Ако подрастващата ви дъщеря е сред онези 99% от момичетата, които си правят селфита на всяко възможно място, имат над хиляда последователи в Instagram и всеки техен статус във Facebook предизвиква стотици лайкове, бъдете сигурни, че имате моя родителски проблем.
Малкото ви момиченце не само е пораснало, но е обект на желание от страна на десетки агенции за модели, плъзнали напоследък в социалните мрежи.
Какво всъщност се случва?
В един прекрасен ден незнаен „агент", „трендсетър" или „букър" се свързва с дъщеря ви през някоя от социалните мрежи. Най-често се ползва Instagram, защото там снимките са с килограми, коментарите са кратки и обществото е свикнало на бързи и не особено защитени контакти.
Въпросният букър зърва някоя от снимките на вашето момиче (от типичните с леко отворени, напъпили устнички, дълги коси и пръсти във V) и моментално решава да я похвали.
Написва й кратко представяне, обяснява, че работи за суперизвестна модна агенция. Най-често името на тази агенция е нещо с три латински букви, което после се разширява в models, entertainment или fashion.
Агенцията, разбира се, търси красиви момичета в България, защото „трябват ни нови лица, а тук жените са толкова красиви!", както ще сподели букърът.
Той ще продължи със солидни похвали за неземната хубост на вашата дъщеря, като не се спестяват детайли - "какви плътни и розови устни!", "каква дива красота в погледа!", "какъв екзотичен профил!" и т.н.
Вашето момиче ще бъде пленено и поласкано, затова с охота ще се съгласи да се яви на снимки, от които агенцията ще изработи т.нар. book (нещо като каталог в различни „роли" и с различни дрехи), какъвто тя няма.
Агентът споменава, че фотосесията ще бъде направена от професионален екип, който е нает специално за случая. Малката госпожица ще се съгласи - та нали толкова си мечтае да се види на модния подиум или поне красивото й личице да лъсне на някоя реклама...
Ден-два по-късно ще се обадят от агенцията (да, да, тя охотно си е дала телефона преди това), като оттам ще се представя някой, който нарича себе си мениджър и обикновено е известен само с едно име - наприер Джон.
Оттук нататък Джон ще си чати с дъщеря ви редовно до деня на снимките.
Първо, ще й заръча да се подготви със свои разнообразни дрехи, които да носи на терен. В личния му списък естествено фигурират потничета с голи коремчета, къси панталонки, спортни дрехи, бельо. След това Джон ще обясни на дъщеря ви, че "професионалният" екип ще я чака и със собствените й гримчета. Най-накрая Джон ще поиска бъдещата моделка да си носи и преса за коса, за да може да имат под ръка и такъв уред - нищо не се знае.
Последното нещо, което Джон ще направи, е да изпрати локацията за фотосесията ден преди тя да се случи. Под "локация" разбирайте снимка на апартамент отвътре с краткото обяснение, че това се намира в Студентски град. Речено-сторено!
Най-важното условие: дъщеря ви няма право да се откаже или разболее. Ако например вдигне температура или реши, че няма да се яви на съмнителните снимки, т.нар. Джон започва да я бомбардира със съобщения и телефонни разговори, в които й насажда чувство за вина.
Обяснява й, че е несериозна, че заради нея е нает цял екип, че действа непрофесионално, че има „балкански манталитет", както и разбира се, че един ден дълоко ще съжалява, че е изпуснала шансовете си в ето този черен ден от живота.
Тук обаче вашето непълнолетно момиче проявява инстинкта си за самосъхранение и започва да се притеснява. Може би чак тогава ще се реши да ви разкаже за плановете си да завладее световния моден подиум.
Ще ви сподели и за появата на "бялата лястовичка" в лицето на Джон и неговата агенция с трите латински букви. Ще вметне, че май е по-добре и вие да знаете, преди да е помъкнала куфара с дрехите и половината електрически уреди от вкъщи за снимките в онзи незнаен апартамент в Студентски град.
Тогава вие, като добър родител и подозрителен гражданин, ще поискате да се запознаете с всички подробности. И съвсем естествено в главата ви ще нахлуят куп въпроси и съмнения относно легитимността, професионализма и намеренията на въпросната агенция.
Това, което ще ви уплаши най-много обаче, ще бъде ужасно лесният достъп на всеки до живота на собственото ви дете. И неконтролираната опасност точно то да се окаже завихрено в дълбоко съмнителна дейност, пакетирана във fashion-целофан.
В моя случай човекът, наречен тук Джон, доста бързо удари на камък. Не само, защото дъщеря ми бързо осъзна нелепостта на ситуацията и разказа всичко с подробности. На Джон и агенцията му доста им отесня и от съвпадението да уцелят момиче, чиято майка от години е наясно как работят агенциите за модели и какъв следва да е техният подход към момичетата. Особено когато са непълнолетни и отговорността за тях е още в ръцете на родителите им.
За да избегнете всички опасности, предвестник на които може да е една подобна ситуация, с родителска солидарност ви споделям всичко, което знам за модните агенции и начина им на работа.
1. Колкото и самостоятелно да е детето ви, каквато и агенция да го хареса, ако то е под 18-годишна възраст, букърът е длъжен да се свърже с вас.
2. Вие като родител сте този, който трябва да преговаря с агенцията - както за локацията на снимките, така и за всички подробности около тях.
3. Професионална агенция не може да изисква от вашето дете да си носи всичко необходимо за снимките. Може да предложи то да донесе няколко различни дрехи от личния си гардероб, за да се чувства добре на снимките, но няма как да го принуждава да се появи със собствените си гримове или преса за коса.
4. Когато от агенция за модели ви уверят, че са ангажирали „екип", това означава минимум фотограф и гримьор. В по-добрите случаи има и човек, който асистира на фотографа и се занимава най-вече със светлината и техническите подробности.
5. Когато се каже "локация за снимки", тя винаги е с подробен и точен адрес. Иначе няма как да знаете къде точно отива детето ви и какво се предвижда да се случва там.
6. На снимките винаги придружавайте детето си или осигурете доверен човек на място, ако вие не можете да сте с него.
7. Този, който ви се представя като мениджър, букър, агент, следва да ви се легитимира и да ви даде контактите си. Под "легитимира" разбирам най-малкото да ви каже двете си имена и да ви представи документ, който удостоверява позицията му. Визитна картичка не върши работа.
8. Всякакъв вид снимки - независимо дали за т.нар. бук или за проба - се правят след подписан и от двете страни договор. В него трябва да е упоменато за каква цел се правят снимките. Трябва да е включена и клауза, която забранява разпространението им от страна на агенцията или от страна на модела за всякакви търговски цели.
Иначе рискувате сладката муцунка на дъщеря ви утре да лъсне като реклама на храна в Нова Зеландия, например, където трудно ще проследите процеса. За тази снимка детето ви няма да получи нито лев, но пък агенцията може да я продаде за хиляди.
9. Важно е да знаете защо и какви снимки се правят с дъщеря ви. Иначе нямате гаранции, че с фотографиите може да се случи нещо още по-ужасно - да отидат в сайт за порнография, например.
10. За да сте сигурни в истинността на агенцията, непременно потърсете презентирането и онлайн. Ако има сайт, вижте дали има посочени контакти и се свържете с тях, за да удостоверите достоверността на сесията и истиността на екипа, който ви е потърсил.
11. Ако агенцията има съмнителен сайт или посоченият за такъв е все още в реконструкция, имайте едно на ум. Във Facebook всеки може да си направи страница за нула време - не се доверявайте на тази информация или поне постъпете по същия начин - свържете се с менажиращите страницата и поискайте да се легитимират.
12. Имайте предвид, че агенция, която няма сайт, обявява седалище в Сейшелските острови, ОАЕ, Сингапур, Китай или кой знае къде, посочва само едно лице за контакти (което винаги е със странна биография, която включва родно място в Щатите, балкански корени и слаб английски със силен арабски акцент, например) и има имейл в gmail.com, вместо със собствен домейн, е достатъчно съмнителна, за да я отсвирите с пълна пара.
Накрая, за да сте сигурни, че от другата страна не си мислят, че по нашите земи върлуват само пишман момиченца, които е лесно да подлъжеш, поговорете лично с човека, наречен Джон.
Стратегията му е наистина елементарна. Първо ще ви увери, че родителите на другите му момичета го обожават, защото той се грижи за тях, ще ви пръска стъкалца в очите с разкази за известни моделки, които вече са негови клиенти, и ще говори за световни манекенки свойски, с малки имена.
После набързо ще ви обясни как агенцията му е на пазара само от една година и затова сайтът им още не е готов, а пък пощата им е в gmail, защото другата се задръствала от големината на снимките...
Междувременно, и на вас ще каже, че е роден в Америка и че съмненията ви за евентуална злоупотреба със снимките направо го обижда.
И ако още не е сигурен, че вие ядете доматите с колците, ще ви парира с едно „лично" признание, което „обикновено не правя" - най-трудно е за манекенки да се намерят момичета от Източна Европа, защото те са „много умни".
Ако още не ви е дошло да го намерите и да му извиете шията на сто и осемдесет градуса, ви разрешавам от сърце да се посмеете и да затворите телефона. И предупредете дъщеря си много, наистина много да внимава. Както със селфитата и коментарите, така и с поемането на ангажименти, за които не знаете.
