Когато прехвърлиш билото на Петрохан и се спуснеш в с. Бързия, те хваща усещането, че си попаднал в книга на Радичков. По планината пролетта идва по-късно и посреща с нацъфтели акации и толкова зеленина, от която чак ти се завива свят. Насред зеленината, между хълмове, зеленото отстъпва.
Влезли сме в Чипровци в първия ден от Фестивала на Чипровския килим и градът е потънал в ярки цветове. Празникът се провежда от няколко години и все още му липсва голяма публичност и посещаемост. Идват предимно хора от района или такива, които гостуват на приятели и роднини и много по-малко външни посетители. Преди фестивалът да е станал популярен, това донякъде ни е добре дошло - спасяваме се от навалица и се чувстваме като откриватели.
Извън романтиката остават трудностите, с които все пак оцелява до днес изкуството на чипровския килим. Всяка година в първата половина на месец май фестивалът събира на едно място производителите и килимите, изтъкани от тях в продължение на месеци и години. Само по това време може да се намери събрано такова разнообразие от модели, изложени за продажба заедно. През останалите дни се работи основно по поръчка - клиентът избира модела, майсторките го правят. Продават се готови килими и онлайн, както и на няколко места в града, но отдавна няма общо място, на което производители да тъкат и предлагат общо стоката си.
Причината да не се тъкат много килими предварително е цената им - за кв. метър е около 400 лв. и нагоре.
Това прави 1000 лв. за средно голям килим, а най-големите и сложни надминават 2000 лв.
Сами се досещате, че това е сума, непосилна за повечето хора в района, така че оцеляването на чипровските килими зависи от далеч по-платежоспособни клиенти. Тук редовно се коментира как знаменитости и аристократи са си поръчали килими, колко имения украсяват и се пазят като ценност десетилетия наред. Тази страна на килимите е малко тъмна - до звездите тъкачките нямат достъп.
Изделията им са стигнали през посредници, най-вероятно - на цени, в пъти по-високи от тези, на които са ги продали в Чипровци. Горчивата истина е, че общо сдружение, което да защитава интересите на всички, няма. Защитата на ЮНЕСКО като нематериално културно наследство е една стъпка, но в нея материални стимули няма. Преди няколко години е закрита паралелката по килимарство в училището.
Който иска да се учи, трябва да се оправя сам.
Чипровски тъкачки; Снимка: Гавраил Гавраилов
Изтъкаването на 1 кв. метър за опитна тъкачка отнема месец, най-опитните успяват за това време да стигнат 2 кв. метра. Затова и цената е висока, и килимът е инвестиция във времето. За съжаление стигаме и до другата причина за трудностите да се съхранят знанията и уменията - въпреки търсенето, не са много хората в България, които искат и могат да си позволят ръчно тъкан килим.
Пазарът е залят от турски, с имитация на чипровски мотиви, но в пъти по-евтини. Да не говорим за евтините синтетични варианти, които се ползват няколко години и после се хвърлят. Дали консуматорското общество ще убие няколко века занаят, не знам, но силно се надявам да се намират хора, оценяващи дълготрайното майсторско произведение.
Планинска душица
Чипровските килими са само една от причините да дойдете в района, благодатен за кулинарен, планински, културен и селски туризъм. Цялата планинска област на Монтана до границата е разделена на поречия - пътищата се вият край реките, навлизат дълбоко между планинските склонове и свършват в последното село. Някога това е използвано от българите, заселили се, за да се отдалечат от постоянните набези и лесната достъпност на полетата.
В Чипровци има няколко хотела и къщи за гости, а над града е хижа „Горски рай", откъдето тръгва пътят за изкачване на връх Миджур. Наоколо има много екопътеки, както и велотрасе, преминаващо през Чипровци, Чупрене и стигащо до Белоградчик. Началото му е в Берковица, но може да тръгнете и от другите точки по пътя. Без петък и почивните дни,асфалтовите пътища в тази част на Северозапада са слабо натоварени и често се ползват от велосипедисти. Най-известната екопътека е „Деяница", която стига до Чипровския водопад.
Тук е задължително да опитате чушките, пълнени с боб и подправени с „бабина душица" - дивата мащерка.
„Нашият край е беден, слаба е земята и няма такова земеделие. Запазила се е чиста, не е торена, не е тровена, тук не сме имали такива ТКЗС-а, като в равнината. Затова всичко ни е чисто. Чушки с боб правим, картофи, проста храна. Тук са най-хубавите чушки с боб, но да знаеш, ако не сложиш бабина душица, все едно нищо не си направила. И нея ходим да си берем от планината, чиста е, и съвсем различен вкус дава", разказва ни една от чипровските жени, които не признават купуване на подправки в пакетче. Всичко си берат или отглеждат.
