За какъв живот и роля в него жадувате? Кахърен по Достоевски, комичен по Уди Алън или някак народен, по Йордан Йовков? Има толкова много нюанси и автори, които творчески кроят и шият битието. Когато личната ви драма се намира в небивал възход, хвърлете любопитен поглед към филмите.
Така ще се извисите над своята планета на пъпа и ще почерпите нов опит, който интригува. Животът е велик сценарист, молете се да попадне в ръцете на кадърен режисьор.
Безутешната любов наяве може да лекувате с пълноценна филмова драматизация. Такава нужда имах, когато посегнах към "Ана Каренина", американската версия. Кой да предположи, че тази трагична класика с френска звезда начело ще ме накара да се смея до захлас? Софи Марсо не успя да ме убеди в злочестата й съдба, затова се доверих на романа - Толстой знае най-добре.
За често неуспешния флирт на международните отношения в изкуството, писателят Корней Чуковски кратко споделя: "Прочетете какво пишат американците за Толстой, французите за Чехов или англичаните за Мопасан - ще разберете, че духовното сближение на нациите е беседа на глухонеми".
Дръзкото опровержение на думите му обаче има силен британски акцент. Който е единствено в полза на зрителите и класиката. Та..., ако все още сте на лирична вълна и ви се страда, облегнете се на рамото на Рейф Файнс, неговият "Онегин" ще ви довърши...
За семействата с проблеми "Войната на семейство Роуз" е извор на безценна мъдрост и елегантна жестокост. "Напоследък, когато те гледам как ядеш, как спиш..., ми идва да ти разбия мутрата!". С тая реплика от филма една приятелка борави напоследък у дома си. Мъжът й, кротък по нрав навярно тъгува докато тайно гледа "Легенди за страстта". А би могъл смело да вземе нещата в свои ръце и да подхвърли: "Абе, (Димитрова) ти знаеш ли, че имаш страшни очи?". И тайно да благодари на Стефан Данаилов за култовата фраза, взета назаем.
Вие сте застаряващ милионер и ерген. Но не сте Христо Сираков. Ето нещо подходящо за възрастта и мераците. "Експерт съм по млади жени. Навярно, защото от 40 години ходя с такива". Такива ги приказва Джак Никълсън във филма "Невъзможно твой". В реалния живот реди същите доказателства. Той разплаква и разсмива, а нагона невъзмутимо го води напред. За сведение на неговите набори и фенки, чичо Джак уточнява: "Ползвам виагра единствено, когато съм с повече от една жена".
Нещо старо, нещо синьо, нещо английско... Ако сте неомъжена и самотна, веднага потърсете Хю Грант. Не на живо, разбира се. Като синеок стар ерген той не се интересува от мъчителната ви история. Но поне за два часа може да е ваш, игрално. И когато финалните надписи наближат, дайте си кураж с една Грантова мъдрост: "Най-важното от "Бриджит Джоунс? ОК е да се проваляш, не се тревожете!".
Изкуството не е по-голямо от живота. А изобилието от истински истории отдавна е затрупало касовите успехи на филмовите им превъплъщения. "Взимам назад всичко онова, което казах за живота, дето имитирал изкуството", закле се Уди Алън. И сътвори поредния си шедьовър с адрес "Полунощ в Париж". Там животът и изкуството въртят любов, втурнали се в романтиката на 20-те години на миналия век.
Мечтаете да бъдете "муза" в живота на велики творци? Нека героинята на Марион Котияр е ваша пътеводна светлина - от постелята на Модилияни, през скута на Пикасо, до прегръдките на Хемингуей. Желаем ви "На добър час!" и не забравяйте, че това издига понятието "групи по интереси" на изключителна висота.
Филмът е психоаналитик, не само пуканки и швепс. Преди 2 години любопитството ме запозна с проекта "Филм и психоанализа". Широко популярен в Западна Европа и дебютирал миналата година у нас, на "Аполония". Психоаналитици, кинокритици и публика бистрят емоции и чувства, като гледат и анализират избран филм.
Какво се случва, когато психоанализата среща филма? Е, не било любов от пръв поглед. Фройд не смятал киното за велико изкуство и отказвал да консултира хора от тая гилдия. Какво щастие, че Уди Алън не бил негов съвременник. Фройд обаче прозорливо предрича неизбежната екранизацията на психоанализата. И този ден дошъл. Кинорежисьорите се заинтересували от психоанализата в киното и от своята собствена.
Тон за проекта "Филм и психоанализа" задава самия Бернардо Бертолучи, посветил дълги години на личната си терапия. Режисьорът признава, че филмите му достигат до такива дълбочини, защото той самият е достигнал до тях. А вие докъде стигнахте?
За търсещите дълбочини личности, 2011-а бе щедра и добра. След като слязох разтърсена от "Дървото на живота", посегнах към Ларс фон Триер, надявайки се на нещо датско. Но... има нещо гнило в Дания, ми се казва - нищо, че не съм Хамлет. "Меланхолия"-та на Фон Триер смъртоносно прегръща Земята и е хубаво да се гледа с мощната подкрепа на бутилка шардоне. Тогава изобразеният край на света ще бъде още по-красиво разбран.
А участието на Шарлот Гензбург нежно тласка към унищожителния талант на баща й, Серж. Рано призори си пускам неговата Je Suis Venu Te Dire (Дошъл съм да ти кажа) и продължавам с надеждата, че изкуството и животът са най-влюбената двойка на света.
