Има нещо в тях... Нещо гъделичкащо емоциите и стимулиращо ума, което ни привлича и ни прави част от техния извратен пъзел.
Серийните убийци си извоюват все повече ефирно време в телевизионния праймтайм и заемат основна роля в най-популярните, награждавани и напредничави сериали.
Представете си, "Престъпни намерения" на американската CBS вече достигна 13 милиона зрители със своята смесица от хаос, мистерии и кървави убийства (това е сериалът, който актьорът Манди Патинкин напусна, след като го нарече най-голямата грешка в кариерата си заради количествата абсурдно насилие).
"Ханибал" на NBC си спечели втори сезон след високите оценки веднага след старта му, "Декстър" извоюва множество номинации за "Еми", а "Истински детектив" на HBO е най-класният нов сериал от доста време насам.
Всички тези поредици поставят в центъра си мистериозен и енигматичен сериен убиец. В "Истински детектив" той е неизвестно лице, преследвано от двамата полицаи Матю Макконъхи и Уди Хариелсън.
Вече завършилият „Декстър" представяше престъпника като главен герой и по-скоро като „справедлив" убиец. Сериалът съдържаше насилие в необичайно големи количества дори за кабелния ефир, особено при старта си през 2006 г.
"Ханибал" използва героя от „Мълчанието на агнетата" в различен контекст. Канибалът Ханибал Лектър притежава изключителни познания за човешкия мозък и емоции, готви ястия за ценители, облича се безупречно и помага на полицията в разгадаването на мистериозно убийство.
Примерите могат да продължат с още доста поредици. Например в „Последователи" Кевин Бейкън също преследва сериен убиец, „Бейтс Мотел" разказва за младите години на маниака от „Психо" на Алфред Хичкок, а в „Мостът" двама детективи търсят сериен убиец от двете страни на американо-мексиканската граница.
Очевидно психопатите никога не са били толкова модни. Те са умни, привлекателни и опасно луди, винаги една стъпка пред полицията, общуващи с хитри закодирани послания, предизвикващи останалия свят с извратените си загадки.
Защо ги намираме за толкова секси и как успяват да си изградят такава здрава връзка с нас?
Дисекция на една лудост
„Лудостта в смисъл на хора, загубили контрол над разсъдъка си - страдащи от заблуди и халюцинации - е интересна, но сама по себе си не създава вълнуващи кино сюжети", казва съдебният психиатър от Денвър Ричард Мартинес.
„Но психопатите като например убиецът от „Последователи" или Декстър - които са привидно разумни индивиди, но използват интелекта си, за да извършват ужасяващи неща - са много по-пленителни и плашещи за нас.
Отсъствието на морален компас и на всякакво състрадание са интригуващи, защото възможността за морален провал съществува у всеки човек, макар и да е доведена до крайности в тези сериали".
Персонажите-психопати обикновено не се водят от обичайните мотиви като страст, алчност и желание за отмъщение. За разлика от класическите Шекспирови герои, те не се разкайват. „Чист стремеж към власт и контрол, екстремен нарцисизъм, тоталното незачитане на останалите човешки същества, това са част от движещите сили на много от тези персонажи", казва Мартинес.
Според него те ни напомнят колко сме уязвими, колко сме безсилни да предвидим и противодействаме на подобно поведение, но „ако продължим да гледаме, може и да го разберем".
Без чувство за вина
В книгата си от 2005 г. „Знаменитости по рождение: Серийните убийци в американската култура" Дейвид Шмид пише най-вече за филми като „Мълчанието на агнетата". Но мислите му важат не по-малко и за модерните ТВ версии на серийните убийци.
Този тип сюжети са „почти винаги базирани на умението на един човек да разбере убиеца, да се постави на негово място, да се научи да мисли като него, да види света през неговите очи. Такава идентификация често се представя като опасна, защото може да доведе до загуба на собствената идентичност; но само по този начин, казват филмите, има шанс серийният убиец да бъде заловен".
Шмид добавя още, че за зрителите е вълнуващо да влязат в съзнанието на маниака отчасти и защото смятат, че после лесно могат да излязат - да се „отрекат от идентификацията със серийния убиец" и да си останат на безопасно разстояние.
„Определено това отричане е тайната на успеха на тези филми и вероятно на успеха на серийните убийци в популярната култура като цяло", заключава той.
Така освободени от чувство за вина, ежедневно гледаме серийни убийства по телевизията. Никога не сме били свидетели на толкова трупове - обезобразени, разчленени, сексуално похитени, доставящи странни послания към света и към разследващите органи.
Кървищата са изобразявани във все по-големи детайли, грабващи зрителя с визуална експресивност и подсъзнателни внушения.
Резултатът може да е завладяващ, но и в известна степен притеснителен.
