловете, а славните тълпи от зяпачи по големите забележителности се стопяват като сладолед на слънце.
Морето от щракащи телефони и фотоапарати около Айфеловата кула утихва, защото това иначе световно туристическо средище се готви да посрещне Коледа. Тихо и приказно е, подхожда перфектно на сезона.
Тътените на празничните звънчета в Париж започва от големите коледни базари, които отварят в средата на ноември и посрещат посетители до 31 декември.
Казват им коледни базари, но истината е, че приличат повече на увеселителни паркове с виенските колела и влакчета, отколкото на традиционно пазарче с щандове от вкусотии, които французите си хапват по празниците.
Като ги погледнете отдалеч и като се разходите между търговците от край до край, усещането ще е повече за преживяване, отколкото за пазаруване.
Макар че потокът от хора не е голям, прежалилите се да се разхождат в Париж на студа пак ще усетят, че ревнуват града от останалите посетители на коледните пазари.
Парижаните ревнуват от туристите, които и в това семейно време на уют и интимност не оставят града им намира. А туристите ревнуваме Париж от другите туристи, които ни пречат на снимките със своите снимки.
Всички сме дошли тук за коледната магия и за елегантната красота, която сякаш града носи със себе си от самото си раждане, и я искаме само за себе си. Не да я делим с останалите пътешественици, нито дори с парижаните, които гледат на адреса си като на велико житейско постижение.
Закачките по тази линия са обичайни и на коледните празници. Има мърморене под носа, има тънко недоволство, че парковете на базарите не са полупразни.
Но веднъж да седнете пред деликатесите, които майсторите предлагат от дървените къщички на базарите, и цялото мусене, че трябва да делите празничния Париж с други хора, отминава.
Важно уточнение, преди да минем към менюто - в Париж големите щандове с празнични лакомства и играчки се казват само коледни базари, а не немски коледни базари, както ги познават в останалата част на света.
Макар че коренът на тази търговска традиция тръгва от Германия, французите толкова старателно са минали с шкурката по повърхността ѝ, че немският ѝ произход в Париж напълно се е изгубил.
Преди Коледа пазарите в парка "Тюйлери", при Дома на инвалидите и голямото коледно селище в Ла Дефанс са заредени с ордьоврите, десертите, напитките и блюдата, които традиционно французите хапват на Бъдни вечер, Коледа и Нова година.
Трудно ще намерите вурстчета с кисело зеле, наденици, пържоли или кексове, защото менюто сякаш е донесено директно от Версай.
Всеки от курсовете хранения е замислен, за да създава илюзорното усещане, че поне докато сте на базарите във френската столица, сте част от каймака на тази планета. Ако около Коледа не вярваме в щурите си фантазии, то кога.
По етикет хапването започва с чаша шампанско и стриди, подправени с малко лимонов сок. Аперитивът продължава с гъши пастет върху препечена филийка, след което идват и мидите "Сен Жак".
Ако сте французин по душа, то сигурно знаете и че на масата винаги трябва да стои чиния с масло и наразяни на кубчета сирена, които така силно миришат, че сякаш козата или овцата, от която са произведени, ви прави компания в този празничен момент.
Постепенно на чашата с шампанско ѝ се вижда краят и се минава на вино - бяло или червено, което си партнира с патешко или пуешко блюдо. За десет се хапват макарони, шоколад с ядки, тарталети, еклери или захаросани плодове.
За парижаните е закон да следват всяка стъпка от това меню на вечерята си преди посрещането на Рождество Христово.
Масите им винаги трябва да са отрупани с първокласна храна, като колкото по-обилна е трапезата, толкова по-добре. Седнат ли да празнуват, французите остават по 5-6 часа на маса, защото се увличат в луксозното хранене и разговорите.
В дните преди Бъдни вечер, естествено, и в Париж се пазарува на скорост.
Повечето хора предпочитат да си подаряват адвент календари, които сами по себе си са огромна индустрия. Има такива с шоколади, сладки, вино, сирена, козметика, парфюми.
Дрехите също са част от празничната мода. По улиците около Операта и магазините на Chanel, Dior и Luise Vutonne може да се видят хора, носещи големи торби на съответните луксозните марки.
Разходката в тази посока свърша пред огромния "Галери Лафайет", върху чиято фасада е изписано най-важното правило за парижката мода - Le style est un mode de vie (Стилът е начин на живот).
И докато след цялата тази треска на обикновения източноевропеец все някога му се налага да се върне вкъщи с картичка, магнитче за хладилника или някакъв друг спомен, Париж си остава някъде там. Аристократично непревземаем, елегантно облечен и създаващ усещане за празник независимо дали е Коледа или друг ден в годината.
