През април 2005 г., два месеца след осемнадесетия ми рожден ден, влязох в студио за татуировки в централна Италия, въоръжена с 80 евро и скица, нарисувана на откъснат от тетрадка лист.
Това беше забележително самотно време за мен - живеех като ученичка по международен обмен в страна, където почти не говорех езика, бях отседнала в град, където профашистките нагласи бяха често срещани и насърчавани, и бях разпределена в клас от единадесет момичета, които са ходили заедно на училище, откакто са били на 12 - и вече имаха твърдо изградени взаимоотношения, в които изглеждаше невъзможно да пробия.
Това изживяване ме промени и исках да го затвърдя с нещо голямо, което в онзи момент означаваше да си направя абсурдна татуировка в долната част на гърба. Нещо повече, наскоро бях прочела една глава от книгата на Далай Лама "Изкуството на щастливия живот" - нещо, което смятах, че ми дава абсолютното право да се смятам за практикуващ будист с дълбоко разбиране на символите на тази философия. Общо взето това е историята, в резултат на която се оказах с щампа на лотос над дупето.
Как дзен-будистката стана "лека жена" в очите на другите
Нещата тръгнаха зле още от самото начало. Поради недоразбиране с татуиста, в крайна сметка получих известно оцветяване, което не исках, но понеже вече нямаше мърдане, колкото може по-дълго се заставях да мисля, че то ми харесва. Това продължи около две години, вероятно до момента, когато думичката "tramp stamp" навлезе в глобалния англоезичен речник. Не само че имах татуировка, която дори не ми харесваше - но имах и татуировка, която ме правеше пряка жертва на критични оценки.
Това да имаш татуировка над дупето изведнъж започна да означава, че си лека жена, че имаш зле боядисани кичури, че най-голямата ти амбиция е да изчукаш член на екипа на шоуто Real World пред камера (това наистина е най-голямата ми амбиция, но по съвсем различни причини). Някой по-голям би се отърсил от това и не би му пукало какво смятат хората за тялото му - но аз не съм такава. Пукаше ми. И все още ми пука. И адски мразя тази скапана татуировка.
Има ли реално нужда една жена от неизличим "разкрасяващ" омастилен белег
Напоследък в Интернет набира популярност една публикация по темата какво означава за жените да имат татуировки. В материала, озаглавен "Защо да слагаш лепенка на бронята на Ferrari", авторката Лиза Хаури пише:
Нещо, което жените изглежда забравят в наши дни, или може би пък и никога не са били научени на него, е че жените държат в ръцете си световната изисканост и елегантност. Какво е по-привлекателно от момиче с красиво тяло? Ще ви кажа какво: момиче с изисканост, момиче от класа. Външният вид може и да не трае дълго, но изискаността остава. Както и татуировките. Една елегантна жена не вандализира храма, с който е благословена като тяло... Тя го цени.
Големият проблем на татуировката: и да размислите впоследствие, твърде е късно
Веднага си измивам ръцете, че самата аз никога не бих казала на някоя жена, че тя не би трябвало да си прави татуировка, или че татуировките отвличат вниманието на хората от характера и красотата й. Има предостатъчно жени, които доказват абсолютната неточност на тази теза - от Анджелина Джоли до моята фризьорка, която е с покрити с татуировки ръце и гърди и е една от най-красивите и изискани хора, които съм виждала.
Също така всеки има правото да украсява тялото си както пожелае (дори хора, които избират да превърнат гърба си в гигантски плакат за филма "Здрач"). Има прекрасни татуировки - понякога дори съм се замисляла дали да не си направя татуировка, след като съжалих за първата, но трябва да си призная, че се радвам, че не го сторих. Всяка идея, която съм имала, ми се е струвала глупава година по-късно (на 19: "Глухарчета!", на 21: "Текст на Кет Пауър!", сега: "Лицето на Илейн Стрич върху моето лице!").
Какво обаче ще правите, ако някой ден тази татуировка вече не ви харесва?
От друга страна, помислете за всички истории на знаменитости, които са си премахвали татуировките. Джони Деп и Уинона Райдър късат - и изведнъж "Уинона завинаги" става "Вино завинаги." Ева Лонгория се развежда и всичките изписани върху кожата й почитания към бившия й съпруг изчезват. Меган Фокс осъзнава, че татуировката й на Мерилин Монро е отвратителна - и я маха. Какво означава като цяло всичко това? Нищо, предполагам. Хората са непостоянни.
Но лично за мен това означава, че никога не мога да нося бански, без някой приятел с най-добри намерения да изръси тъпа шега. Това значи, че никога няма тялото ми да бъде само моето тяло. И означава още, че вече не мога да се върна назад във времето и да живея под прикритие, без да бъда обвинена, че съм вещица. Означава, че вероятно би трябвало да го преглътна, да го преодолея и да продължа с живота си. В най-лошия случай това е татуировка, която доста рядко виждам. В най-добрия, това е шансът ми да се окажа в следващия сезон на Rock of Love.
Много добре формулирано!
А защо са избрани снимки само с грозни татуировки? Има и къде къде по-нежни и красиви татуси!
Татуировките са за затворниците и моряците. А, да и за курвите. Разбира се нищо лошо не искам да кажа за моряците.
