Единственият жител на град Сънрайз в щата Уайоминг се нарича Джон Войт. Да не се бърка с известния актьор и баща на Анджелина Джоли. 62-годишният мъж е горд собственик на призрачен град, който обитава заедно с кучето и двете си котки.
Въпреки че има население от 1 гражданин, Сънрайз се радва на висока популярност сред туристите. Преди година градчето беше посетено от близо 1000 души, защото се оказа разположено точно върху линията с най-добра гледка към слънчевото затъмнение. Наскоро археолози попаднаха и на подземно находище с артефакти от преди 13 века - един от най-старите обекти, свързани с наследството на първите заселници на континента.
Решението на Войт да си купи изоставеното миньорско градче Сънрайз през 2011 г. е просто поредната спирка по приключенския му път. Отраснал е в Уайоминг, живял е в Саудитска Арабия и Либия, занимавал се е с продажба на недвижими имоти, музика, ресторантьорство и много пътувания.
Плаща 12 милиона долара за земята, върху която няма нищо повече от няколко изоставени тухлени къщи, химическа лаборатория и младежки център, построен от Джон Д. Рокфелер в началото на 20 век. Идеята на Войт е да възстанови минното дело и да върне живота в Сънрайз.
"Призрачен град" е неофициален термин, който се отнася за изоставени населени места, чиито жители са се изнесли заради икономически фактори. Много от тези селища се намират в близост до бивши рудници или изоставени селски стопанства.
Когато населението стигне до 0, градовете се саморазпускат - губят традиционната си политическа структура (т.е. кметът), а националната статистика спира да ги брои при социални изследвания. Тук няма пощенски услуги, защото държавата не разпознава Сънрайз като географска единица.
Стотици хора, корпорации и църковни организации в САЩ си купуват градове-призраци, за да сбъднат инвестиционните си мечти, да запазят историческата ценност на мястото или да избягат от цивилизацията и да създадат секта.
Милиардерите Робърт и Триш Дуган платиха 6 милиона долара през 2016 г., за да придобият изоставения Холи Сити в Калифорния, някогашен дом на нациста Уилям Райкър. Семейство Дуган са сред най-големите донори на Църквата на сциентолозите, което накара много от жителите на околните населени места да се страхуват от бъдещите им планове за развитието на призрачния град.
Серо Гордо, което се намира на границата на Долината на смъртта, е продадено за 1.4 милиона долара на двама инвеститори от Тексас. Изоставеният му бар прилича на декор от "Западен свят". Целта на предприемачите е да го превърнат в туристическо селище, като планират да подменят цялата канализация и да преустроят останалите сгради.
"В момента всичко е 80% мечта, 20% пари. Със сигурност има и по-добри места, в които да похарчиш спестяванията си. Но в крайна сметка, човек се замисля за какво изобщо трупа пари. Лично аз, не бих се поколебал да си купя призрачен град, ако имах безкраен достъп до финансов ресурс", казва съсобственикът на Серо Гордо Брент Ъндъруд.
Старото фермерско селище Албърт в щата Тексас е продадено през 2009 г. и вече е преобразено в дестинация за брачни церемонии.
Градът-призрак е използван за терен на повече от 40 сватбени тържества през последната година. Собственикът на Албърт не е имал намерения да го рекламира като "град на сватбите", напротив. Когато за пръв път стъпва на терена на новата си придобивка, Брандън Ийзли си казва "По дяволите, какво направих?". В началото на 20 век градчето е популярно със земеделския си пазар. Сто години по-късно в него е останала само прашна танцувална зала, бар на открито и 50 декара градина с пеканови дървета.
Първоначалният план на Ийзли е да превърне Албърт в дестинация за организиране на концерти и фестивали. После обаче негов познат го пита дали би разрешил на сина му да се ожени в залата за танци, а предложението дава нова идея на собственика на призрачния град.
Фактът, че в Албърт няма жилищни сгради, не променя интереса на младоженците. Да наемеш цял град за сватбата си звучи много по-добре, отколкото да наемеш ресторанта на хотел.
Но повечето инвеститори, които влагат парите си в подобни проекти, нямат особено големи амбиции.
В повечето случаи става дума за хора, които търсят тишина и спокойствие от всекидневието си в големите градове. Преди всичко става дума за емоционално решение, а не за проект с очаквана висока добавена стойност.
А интересът към този вид имоти не е малък - включително от страна на чужденци, които искат да си купят "парче американска история", като придобият села, създадени по времето на Златната треска.
Колкото до плановете на Джон Войт да възроди Сънрайз с миньорство - нещата не се получават така, както той си е представял.
Първоначално, производството тръгва, продажбите на желязна руда изплащат част от инвестицията, но през 2014 г. пазарът се срива заради заливането с евтина китайска продукция и Войт разбира, че няма да може да продължава да се издържа по този начин.
Затова както повечето си колеги - собственици на призрачни градове - се насочва към туризма. Но не точно в стила на Серо Гордо или Албърт. Войт решава да сподели с посетителите си както историята, така и ресурсите на Сънрайз.
Така учени от цяла Америка пристигат в градчето, за да провеждат проучвания и експерименти. Освен археолозите, Сънрайз привлича и геолози с една от най-старите кариери в Северна Америка, както и изследователи на дивата природа, които се занимават с проучвания на местната популация от прилепи.
Това не означава, че Войт прави печалба от собствеността си. Дори извънредният наплив на туристи през 2017 не носи пари в градчето. Но за неговия стопанин това няма значение - самият той има значителен източник на приходи от по-стари инвестиции в други недвижими имоти. А и винаги може да отвори отново мината за желязна руда.
