Ако сте били в Португалия, е доста вероятно на хладилника ви да има магнитче на красива плочка в бяло и синьо - един от най-запомнящите се детайли от сградите в тази слънчева страна.
Богато изрисуваните гланцирани керамични плочки, които покриват цели фасади по хиляди улици в Португалия, се наричат азулежу.
Те са изключително характерни за архитектурата там и оформят пейзажа до степен, че са толкова типични за страната, колкото са рибата треска и фадото.
Могат да бъдат на всяка сграда и под всякаква форма - от една или няколко плочки с повтарящ се мотив до цяла стена от стотици азулежу, на които е изрисувана цяла картина или история. Обикновено са в бяло и синьо, но може да се видят и всякакви други цветове.
Има ги по къщи, църкви, паметници, фонтани, гари или заведения, по фасадата отвън или по стените отвътре.
Азулежу могат да са с декоративни елементи, но по стените има и огромни пана, посветени на португалските мореплаватели и откритията им, в църквите - на легенди за светци, или по-съвременни картини на животни или геометрични фигури.
Те напомнят на керамичните плочки на още редица места по света. Това не е случайно - този тип декорация не е португалска.
Самата дума azulejo има арабски корен, който означава малък полиран камък. Именно маврите са тези, които донасят изкуството за рисуване на плочки на Иберийския полуостров и подобни ще откриете и в съседна Испания, макар и далеч не толкова пищни.
Първите подобни плочки в Португалия датират от XIII век. Столетия наред се внасят от Севиля, а целта им далеч не е само декоративна - те служат като изолация и контролират температурите в сградите.
Големият бум обаче идва по-късно, през XVI век, когато в Лисабон се появяват фламандски майстори на керамиката и налагат своите техники и умения. Производството в Португалия започва и сюжетите по керамичните плочки бързо излизат от стереотипа на геометричните форми, характерен за арабските керамични плочки.
Майсторите започват да гледат на тях на като на общо платно, на което може да се разгърнат картини от Библията и митологията.
Азулежу се превръщат в изкуство.
През XVII век вече се говори за Златната епоха, когато гланцираните керамични плочки започват да се появяват навсякъде, картините по тях стават по-сложни, а синьо-бялото доминира - благодарение на популярността на китайския порцелан със същите цветове, който идва в Европа по това време.
С плочките се облицоват дворци и църкви - от отвън, и отвътре, и целта им е да украсяват празните пространства по стените.
В Лисабон, за съжаление, почти не са останали свидетелства от този период. През 1755 г. градът е почти напълно разрушен от огромно земетресение - затова и днес там почти няма стари сгради.
След бедствието азулежу придобиват и нова роля - да върнат блясъка и красотата на столицата. Те обаче се връщат предимно като геометрични форми, а сложните картини остават в миналото.
Като форма на изкуство обаче си остават из цяла Португалия и до днес.
В Лисабон има Национален музей на керамичните плочки с богата колекция и примери за това как азулежу са се превърнали в част от португалската култура.
Освен в музея, в страната има редица сгради с разкошна украса от азулежу.
Един от най-ранните образци на това изкуство се намира в Националния дворец в град Синтра, където още в началото на XVI век крал Мануел I, вдъхновен от плочките в Севиля, нарежда стените и стаите в палата да бъдат украсени по този начин.
Особено известна с декорацията си е жп гарата Сау Бенту в Порто. Централният ѝ салон е декориран с 20 000 плочки, на които на ръка са нарисувани исторически сцени, включително и от Великите географски открития.
В Лисабон църквата Сау Роке в центъра на града също е пример за изкуството на азулежу - вътрешността ѝ е красиво изографисана с библейски сцени и религиозни мотиви. В централната част на града е бохемският квартал Байру Алту, по чиито тесни стръмни улички човек може да се наслади и на съвременно улично изкуство, вдъхновено от традицията на старите керамични плочки.
И да седне в някое от ресторантчетата на чаша вино, за да се потопи в Португалия изцяло.