Дааа, определено човек трябва да внимава какво си татуира... Аз лично имам татус вече 8 години, също ниско на кръста, и нито за миг не съм съжалила за него... Понеже е на китайски, също съм чувала какви ли не подмятания относно значението му, но бидейки притежател на безгранично чувство за хумор, това ме е разсмивали. Даже аз самата съм се шегувала с татуса си доста често.... И не на последно място, именно чрез него се запознах с настоящия си съпруг ;)... Както се вижда, от татуса може да има и полза (чисто прагматично, освен естетическата наслада, поне за мен- оставям настрани въпросът изкуство ли е или не) П.С. Не съм нито курва, нито моряк, нито съм пребивавала в зарвора (не че не ми се е искало всяко едно от тях, ама на - характерът ми не ми позволи)... Сигурно затова съм си лепнала тази "дамга", току виж съм се доближила до гореспоменатите три образа.
Идеята е, че някоя криволица на крака или ръката може да изглежда дяволски добре на плажа и лятото например, но в официални дрехи изглежда гротескно....Така че авторката е права, не чеимаме нещо против татуировките Татуировки само там, където могат да се показват или скриват по желание
Има ли реално нужда една жена от неизличим "разкрасяващ" омастилен белег -- ne
Я да си признае който е разгледал снимките, дали татуировките е гледал или жените? Щото добре че мацките са прекрасни - повечето им татуси са просто покъртителни
"Това да имаш татуировка над дупето изведнъж започна да означава, че си лека жена...Това да имаш татуировка над дупето изведнъж започна да означава, че си лека жена..." Стигнах до тук и се отказах да чета, просто разсъждението е адски повърхностно и не мисля, че си заслужава усилието. "...но в официални дрехи изглежда гротескно......" Е да, но при официалните дрехи надали се забелязва татуировка на дупето, нали? Т.е. много зависи и къде е нправена в крайна сметка. И ако трябв да сме реалисти0 не изглежда толкова гротексно, просто ние сме си натрапили, от поколение, как би трябвало да изглежд деловият мъж/ жена и всяка стъпка настрани от тази визия вече ни се вижда гротексна. Миле в днешно време вече има технологии за премахване на татуировки, при това без да оставят белези, просто е малко скъпа процедура.
Мануела, в леглото ти обичат храма, не го вандализират!
"Тенкс год, че имам умен мъж. Това което ми каза бе: ОК, сега си на 30 г., но я си се представи след 20 г., когато кожата ти увисне, как ще изглежда въпросната татуировка... Това бе повече от достатъчно да ме накара дасе откажа... " Леле мале, наистина ли ти каза това, или му приписваш всеизвестен виц?
Нещо не разбрах - това момиче за премахване на татуировки с лазер не е ли чувало?
О, Крейзифорест, знаех си аз, че всички татуирани люде сме ПОСРЕДСТВЕНИ... Е, да не може всички да сме адски великите художници като тебе. Прости ни естетическите прегрешения, липсата на вкус, и разбира се ПОСРЕДСТВЕНОСТТА, с която ежедневно сблъскваме възвишени персони като твоя милост, художникът... Аз като не харесвам Поп арт (надявам се имам право на предпочитания) не си позволявам да наричам феновете му с обидни квалификации, а себе си да пиша за естетически ментор... Извинявай, ама на някои места по земята например харесват жените да са с дълги като на щраус вратове, за нас може да е извратено, ама за тях сигурно ние сме егати тъпанарите... И кой по дяволите може да каже, кой греши в случая!? Предполагам, че Ти... Да, аз ПОСРЕДСТВЕНАТА не съм художник и това явно не ми дава право да имам претенции, със сигурност ме прави фенка на Кичка Бодурова и ми отрежда място под слънцето някъде между маймунския задник и крокодилската предница... Горкото ми дете никога няма да научи, кой е Егон Шиле (например), защото майка му има татус и това значи, че тя никога, ама никога е нямала досег с каквото и да е изкуство.. П.П. Аз наистина съм ПОСРЕДСТВЕНА, какъвто предполагам, обаче, е много вероятно да си и ти.... Ако греша, поклон и се надявам да ме поканиш на някоя изложба..
Татуировката е най-малкият проблем на авторката Тя явно принципно е доста неориентиран човек, така че едва ли е най-подходящият източник на съвети и поставяне на етикети. Показаните татуси също далеч не са от най-симпатичните. Лично аз имам три рисунки до момента - две птици на гърба и един надпис. Изобщо не съжалявам, защото са изключително красиви и прецизно направени. За мен е важно човек да харесва татуировките си, но най-важното да ги прави при човек, който е професионалист, който работи с бои, предназначени за татуиране, а не мастило от книжарницата и най-вече работи в стерилно студио, а не в кухнята на апартамента.
crazyforest браво, един нормален човек! Но от друга страна татуировките са много удобно нещо на плажа - знам предварително кои са курвите и посредствените и ги отбягвам
Крейзифорест, от къде тази злоба? Не разбирам, защо смяташ, че твоето мнение е някаква мярка за останалите? Хора с подобни крайни настроения ме карат да вярвам, че са загубили вътрешния си баланс и разум, който да им напомня, че всички сме различни, което е най-хубавото. А идеята, че тялото е храм звучи като симпатична метафора, но нищо повече. Не се прехласвай толкова, защото нали знаеш, че красиво-грозно, татуирано-не татуирано, здраво-болно - краят е един и също