Знаете ли защо наричат сряда малкия петък? Защото точно в средата на седмицата човек започва да губи желание за работа и все повече да мисли за уикенда. Затова именно сряда сме избрали и ние в Webcafe.bg, за да ви разказваме за любими проверени дестинации, които биха могли да станат и ваши любими.
Този път ще ви разкажем за Черепиш и по-конкретно за сгушения сред красотата на Искърското дефиле Черепишки манастир.
На 15 август е храмовият празник на манастира и хора от близо и далеч на този ден лично се наслаждават на традиционния курбан, даван по случай празника.
А причината за втори път да ви разказваме за манастир като място, което да посетите, е че обикновено тези свети обители се намират на разкошни места, тихи са, в манастирското ханче можеш да похапнеш вкусни гозби и освен всичко - да се наситиш с история и духовност, докато очите ти отпочиват, потънали в зеленина.
Черепишкият манастир е идеална дестинация за еднодневни посещения, предвид, че се намира на не повече от час и половина с кола от София - вляво от главния път по Искърското дефиле, малко след Зверино, ако карате към Мездра. До там може да стигнете и с влак - пътнически обаче, тъй като бързите не спират на малки гари, каквато е Черепиш.
В който и сезон да го посетите, ще останете без дъх. От самия манастир, накъдето и да се обърнете, сте обградени от внушителните гледки на Стара планина, чиито отвесни склонове сякаш пазят от всички страни не по-малко красивия манастирски комплекс. Наблизо тече и река Искър - спокойна и величествена.
Тук е родена Вазовата творба "Една българка", а прочутият унгарски пътешественик Феликс Каниц го нарича "най-красивото място". Тук се е вдъхновявал и Алеко Константинов:
"А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери..." (от пътеписа "В българска Швейцария").
Самият манастир е основан от цар Иван Шишман (1371-1393) и до днес е разрушаван многократно, каквато съдба вече ви разказахме, че е имал и "Седемте престола". Много от околностите носят името на Шишман, заради което се предполага, че тук са ставали стълкновения между неговата войска и турските завоеватели.
Самият манастир и комплексът около него не са големи, но са запазени, поддържани и много красиви.
Не се учудвайте обаче, ако потърсите Черепиш в интернет и попаднете на статии как мястото днес пустее.
Причината за това е, че преди много време близо до манастира е имало работеща семинария, която към днешна дата наистина е пуста, а природата безвъзвратно завзема обратно своята територия.
За дълги години Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" е била "заточена" на гара Черепиш. Многобройни големи кръстове стърчат от наглед непристъпни чукари. Твърди се, че всеки завършващ випуск на семинарията поставял по един кръст. Остава загадка как въпросните внушителни кръстове са качени до тези места, но сигурно затова казват, че силата на вярата прави чудеса.
Семинарията пустее, откакто учещите там в началото на 90-те години се връщат в София. Иначе през различни периоди от време на това място са се помещавали свещеническо училище, църковно-певческо училище, пастирско-богословски институт, щабът на Червената армия и Дворецът на пионерите.
Днес обаче пустее и действащата в миналото черква "Св. Климент Охридски", която е не по-малко красива от поддържания работещ манастирски комплекс. Нещо, заради което можем само да съжаляваме и да се надяваме, че ще дойде време, в което тя ще бъде реставрирана.
