Япония има сериозен демографски проблем, който скоро ще стане и социален.
Населението на страната се топи с притеснителни темпове, което в следващите десетилетия вещае и недостиг на работна сила, която да издържа социалните и здравните фондове.
Защото това е и страната на дълголетниците - Япония е сред световните лидери по очаквана висока продължителност на живот в света, и там един на 1500 души е над 100 г.
През 2022 г. населението на 125-милионната държава е намаляло с над 800 000 души, сочат данните на официалната статистика. Броят на умиранията е двойно по-висок от този на ражданията, като страната е с нисък коефициент на раждаемост - едва 1,3 средно на една жена.
Това е доста под нужните 2,1 деца за стабилно възпроизводство, а отрицателният прираст е от години.
Прогнозите не са оптимистични. При запазване на настоящата демографска динамика населението на Япония над 65 години ще бъде цели 40% към 2050 г., при 21 на сто в момента, а към 2070 г. хората в страната ще намалеят до 87 млн.
Една от причините за ниската раждаемост в страна с изключително консервативни нрави е намалението и на браковете.
През 2021 г. сключените бракове са 500 000 - двойно по-малко, отколкото през 70-те години на миналия век. Данните сочат и че през 2015 г. хората без брак над 50 г. са били цели 14% сред жените и 23% при мъжете.
И, естествено, тези които се женят, го правят и по-късно - средно на 34 г. за мъжете и 31 г. за жените, а това също значи, че вероятността за повече деца намалява.
Не че младите японци са против брака - 80% биха искали семейство, но основна роля в отлагането или дори отказа играят няколко типични за страната фактори.
Единият са лошите финансови очаквания от работното място заради традиционно бавното увеличение на заплатите в Япония - те са скочили с едва 5% средно от 1991 до 2021 г. За сравнение, за същия период в страни като Германия и Франция той е 34%.
"Това намалява икономическите възможности за създаване на семейство", обяснява пред Си Ен Ен социологът Шигеки Мацуда от университета "Чукио" в Айчи.
Към това трябва да се добави и високата цена на живота в страната, както и другата характерна особеност - безкрайно дългите работни часове и унищожителната работна култура.
"Ако работиш по 70 часа седмично, естествено нямаш да имаш подходящ за брак партньор, защото няма време да срещнеш такъв", обяснява и Джеймс Раймо, специалист по изучаване на Източна Азия в университета "Принстън".
Затова и се налага да се намесят родителите им.
В Япония стават все по-популярни организирани срещи за запознанства и търсене на партньори, но не от самите млади (и вече не толкова), а от отчаяните им родители.
Те, естествено, не са загрижени за статистиката и кой ще пълни социалните фондове за техните пенсии, а просто искат внучета.
Променили са леко т.нар. традиция на омяи, или срещи за сватосване. Практиката е вековна в Япония - през XVII век тя става обичайният начин за намиране на брачни партньори.
За разлика от по-познатите ни тук обичаи, там традицията е за организиране на официални срещи от сватовници - за самите търсещи партньор или често за родителите им.
Желаещите да си намерят половинка изготвят личен профил, а сватовникът търси съвпадения. Ако намери, двете страни се срещат на официално място - хотел, ресторант или друго подобно, а двойката често се явява с родителите си.
Преди основните участници в ритуала да бъдат оставени насаме да говорят и да се опознаят, сватовникът "разчупва леда" и задава общи въпроси - за работата и хобита например.
Традицията е била силно застъпена в Япония до Втората световна война - близо 70% от браковете през 30-те години са били уредени така.
Едва след войната, покрай влиянието от западната култура, започват да навлизат по-отчетливо и браковете без посредници. Например едва през 60-те години на миналия век "спонтанните" семейства стават повече от уредените чрез омяи, а през 2015 г. тези, създадени чрез старата традиция, са едва 5 на сто.
Възможността обаче все още съществува в Япония и с нея са се занимават професионални агенции.
Техни клиенти са родителите на "застарели" моми и ергени - в последните години все по-популярни стават "прокси омяи", при които майки и бащи се запознават без децата.
Тези срещи обикновено са големи - за няколко десетки души. При тях родителят се запознава не с един, а с много родители, на които делово представя достойнствата на детето си.
"Той е търпелив, сигурен съм, че ще справи добре в брака", казва баща за сина си на подобна среща в Йокохама. В добавка показва негова снимка.
Жената отсреща обяснява мотивацията си: "Наистина искам да видя детето на дъщеря си". След като обсъждат офертите си, двамата си разменят данни за децата си и се местят на съседната маса за нов кандидат.
Представят потомците си чрез стандартни профили - физически данни, професия, хобита, какво търсят в партньора и как родителят определя личността и силните качества на детето си, както и характера му - например "честен и работи здраво".
Ако родителите се харесат и решат, че трябва да продължат със запознанството, си разменят и имената на децата и снимки, които след това решават дали да се срещнат.
Подобни събития се организират от Асоциацията на родителите за информация за предложения за брак. След основаването ѝ през 2005 г. са проведени над 500 подобни срещи, в които са участвали над 40 000 родители. Средната възраст на децата им е била 33 години за жените и 38 - за мъжете.
"Децата са наясно с добрите си качества, но не и лошите. Родителите са обективни и могат да кажат и тях на отсрещната страна", обяснява предимствата на прокси срещите председателят на асоциацията Шоджи Уакисака.
Самите родители са отчаяни и често на сериозна възраст - на подобни мероприятия има хора на 60, 70 и дори 80 години, които търсят партньори на децата си, отдавна навършили 40 г., а някои ходят с години по подобни срещи, но без успех.
"Идеята, че е приемливо родителите да помагат на децата си да се оженят става по-популярна", казва пред Си Ен Ен Норико Миягоши от компания, която организира подобни срещи.
В миналото хората щяха да се срамуват да присъстват на подобни срещи, но времената се промениха, допълва тя.
