Години преди да загине трагично и името ѝ отново да се появи по всички големи издания, актрисата Ан Хечи беше потънала в неизвестност.
След няколко големи роли в края на 90-те, включително във филмите "Да разлаем кучетата" и "Дони Браско", Холивуд рязко забрави за Хечи и според нея това не беше случайно.
Още приживе актрисата гледаше на себе си като нулевия пациент в "културата на отмяната", защото беше убедена, че индустрията ѝ обърна гръб заради публичната ѝ връзка с водещата Елън Дедженерис.
А в предстоящия ѝ мемоар Call Me Anne, който актрисата е написала и предала месеци преди смъртта си, тя дава по-широка перспектива върху отношението на бранша към гей двойките през 90-те.
"Лепнаха ми етикета "възмутителна", защото веднъж имах връзка с жена. Но преди Елън не бях излизала с жена. Това бяха чувства, за които полът нямаше значение", казва Хечи в книгата си, която ще излезе тази година.
Връщайки се към единствената си еднополова връзка, която продължи три години, актрисата пише и че това, което най-много я е ядосвало, е медийното клеймо "лесбийка", понеже тя не е възприемала сексуалността си точно с тази дефиниция.
"Никога не съм се определяла като лесбийка. Просто се влюбих. За да е ясно на всички, за мен беше също толкова странно, колкото за всеки друг. Не намирах думите, с които да опиша как се чувствам", пише още покойната знаменитост.
Романсът на Хечи с Елън Дедженерис започва през 1997 г. и през голяма част от времето тече пред обектива на камерите. В онези години знаменитостите, които открито признават, че са гей, се броят на пръсти, а Дедженерис и Хечи са първите известни жени, които се държат за ръка на червения килим.
Поведението им е революция, на която нито медиите, нито публиката тогава могат да се наситят. Двете гостуват в шоуто на Опра, често канят журналисти в дома си и отговарят на въпроси от лично естество, само и само за да покажат, че са хора като всички други.
Фактът, че са първата публична гей двойка несъзнателно изисква от тях да бъдат добър пример.
Но Ан Хечи не си е давала сметка за това, когато е поканила Елън Дедженерис да я придружи на премиерата на филма "Вулкан" през 1997 г. Не вярвала, че прегръдката им пред камерите ще е манифестация на техните отношения, която ще остави продължителна следа в кариерата ѝ.
"Поканих я спонтанно, от любов и мило отношение", е казвала актрисата в интервю за Page Six.
След тази премиера обаче професионалният път на Хечи започва да търпи сериозни сътресения. Предложенията за нова роли чувствително намаляват, а продукция, за която е била избрана, е поставена под въпрос, защото пресата е започнала да се шегува как ще играе любовница на Харисън Форд, щом е гей.
Острите реплики стигат до продуцентите на романтичната комедия "Шест дни, седем нощи", като те действително започват да се колебаят дали Ан Хечи ще е достатъчно убедителна хетеросексуална половинка на Харисън Форд. Тогава актьорът, изиграл Индиана Джоунс, се намесва.
"Един ден той ми се обади и ми каза: "Виж какво, скъпа, не ми пука с кого спиш. Искам да снимам с теб романтична комедия. Нека дадем най-доброто от себе си." Ето защо Харисън Форд е моят герой. Да ме подкрепиш в такъв момент, когато всички бяха срещу мен, е знак за голяма храброст", каза Хечи в пред Vanity Fair.
Но макар и да беше убедена, че връзката ѝ с Дедженерис е поставила кариерата ѝ на пауза, актрисата винаги се е гордяла, че представяше ЛГБТ+ общността на червения килим, без да се срамува от връзката си или сексуалната си ориентация, така, както се е срамувал баща ѝ.
Бащата на Хечи - Доналд, е директор на баптистки църковен хор с таен и див хомосексуален начин на живот. Зад гърба на семейството си той е имал множество връзки с мъже, в резултат на което се заразява с ХИВ и става известен като един от първите американци, починали от СПИН.
Малко преди да си отиде, той сваля маската и разказва на децата си за двойствения си живот.
Тогава Ан е на 14 г. и си спомня, че случилото се белязало съзнанието на майка ѝ Нанси Хечи, която подема кръстоносен поход срещу хомосексуалността. Това не се променя, когато актрисата се появява, хванала ръката на Елън Дедженерис на премиерата на филма "Вулкан".
Дори напротив - засилва се, дистанцирайки майката и дъщерята една от друга.
Преди да почине, Ан Хечи не разговаряше с рожденото си семейство, странеше от колегите и в много отношения се чувстваше неразбрана. Вероятно по тази причина е имала нужда да напише мемоар и макар и след смъртта си да разкаже личната история за преживяванията си от първо лице.
