Кен Милър не се страхува да си го признае: той се раздава в леглото, когато има нужда от повечко пари от съпругата си, която изкарва семейната прехрана. Ето неговата изповед, споделена пред сайта Role/Reboot:
Управлението на семейните финанси се промени много през последните 20 години, тъй като от основен доходоносител в семейство на двама работещи, аз се превърнах в "домакиня", която се грижи за четири деца.
Преди двадесет години, току-що "бракувани", и аз и жена ми работехме, а аз осигурявах приблизително 60% от общия ни доход. За мен не беше проблем, не изглеждаше да е проблем и за нея. Всичките пари отиваха в общи сметки и като цяло тя следеше финансовото ни състояние и плащаше всичките ни задължения. Няколко години по-късно доходите й рязко скочиха нагоре и почти се изравниха с моите, но това не доведе до особена промяна на статуквото.
С появата на потомството обаче нищо вече не беше същото
Не мина много време и се роди първото ни дете - и АДСКИ МНОГО неща се промениха. Първо, започнах да работя почасово, а жена ми остана на пълен работен ден; ефектът от това беше, че дялът ми в доходите на семейството стана към 1/4. Второ, въпреки че всичките пари все така влизаха в общи сметки, отношението ми доста се промени.
Ясно съзнавайки, че нашите разходи са скочили, а приходите са спаднали, нямах особена охота да харча за каквото и да е, освен при абсолютна необходимост. Две години по-късно ни се роди още едно дете и аз останах вкъщи за постоянно. Така че финансовият ми принос остана нулев и е такъв и досега.
След като това се случи, моята стиснатост се утежни, въпреки че доходът на жена ми нарасна. Храна? Да, но нищо екстравагантно. Дрехи за децата? Да, ако е необходимо, но нищо крайно. Дрехи за мен? Не, мерси. Затова има рождени дни и Коледа. Също така вече отговарях и за домакинските сметки, така че можех да следя отблизо колективния ни "финансов пулс".
Вместо да бъда "мъжът в къщата", бях отстъпил финансовото лидерство
Какво се случи? Ами до определена степен, новооткритата ми пестеливост бе нещо добро. Ала тя бе причинена от обезпокояващото усещане, че парите, идващи в домакинството, не са "нашите пари", както винаги са били, а "нейните пари".
В старите ни времена на "нашите пари", когато аз бях основният доходоносител, не съм се замислял за покупката на нови дрехи или ново спортно оборудване. И когато дойде моментът за покупка на нова кола, просто казах на жена ми, проучих офертите и купих. Сега, не повече от 5 години по-късно, в супермаркета откривам, че сравнявам цените на бутилирана вода на литър до третата десетична точка и се съпротивлявам на порива си да купя играчка за жълти стотинки, която децата пищят, че искат.
А жена ми? Тя до голяма степен се държи по начина, по който го правех аз, когато аз бях основният източник на доход. По същото време, когато аз броях стотинките в магазина, тя ме осведоми, че планира да купи нова кола, което и направи няколко седмици по-късно. Без особено суетене.
Трябва да признаем, че това не е грешка на жена ми. Тя беше и все още е много добра в управлението на парите ни. Никога не е подлагала на съмнение по какъвто и да е било начин за какво и как харча. Това просто идваше от моето собствено самовнушение, че не допринасям с нищо.
Когато закъсах за мащабна покупка, изчаках "подходящия момент", за да поискам
Трябва да призная, че действително ми поолекна, след като тя взе колата, но съвсем малко. Истинските моменти на прозрение дойдоха около две години по-късно след появата на третото ни дете.
Сега вече колата ми беше твърде малка, твърде стара и все по-ненадеждна. Време беше за нова. Но времената се бяха променили. Този път не влязох уверено в кухнята и не си декларирах намеренията. Вместо това, използвах оръжието на слабите.
Няколко дни пусках намеци, след което (не мога да повярвам, че си признавам това), помолих за разрешение, след като правихме любов един следобед. Жена ми беше като гръмната: "Естествено, че може!" отвърна тя. "Колата ти буквално се разпада. Пък и как бих могла да откажа при такива обстоятелства?". И двамата се изсмяхме, но ми трябваха още 2 месеца да я купя, като се опитвах тя да участва във всяка стъпка от покупката.
Какво лошо има да подсладиш харча за теб с малко усърдие между завивките?
Скоро моята балдъза (която ни е много близък приятел) изтърси един коментар, който неволно постави всичко това в перспектива. Докато й показвах новия ми джип и я возех наоколо, тя подхвърли: "Браво бе, пич. Тя изкарва парите, а ти ги харчиш." Това беше.
