Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Климатичните промени в най-новия доклад на учените: код червено за човечеството

Ако не намалим вредните емисии, парниковите газове и въглеродния отпечатък драстично, ни чакат повече и по-драматични природни бедствия Снимка: iStock
Ако не намалим вредните емисии, парниковите газове и въглеродния отпечатък драстично, ни чакат повече и по-драматични природни бедствия

Човешката дейност променя климата по безпрецедентен и понякога необратим начин.

Това е заключението на тазгодишния доклад за климатичните промени на Междуправителствената експертна група (IPCC)*, създаден по темата. 

Докладът предупреждава за екстремни горещи вълни, суши и наводнения в близкото десетилетие.

"Тези изводи са "код червено за човечеството", каза Антониу Гутериш, шефът на ООН.

На този етап обаче нищо не е загубено. По думите на учените, ако действаме бързо, можем и да избегнем катастрофата. Чрез сериозно намаляване на вредните емисии, парниковите газове и въглеродния отпечатък, покачването на температурите може да бъде забавено.

"Ако обединим сили сега, можем да предотвратим климатичната катастрофа. Но както е ясно от доклада, нямаме никакво време за губене и никакви оправдания да не вземем нещата в свои ръце. Разчитам на правителствата Конференцията на ООН за изменението на климата да бъде успешна и да излезем с бързи решения", каза Гутериш.

Настоящият доклад е първият обширен научен труд, който се изготвя по темата с климатичните промени от 2013 г. насам. Публикуването му се случва три месеца преди ключовата среща на ООН за климатичните изменения в Глазгоу, наречена COP26.

Според част от доклада "е недвусмислено ясно, че човешкото влияние затопля атмосферата, океаните и земята".

Проф. Ед Хокинс от Редингски университет във Великобритания, който е един от авторите на научния труд, казва, че учените няма как да бъдат по-ясни по този въпрос.

"С този доклад заявяваме факти, няма как да бъдем по-сигурни от това. Недвусмислено е и не подлежи на обсъждане: ние, хората, затопляме планетата", твърди ученият.

Петтери Таалас, генерален секретар на Световната Метеорологична организация, казва че "ако използваме спортната терминология, бихме могли да кажем, че атмосферата е под влиянието на допинг, което означава, че сме започнали да наблюдаваме екстремни явления много по-често отпреди".

Според авторите от 1970 г. до днес температурата на земната повърхност се е повишила по-бързо от който и да е 50-годишен период през последните 2000 години.

Затоплянето вече оказва сериозно въздействие на редица климатични условия във всеки регион на света.

Дали става дума за горещи вълни като онези, които наскоро минаха през Гърция и Северозападна Америка, или наводнения като тези в Германия и Китай, "човешкото влияние върху климата се е увеличило чувствително през последното десетилетие".

Ето и още ключови моменти от доклада:

- Глобалната температура на земната повърхност е с 1.09 градуса по Целзий по-висока в десетилетието между 2011 и 2020 г. в сравнение с това между 1850 и 1900 г.

- Последните пет години са най-горещите от 1850 г. насам.

- Покачването на морското равнище се е увеличило три пъти сравнено с периода между 1901 г. и 1971 г.

- Човешкото влияние "много вероятно" (90%) е основната причина за топенето на ледниците през 90-те години на миналия век.

- Сигурно е, че екстремните жеги са станали по-често явление и се характеризират с по-високи температури от 1950 г. насам, докато студовете са по-рядко срещани и зимите по цялото земно кълбо са по-топли.

Трудът изяснява още нещо: затоплянето, на което ставаме свидетели, е променило необратимо редица планетарни системи. Океаните ще продължат да се затоплят и водата в тях ще става с по-висока киселинност. Планинските и полярните ледници ще продължат да се топят десетилетия или дори векове напред.

"Последиците ще стават все по-лоши с напредването на глобалното затопляне", казва проф. Хокинс и добавя, че "голяма част от тези последици са необратими".

Що се отнася до покачването на морското равнище, учените са моделирали примерен диапазон за различните нива на емисии. За съжаление, покачване с около 2 мм до края на този век не може да бъде изключено. Нито пък покачване с цели 5 мм до 2150 г.

И ако това все пак се случи, би застрашило милиони хора, които живеят близо до моретата и океаните и би причинило катастрофални наводнения в тези райони до 2100 г.

Ключов аспект от тревожния доклад е очакваната скорост на повишаването на температурите и прякото ѝ въздействие върху безопасността на човечеството.

Припомняме, че почти всяка нация на Земята се подписа под общите цели на Парижкото споразумение относно изменението на климата през 2015 г. Пактът, който държавите сключиха тогава, цели да задържи покачването на температурите с под 2 градуса по Целзий до края на века, а след това да го държи до под 1,5 градуса ръст.

Според новия доклад обаче нито една от тези няма да бъде постигната, освен ако не се предприеме незабавно и драстично намаляване на въглеродните емисии.

Авторите вярват, че въпросните 1,5 градуса по Целзий във всички случаи ще бъдат достигнати до 2040 г., ако вредните емисии не бъдат сериозно занижени през идните години, това може да се случи и по-рано.

"Ще достигнем градус и половина отгоре много по-рано от очакваното. Вече го направихме за два месеца по време на Ел Ниньо** през 2016 г.", казва проф. Малте Майнсхаузен от Мелбърнския университет в Австралия, също един от авторите на доклада.

"Ще ставаме свидетели и потърпевши на още по-интензивни и още по-чести горещи вълни", твърди д-р Фридерике Отто от Оксфордския университет и допълва, че ще видим и много сериозни валежи, както и много продължителни суши.

Какво може да се направи?

Докладът е недвусмислен и не подлежи на обсъждане и спекулации. Учените са категорични, че нещата с глобалното затопляне се движат в крайно неблагоприятна за хората посока и че ако искаме да спрем този процес поне донякъде, трябва да вземем мерки и то да ги вземем сега.

Една от целите, които могат да ни спасят от последиците на затоплянето, е вредните емисии да бъдат драстично намалени: да се въведе използването на чисти технологии, а остатъчните въглеродни емисии да бъдат "погребани" или абсорбирани от дървета.

"Преди смятахме, че можем да постигнем въглеродна неутралност и въпреки това температурите да продължат да се покачват", казва проф. Пиърс Форстър от Университета в Лийдс, Великобритания.

"Но сега очакваме природата да бъде благосклонна към нас и ако успеем да постигнем въглеродна неутралност, затоплянето да спре. И ако успеем да постигнем нулево ниво на парникови газове, да можем да върнем обратно процеса и да започнем да охлаждаме планетата", допълва той.

Въпреки силно песимистичните изводи, учените не смятат, че трябва да затъваме във фатализъм.

"Контролирането на глобалното затопляне минимизира вероятността на стигнем до една от онези точки на необратимост, в които ще има много жертви на климатичните промени. Не сме обречени.", казва д-р Отто.

Докладът е червена лампичка за политическите лидери на държавите от цял свят, но тъй като излиза и само три месеца преди COP26, значението му натежава още повече.

Надяваме се, че учените са прави, че въпреки мрачната прогноза, все още имаме шанс да намерим път навън от кризата с глобалното затопляне и да предпазим бъдещите поколения от съдбата на една разпадаща се планета.

*Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) е част от ООН и е създадена през 1988 г. с цел оценка на климатичните промени. Тя предоставя на правителствата научно обоснована информация по темата, която да бъде въплътена в политики срещу глобалното затопляне.

**Ел Ниньо е топлата фаза на Южното колебание, квазипериодично изменение в температурата на повърхностния слой на водата в екваториалната част на Тихия океан.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените