Обикновено наричаме викинги наследниците им в Норвегия, Исландия, Швеция и Дания.
Често обаче се пропуска още едно място - то е малко и отдалечено. На Фарьорските острови живеят едва около 53 000 души, но това е отделна нация, чиито корени и ДНК водят директно към старонорвежките заселници.
Или поне тези на мъжете. И до днес - заради спецификата на 18-те острова - в Северния Атлантически океан, между Исландия и Норвегия, силният пол на Фарьорите носи и гена на викингите, и типичните характеристики, с които свързваме силата на този пол.
Това е нация, която от столетия оцелява в брутален климат и море.
За тях се казва, че се раждат с гребла в ръцете, рибарската индустрия представлява 20% от брутния вътрешен продукт на страната, над 90 на сто от износа и осигурява 15% от работните места. Голяма част от икономиката е базирана на физически изискващ труд, който е по силите основно на мъже.
Все пак основното, с което повечето хора свързват Фарьорите, е ежегодният лов на китове и делфини, което си е тежка, кървава и мъжка работа.
Затова и от години островите имат сериозен демографски проблем - жените са доста по-малко от мъжете. Според данните на Световната банка те са 48,2% от населението, или на 100 жени се падат 107 мъже. Това прави дефицит от около 2000 представителки на нежния пол. Може да не звучи особено много, но все пак става дума за нация от 50 000 души.
Освен това основната част от липсващите жени са младите. Именно заради отдалечеността и липсата на добри перспективи те емигрират - обикновено отиват да учат в чужбина - най-често в Дания, чиято автономна област са островите. И не се връщат.
Проблемът съществува от десетилетия - още от времето на Втората световна война, и не спира в годините след това - на Фарьорите просто няма достатъчно работни места, подходящи за жени, а след това и за хора с висше образование. Тенденцията започва да се обръща, но през 90-те години на миналия век икономически трусове водят до нов ръст на емиграцията.
Властите предприемат редица мерки - местният университет успява да стане по-привлекателен, икономиката расте, включително и с развитие на туризма, обликът на страната се променя и вече не е толкова консервативен и доминиран от мъжете - на популярност се радват и културата, изкуствата, никнат кафенета и ресторанти.
Въпреки това проблемът не е напълно решен и се усеща най-силно в по-отдалечените селища на островната страна, където за младите мъже няма съпруги.
От две десетилетия обаче на далечния, консервативен архипелаг, се случва и нещо друго - започват да прииждат жени от Филипините и Тайланд. Понастоящем те са над 300, което може да не е много, но на фона на общо 53 000 жители не и малко.
Огромната част от тях са съпруги на местните мъже, а запознанствата стават или в интернет, или с помощта на вече дошли на островите чужденки.
Именно възможността за онлайн запознанства води до появата на жените от Югоизточна Азия. Ако работиш на риболовен кораб, прекарваш месеци наред в морето и живееш на архипелаг насред нищото, това често е единственият начин да се запознаеш с някого.
За повечето азиатки адаптацията към обветрените, сурови острови в Северния Атлантик с тотално различна култура изобщо не е лесна.
Атая Слеталид се мести от Тайланд през 2011 г. и се омъжва за Ян Слеталид. Първите 6 месеца на острова прекарва до печката, отказвайки да излезе на студа навън, а когато се ражда синът им Якоб, следват още години самота, разказва тя пред Би Би Си.
Двамата живеят в малко градче извън столицата Торсхавн. Когато Ян е на работа, тя няма с кого да общува, тъй като хората наоколо са възрастни и не говорят английски. Детето също няма с кого да играе.
"Бях наистина сама. Тук, когато си стоиш вкъщи, наистина стоиш в къщата. Може да се каже, че бях депресирана. Но знаех, че ще е така за 2-3 години", обяснява тя. След като детето тръгва на градина, Атая си намира работа в кафене и се запознава с други жени от Тайланд, с което успява да се почувства като у дома.
Проблем за жените от Азия е и работата - част от азиатките са с висше образование, но се налага да се заемат с по-нископлатен труд заради езиковата бариера.
Правителството на Фарьорите предлага на новодошлите безплатни езикови курсове, но процесът отнема време.
Заради това, че новодошлите са основно жени и огромната част от тях търсят работа, на островите няма анти-имигрантски настроения.
"Хората са приятелски настроени и никога не съм изпитвала негативни реакции заради това, че към чужденка", обяснява Антоанет Егхолм, която е от Филипините.
Тя допълва и че в сравнение с Манила, откъдето идва, Фарьорите имат и огромни предимства - няма трафик, замърсяване и престъпност. "Тук няма нужда да се безпокоиш от неща като да заключваш къщата, за здравеопазването или образованието - те са безплатни", допълва тя.
Съпругът ѝ Регин пък обяснява, че подобно разнообразие трябва да се приема с отворени обятия заради нуждата от генетично обогатяване на толкова малка и изолирана нация.
Колкото до "поръчката" на съпруга - Регин казва, че някои от приятелите му са го питали на шега дали е натиснал enter на компютъра, за да си поръча жена, но и двамата не са срещали сериозни предразсъдъци заради връзката си.
"Един от мъжете, с които говорих, ми каза, че Фарьорските острови са идеалното място за мъже", казва пред Си Ен Ен Андреа Йестван, фотографка от Норвегия. Тя е издала книга за архипелага, наречена "Атлантически каубой", в която има портрети на мъже от островите, които показват и суровите природа и живот там.
"Това е място, където можеш да ловиш риба, да си навън, а свободата е безкрайна по някакъв начин", обяснява тя.
Според нея десетилетията на демографска разлика са допринесли за националната идентичност, която продължава да поставя на високо място ценности като сила и твърдост.
"Да си силен и да осигуряваш себе си и семейството винаги е било важна ценност. Идеята за силния мъж продължава да е широко застъпена и виждаш как този тип мъжественост се търси и уважава", са наблюденията на норвежката, която е посещавала Фарьорите 6 години, за да осъществи проекта си.
"Това е повлияло на обществото. Но и фарьорските жени са много силни. Те също са корави", казва Йестван.
