Не става въпрос за повече секс или бънджи скокове. Преди смъртта си хората съжаляват, че са работил нещо само за да оцеляват. Или че са загубили приятелите си. Това става ясно от записките на австралийската медицинска сестра Бруни Уеър, прекарала няколко години в грижи за пациенти през последните 12 седмици от живота им.
Уеър записва думите им в блогa Inspiration and Chai, който добива такава популярност, че тя решава да издаде книгата The Top Five Regrets of the Dying. Ето за какво най-често съжаляват хората преди да умрат:
1. Да бях имал смелостта да живея, верен на себе си, а не така, както очакват от мен другите
"Това беше най-често изразяваното съжаление от всички. Когато хората осъзнаят, че животът им е почти към края си, поглеждайки назад те виждат колко от мечтите им са останали неизпълнени. Повечето не са осъществили дори половината от мечтите си и трябва да стигнат до смъртта, за да разберат, че това се дължи на избора, който сами са направили - или не са направили. Здравето носи свобода - малцина го осъзнават, докато го имат."
2. Да не бях работил толкова много
"Чувала съм това от всеки мъж, за когото съм се грижила. Те са пропуснали много от общуването с децата си и партньорката си. Жените също говорят за това, но по-малко, тъй като повечето бяха от по-старото поколение и не им се е налагало да работят за прехраната си. Но наистина всички мъже изразяват дълбоко съжаление, че са пропилели толкова много от живота си в неблагодарна работа."
3. Да бях имал смелостта да изразявам чувствата си
"Много хора потискат чувствата си, за да запазят мира с другите. В резултат на това се изолират в посредствено съществуване и никога не стават такива, каквито наистина са способни да бъдат. Мнозина развиват заболявания, свързани с огорчението и негодуванието. "
4. Да бях запазил приятелите си
"Често осъзнаваме колко ценни приятелства сме оставили да ни се изплъзнат през годините чак в последните дни от живота си. Чувала съм много дълбоки съжаления от умиращите, че не са отделили време и усилия за хора, които го заслужават".
5. Иска ми се да бях по-щастлив
"Това е споменавано учудващо често. Много от тях не осъзнават до края, че щастието е избор. Че са заседнали в старите модели и навици. Страхът от промяна ги е карал да се преструват на други, както и на тях самите, от които някога са били доволни. Докато дълбоко в себе си са копнеели да се смеят и отново да правят глупости... "
fallback
Защо не правих повече глупости...
Подобни
Водещи
Последни
Еми, тя си е медсестра. Кой да й каже (а и на автора, де ), че няма такива "предсмъртни прозрения", ами си е предсмъртен кураж да си кажеш мъката на глас за сефте.
„И дай Боже всекиму "панелка" в Лозенец от 200 квадрата... с двор!.....” Да, ама не! Господ дава такива благинки само на своите избранници! Но пък човек, когато е анонимен, поне може да се похвали, че е между богоизбраните.
За чий ми беше да правя тези записки и да си губя времето? --- е ти пък, бестселър е създала жената, ще шитне 5-6 милиона копия и изведнъж ще се види свободна и смела да живее, както и се иска. ;)
Преди време много ме интересуваше една тема - "за пренаписването на собствената биография" през различните периоди от живота....както и да е ...няма значение....Важното е, че като се мре човек иска т'ва да е направил онова да е направил, а истината е че иска да живее....дори и да направи още по-големи грешки, да рискува да ги умножи петорно и т.н. Дори да е направил "всичко както трябва" пак ще се появи едно "грозно" субективно интерпретиране само и само да не се раздели с прекрасните си пет сетива....хахаха чудя се кой измисля веселите сигналчета при изключването на мобилните телефони..........