Гей парад: Гошо обича Пешо. Е, и кво?

Гей парад.

Не знам защо, но чувайки това заглавие, в съзнанието ми веднага изникват картини на веселие, радост, танци и музика. Може би защото дълги години съм гледал по телевизията как протичат тези събития на Запад - мирно, весело, така че и участниците, и градът, в който се провежда парада, да се почувстват победители накрая.

От известно време и българското гей-общество се опитва да прави свои паради, само че тук картинката е малко по-различна. Наместо веселящо се множество, в което хомо и хетеро сексуални хора се забавляват заедно, ние тук си имаме малка групичка страхливо озъртащи се гей активисти, който изглежда правят всичко друго, но не и да се забавляват, не много по-голяма група анти-гей активисти, обикновено въоръжени с бутилки и бомбички, опитващи се да провалят парада, и, разбира се - солиден полицейски кордон, полагащ усилия да държи едните далече от другите.

Вместо усмивки има озъбени физиономии, вместо музика се чуват освирквания. Всичко това е подправено с доволно количество обиди и заплахи, леещи се и от двете страни по всички възможни медии, решили да отразят събитието и да дадат глас на хората (за справка - вижте бъдещите коментари под тази статия...).

Да ви кажа честно, явно съм оптимист - първата година имах намерение да отида и да се забавлявам. Не съм гей, просто се чувствам свободен. Мой познат гей обаче ме разубеди с думите „Ти наистина ли мислиш, че ще е купон като по филмите ?". Не отидох и мога само да се радвам, а от тогава насам не ми е и минавало през ума да ходя на следващите паради. И смятам, че не трябва изобщо да ги има.

Иска ми се да кажа, че разбирам и двете страни. Истината обаче е, че не разбирам нито едните, нито другите.

Не разбирам гей хората в България  - какво точно искат да покажат с този парад? Всички знаем за тяхното съществуване, разбрали сме, че има хора от всички възрасти и прослойки на обществото с различни от  приеманите за нормални сексуални интереси, законите в държавата са достатъчно либерални, за да не могат да се оплачат (е, с малки изключения в дадени градове - макар и да е препоръчително, не е задължително всички районни управници да са широко скроени и напредничави).

И ми се струва, че това, което целят с парада, не е да се веселят, не е да покажат, че са равноправна и неразривна част от обществото, а точно да покажат различието си и да заявят „Аз съм такъв, какъвто съм, вие трябва да ме приемете". A все пак е въпрос на личен избор какво да приемеш и какво не.

Не мисля обаче, че марширувайки напук на доста очевидната ненавист от страна на доста хора, обградени с полиция и създаващи напрежение, те ще постигнат много. По-скоро те увеличават неодобрението към себе си по този начин. Или просто искат да дадат поредното доказателство какво неразбрано и нетолерантно племе сме българите - по един мазохистичен начин.

Не разбирам и хората, намиращи време и сили да отидат и да замерят с омраза, както чисто вербална, така и въплътена в „камъни и дърве", различните от тях. Не разбирам защо същите тези хора, хрисими и тихи, когато биват ограбвани, когато правата им биват погазвани, когато гражданската им същност бива изнасилвана от този и онзи, се превръщат в кръвожадна тълпа когато разберат, че, да речем Гошо, обича Пешо.

Не разбирам, защо се мълчи и се гледа в земята за толкова много проблеми, далеч по-сериозни от хората с алтернативна сексуалност.

Не разбирам и защо толкова много се говори срещу гейовете, когато проблемът в България са предимно хетеросексуалните хора, които обаче се държат като откровени педераси.

Може би ни е време да се замислим дали само защото някой е по-различен от нас, трябва да го мразим? Авторът например е левичар и докато като дете често е бил подлаган на присмех и подигравки заради това си различие, то сега му е дори смешно, когато някой спомене „Абе, ти защо пишеш с грешната ръка?"

Не е грешна, драги, просто не е тази, с която ти го правиш. Същото е и с хомосексуализма.

Аз го приемам, без да го приветствам. Част е от човешката раса, винаги е бил и винаги ще бъде. Интересува ме какъв е човекът срещу мен, а не с кого би искал да прави секс. И смятам, че ако гей-парадът не се състои, можем само да спечелим, защото в този му вид и с тази обществена реакция едва ли някой от участниците ще получи това, за което се бори - било то приемане, разбиране, самочувствие или чест.

Не съм чул нито скиновете, нито религиозните активисти да са почистили боклука, оставен след „бомбардировката" с боклуци, с която съпровождат парада, а шумът от виковете им и димът от бомбичките пречат еднакво на всички. И вярвам, че няколкостотинте полицаи охрана биха могли да правят доста по-важни за обществото неща в този момент.

И най-вече, защото ако няма гей-парад, има възможност всичките заети с яростно оплюване по форуми и телевизии хорица да млъкнат. И да направят нещо полезно с времето и енергията си.