Всеки който работи в офис знае, че най-общо казано на света има два типа служители: едните никога не се извиняват за допуснатите грешки, а другите - прекаляват с извиненията и винаги търсят вината у себе си. По-често жените са онези, които спадат към втората категория, но има и доста мъже, които имат този навик.
Всъщност твърде често извиняващите се служители се сблъскват с неочаквани проблеми в следствие на своя навик, а именно с обострено чувство на вина, както и с необходимостта да се борят с ниската си самооценка... И всичко това като се абстрахираме от факта, че извинявайки се, те се превръщат в магнит за манипулатори и използвачи...
Осъзнавайки, че принадлежи към втория тип служители, а именно "вечно извиняващите се", Кет Бугаард предприема нещо драстично.
В текст за сайта FastCompany тя описва как точно протича личната й борба с навика постоянно да съжалява и да се извинява.
Всичко започва след като един ден тя попада в интернет на публикация в социалната мрежа Tumblr, в който анонимен човек описва как е решил да замени думата "извинете/извинявай" с "благодаря":
Ето какво гласи поста:
"В последно време заменям думата "извинявай" с "благодаря ти", като например вместо да кажа "Съжалявам, закъснях", избирам да кажа "Благодаря, че ме изчака" и вместо "Съжалявам, че е такъв хаос" казвам: "Благодаря, че ме обичаш и се грижиш за мен безусловно". Това не само, че промени начина, по който мисля за себе си и се чувствам, но също така подобри моята връзка с другите, които сега се радват на моята благодарност, вместо на моята негативност".
С една дума непознатият човек съветва "съжалявам" да се замени с "благодаря" в ежедневния език. Това променя вероятното възприемане на случилото се като негативна грешка с миг, в който човек изразява благодарност и оценява другите.
На теория това звучи страхотно, затова Кет решава да пробва на практика дали този трик няма просто да се окаже още една излишна фраза, която да я затормозява всеки път, когато се почувства длъжна да се извини за нещо.
Тя решава да пробва всичко това в офиса и в продължение на поне една седмица да замени всички "извинения" с "благодарности".
Естествено, това изисква да изключи машиналния навик и съвсем съзнателно да си наложи с усилие новите думи.
В крайна сметка успява да приложи всичко това в рамките на повече от седем последователни дни.
Когато в работата й нейният шеф й посочва, че има грешка, тя не отговаря веднага "Съжалявам за това", ами вместо това казва "Благодаря за твоята толкова полезна забележка".
Когато закъснява за работна среща вместо да се извини, тя благодари на колегите, че са я изчакали.
А сега идва най-важният въпрос: работи ли това?
Въпреки големите очаквания, всъщност Кет установява, че думите имат сравнително малко отражение върху нейния живот и нещата, които прави. Но тя забелязва внезапна голяма промяна в нещо друго: а именно в нея самата. Тази промяна е много по-сериозна, отколкото промяната в отношението на хората към нея.
Тя усеща, че новите думи сякаш изтриват като с магическа пръчка сянката на вината, която винаги пада върху разговора, когато някой се извинява. Кет сякаш забелязва че започва да се самообвинява все по-малко и диалозите или усещанията, които обикновено следват извинението и които винаги са малко или много емоционални и неловки - изчезват.
Keт заявява, че ще продължи с "експеримента" докато той не се превърне в неин навик. Тя планира и да подобри своите комуникационни умения и в други области.
Оказва се, че думите успяват да променят изпълненото със съмнения и самосъжаление съзнание с такова, отворено към конструктивност и оптимизъм.
Доста полезно упражнение всъщност, не мислите ли?
