Смята се, че когато жената иска любов, тя иска радост и празник.
Ако любимият е богат и добър, тя ще получи френски парфюм, пръстен и мезонет, всяка среща ще е като малък рожден ден, като зоопарк в неделя с бащата, порция незаплатено с усилия, подарено удоволствие, инжекция безгрижие, пепеляшков бал.
Със старателен, но беден като църковен мишок любим програмата ще е друга - ще й откъснат от парка люляк, ще й оправят велосипеда, а после ще двамата ще избягат в полята да пеят песни до зори. Ефектът ще е същият като с мезонета - същите яйца, само че в профил - забранена свобода и весели безумия, синдромът на отличника, избягал от час.
Подразбира се, че искайки любов, жената мечтае да пропадне като някоя Алиса в детството си, а именно в онази му фаза, където не се налага да си учи уроците, а трябва да яде сладолед и да се разхожда без шал.
Това обаче не е съвсем така. Главното в детството не е сладоледът. Главното в детството е увереността, че когато преядеш със сладолед на студено и без шал, няма да получиш пневмония, а ако все пак пневмонясаш, ще те завият и ще те наливат с бульон с лъжичка.
Неделния баща не го обичат заради зоопарка или новия компютър. Обичат го, защото е всемогъщ и ще те измъкне от всяка беда. И веселия двойкаджия го обичат не заради вицовете, а за това, че ще те отърве от хулиганите.
Не заради мезонета жената обича богатия и добър мъж (богатите и зли не ги обича никой, каквото и да си говорим). На нея общо взето й е все тая в какъв интериор ще го прегръща и на какви точно чаршафи ще стене. Тя просто вярва, че той има достатъчно пари и връзки, за да я уреди при добър лекар, да я измъкне от каша с ченгетата, а в случай на апокалипсис да я откара на безопасно място.
А бедния герой го обича не заради романтиката и не заради непокорния дух, а за това, че като се почне, той ще я скрие от погрома, ще сглоби автомат, ще успее да изкопае землянка и да осигури храна, грабейки фургони по пътищата, ако се налага.
Не че жената, родена тук, постоянно мисли за апокалипсиса. Тя просто винаги някакси сякаш го има предвид. Даже когато стене в оргазъм. Всъщност особено тогава. И ако чувства, че този, който тя прегръща, няма да си дава зор заради нея - защото не му достига ум, възможности, ентусиазъм - тя осъзнава, че с този човек тя напразно си губи времето.
Жената тук обича този, в който вижда спасител. А в който не вижда спасител, просто не го обича.
lele male, познавам доста жени, дето това правят - цял живот шетат, гледат деца в хубава къща, купена от мъжа, чистят, готвят, гледат телевизия, видео, срещат се с рпиятелки и не са довлни. що тъй? "ама аз като малка си мечтаех..." - всичко си има цена, дами.
Аз само се чудя, четейки коментарите на мъжете долу (не всички)...откога повече им харесва да са в ролята на жертвата, вместо в позицията на силния пол? Някъде на ляво започват да отиват нещата. --- демек - жените сте вечните жертви?
Човек може да умре сам с котките си и с отворени очи --- ще е доста брутално, като те намерят, котките от глад ще ти изядат и лицето, и очите, може и други работи да ти изядат...
проблемът е, че жените сте много впечатлителни, много приказки и други глупости сте чели и на практика нямате връзка с реалността, в очакванията си... някои се пробуждате, доста си чакат принца до дълбоки старини, нещо абсолютно дебилно и малоумно. животът е, хем смешен, хем много брутален. зависи как го гледаш.
проблемът е, че жените сте много впечатлителни, много приказки и други глупости сте чели и на практика нямате връзка с реалността, в очакванията си... някои се пробуждате, доста си чакат принца до дълбоки старини, нещо абсолютно дебилно и малоумно. животът е, хем смешен, хем много брутален. зависи как го гледаш. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- О, Паднал, виждам изтрезнял си вече и пак си тук. А ти какво чакаш от живота? Защото ако нищо не чакаш, на нищо не се надяваш, накрая ще вземеш да се гръмнеш. Което би било жалко. Не ти ли е време вече, Паднал, да вземеш да станеш? Защото, така като те чета, имаш потенциал да свършиш много добри дела. Пък и ако това е истинската ти възраст, предстои ти да поживееш. Може и някоя принцеса да срещнеш... А що се отнася до мен, Паднал, аз вече с възпроизводството съм приключила. Отгледала съм потомството. Така че вече принц не ми трябва Ако срещна сродна душа, добре. Но дори и да не, то и аз има какво още да направя в този живот. Ако е дал Господ живот и здраве...
няма лошо да си паднал и да си на дъното (стига да не ти хареса да си там), както се казва - като си на дъното, единстгвения път е нагоре (стига да не почнеш да ореш надолу). мен ме кефи следния цитат от един много култов филм - "It's only after we've lost everything that we are free to do anything"
Той:Мила моя,искам да ти подаря звездите,луната,слънцето и цялата вселена! Тя:Ама ти какво?Хич никакви пари ли нямаш?
Това с дъното по-скоро, Паднал, бих го изразила така: като си на дъното, няма вече какво повече да губиш. НО, не си свободен да правиш каквото си искаш. Напротив, нямаш много опции за действие. Най-лошата е да се откажеш от всякакви желания и се обречеш на бездействие. Тази опция вече я коментирах: води до смърт, духовна и физическа в последствие. Та, пак питам: какво би искал ти от живота? На какво се надяваш?
за мен ли говорим или по принцип?
за теб специално. защото надеждите на хората са различни като хората.
еми аз нямам какво да кажа срещу неуспорим психологически портрет. оставам ти думата на тебе.
колкото до цитата - идеята е, че не влачиш нищо на гърба си като котва, освободен си от неща, които биха те спирали иначе - имоти, семейство, и най-важното, изгубил си - предразсъдъци, кой какво мисли за тебе, какво впечатление ще направиш, както ще говорят за тебе хората - ето това са истинските котви. но така като гледам, нито нивото, нито мястото съответсвтат на такъв тип разговор.
но някои елементи пак ме вкараха въ вфилм и темата се арзводни яко... нищо де, после ще се самоцитирам отново.
Е, тогава псевдонима "Паднал" не съответства. Ти тогава не си "Паднал", а "Свободен" Но, коментарите ти понякога са доста черни, като за "Паднал", наистина. Да, не е тук мястото за лични разговори. Ако искаш да си говорим дай някакъв майл или нещо подобно. А темата на статията е доволно тъпа и изтъркана, че да се коментира повече.
ама всичко само от ника ли го изведе? :О