Въпреки всичките ми усилия да бъда пестелив, всъщност в реалността това не означаваше почти нищо. Всичко беше въпрос на възприятие - и възприятието беше доста очевидно. Не можах да устоя на изкушението да изведа нещата на още по-високо ниво: "Да беше видяла какво направих, за да получа V-8, вместо V-6," й намигнах аз. Тя се засмя, без дори да си представи, че казвам истината.
Така че сега вече съм преживял периода си на стиснатост, когато става въпрос за покупки за семейството. Все пак държа на евтиното, но не ме избива студена пот при мисълта да направя покупка по свое усмотрение, дори и да е лично за мен.
И когато става въпрос за нещо, което искам - нещо скъпо и само за мен, не ми е чужд подходът да търся разрешение и да се опитвам да договоря нещата, подслаждайки ги с малко шампанско, ягоди и омачкани чаршафи. Какво лошо има?
Лошото е, че макар, че жените плачат за равнопоставеност 24/7 си е друго да почувстват големия, умен, силен, преуспял мъж до себе си. Това ни е набивано в главите толкова поколения, че скоро няма да спре. А и колко мъже ще го дигнат качествено, като знаят, че не те са "мъжът" вкъщи? Колко жени колкото и еманципирани да са ще си го харесват вече като "домакин", а не като "мъжът". Иначе "женските" номера са ясни, но пък кой не си прави такива тънки сметки след като види що за чудо е половинката му Тези с перфектните половинки и взаимоотношения да не се обаждат, те не знаят за какво иде реч. ;)
Ебаси и жалкия екземпляр, дето е лирическия герой на тази литературна бълвоч! Единственото му спасение от унизителното съществуване е да си купи пистолет с парите на жена си и без колебание да се гръмне в градинката до езерото.
@ Ганимед да ти кажа толкова подобни двойки вече познавам - тя бачка яко, той лекинко-биринка, козче, с детето малко в парка, та не знам дали не съответства на нашата действителност )
кой, как се урЕди, другарки и другари!
свинчо, абе и ти си прав, бате. ама тука сме още на социално ниво, което сащ е бил преди 50-100 години. попътувал си, видел си. за съжаление и аз съм попътувал и тука некой хора са ми смешни, смешни, та чак жалки. кво да се прави, че пораснеме и ние некой светъл ден, когато цъфнат налъмите.
Начи преди години кога бееме у БНАто, имаше редник, убав чиляк Панзе Крантов от Дупница( Станкето по старому). Та он казуваше: Я си имам жена она че ме рани! Тако си казуваше човекот, па прав ли беше Деосвинют че ни каже, оти го глеам и он ги сборува се такви?
накадетке - ама забележи, когато тя бачка - винаги е много яко бачкане, когато той бачка яко, всички мами от мама-бг пискат, че не помагал в домакинството, боклука, пералнята и там другите много комплексни дейности. когато тя си пийка винце по цел ден и излиза за 15 минути с дьетьето след детската градина или по великден - ква тежка домакинска участ, когато той пере като луд, простира, пазарува и извежда дьетиту - това за околните е бирици и козчета по цел ден.
хахахаах, Фален - и си прав и не си прав,....само дето той с биринката и козчето от парка с детето-едно леко покерче на Еврофутболчето и оп-някак се изтъркаляли неусетно 3 дена в бели, а тя след винцето - тагъдък,такъдък - към вкъщи да готви, че трябва да се яде )..... ама както каза - кой как се уреди
Е кво е чудното толкова - който плаща, той поръчва музиката И в кръчмата е така, защо да не е и във връзките?
хаха тук не е ясно как хем двамата се договарят той да е домакинята, хем му се налага да се унижава за кинти като за джобни от "мама". Противна история. За него "няма нищо лошо", на нея пък очевидно й е кеф да гледа сеир.
е вие явно имате наблюдение върху някакъв тотален траш. аз не говоря за такава тиня.
мда, империал е права, мъжът е голям мухъл, а жената го ебава къде как го свари...
оня, ами жените се преборихе от поне 50-60 години за тях тва да не е така... ;)
Хъм, види се, че жена му е по-кадърна като професионалист от него. Разбрали са се така, добре. Оставяме настрана, че не е добре това за самочувствието на един мъж (то има и много жени, които трудно издържат да са само домакини в къщи). Обаче гадното е, че той се държи като к...а, че да изкрънка пари за нещо си. И даже се хвали с това. Наистина, голямо падение за един мъж.
Между впрочем, този поне се старае в леглото. Чувала съм и за по-изобретателни мъже: такива, които за да не се налага да се стараят много непрекъснато намират кусури на жена си. Я не им харесва фигурата й, я не им харесва маджата, я секса. Целта е да й се създаде някакъв комплекс, че нещо не й е наред и едва ли ще се намери друг мъж за нея. Ако тя се хване на това, няма нужда и да се старае особено в леглото - получава си каквото иска автоматично