Друг специалитет са баниците с кори, точени и печени на огън, върху плочата на дървената печка. Те се продават и пакетирани, направени в няколко от малките цехове в района, но е съвсем различно, когато ядеш чипровската баница в Чипровци. Местни специалитети приготвят в хижата и в хотелите в града, за някои се изисква повече време, така че питайте предварително.
Чипровският манастир; снимка: http://www.bulgariatravel.org
Място за спане има в наскоро обновения Чипровски манастир. Намира се в местност, приятно отдалечена от цивилизацията, по пътя има указателни табели.
Туризъм за откриватели
По другото поречие, оттатък южния склон над Чипровци, е село Говежда. То е увековечено с трилогията „Северозападен романь" на Стоян Николов-Торлака, написан на местен, северозападен диалект. Четейки романа, си представяхме по-малко, по-замряло и тъжно село. В действителност Говежда е много голямо, някога е имало хиляди жители, днес са останали 200-300.
Природата наоколо е приказно красива, май месец е облял склоновете със зеленина и горски цветя, реката се спуска много бистра и пълноводна от планината, дворовете са потънали в тишина и цветя. Места за разходки наоколо има много, в селото има и три магазина.
В делнични дни в тях може да хапнете. За жалост още няма къща за гости, но наблизо има достатъчно места за отсядане. Може и палатка да опънете, отдалечени сте от всичко и едва ли пратеници на Министерство на туризма ще ви намерят, за да ви глобят за диво къмпингуване. Къща за гости има в общинския център Георги Дамяново, в подножието на близкия връх Копрен има други къщи за гости и ваканционен комплекс.
Центърът на село Говежда; Снимка: Гавраил Гавраилов
На връщане от Говежда правим малка отбивка до една позабравена местност - „Балова шума". Някога тук е издигнат огромен мемориален комплекс на трите северозападни въстания, вдигнати в един и същ месец - Чипровското от 1688 г., Септемврийското от 1923 г. и 9 септември 1944 г.
Паметникът е отдавна изоставен, отчасти ограбен, а пътеката до него е обрасла и ни предупреждават за змии и кърлежи. Наблизо има хотел с ресторант, в който приготвят храна по домашни, местни рецепти. Тишината и отдалечеността са забележителни и си заслужават няколко километра отбивка от основния път.
Съвсем наблизо е Лопушанския манастир, който е може би най-посещавания и най-туристическия в района. Съботно-неделните дни дори е леко неприятно заради тълпи „поклонници", които минават да разгледат, да палят свещи и да пушат нервно в двора на манастира, докато чакат групата си. Накратко - препоръчваме го, но през седмицата. Наблизо е и Клисурския манастир, един от най-големите в България. Идеално поддържан е, с много красива и голяма градина, а на място може да си купите продукция от манастирските градини.
Град на двама писатели
Третото поречие по пътя след Чипровци е Берковица. Градът на Вазов и Радичков днес е тих, много зелен, чист и нереално спокоен. Като всички северозападни градове и тук населението е намаляло в пъти, но туризмът се развива. Има много хотели и къщи за гости, места за хранене и маршрути за обикаляне. Най-голям поток туристи идват през зимата, когато работи ски-пистата под връх Ком.
Склоновете на Западна Стара планина задържат сняг много по-дълго от планините в Южна България, снегът е по-обилен и сезонът - по-дълъг. Има и местност, в която снегът се задържа почти целогодишно. За добро или за лошо някогашният проект за огромно разширение на ски пистите не се осъществи. Може би това щеше да раздвижи в добра посока общината, а може би щеше да стане нещо като Банско, кой знае...
Засега Берковица предлага малко планински туризъм, много запазена и изумително красива природа и по малко фестивален и кулинарен туризъм. От миналата година през септември тук се провежда Фестивал на духовата музика, един от многото такива празници в Северозападна България. През лятото, когато узреят малините по планинските поляни, се прави Празник на малината. Между тях се организират четения, местни празници и фестивали за детско творчество. Берковските малини са увековечени в стихотворението на Вазов „Малини", а по-късно признателните граждани издигат чешма-паметник със стиха, посветена на берачките на малини.
Идеално запазена е къщата-музей „Иван Вазов", където писателят прекарва две години, работейки в съда. Днес по нея можем да видим автентичната атмосфера на дом от Възраждането. От този период са повечето експонати в Градската художествена галерия, където има постоянна експозиция на възрожденска живопис и дърворезба.
Берковица някога била прочута с майсторите-бижутери, които съхранили традициите на Чипровската златарска школа.
Фините изделия от сребърен и златен филигран са прославяли Чипровския край преди въстанието да прогони занаятчиите. Постепенно районът отново се заселил, а берковските майстори спасили от забрава филигранните изделия. Преди няколко десетилетия са работили много повече, обединени в кооперация, днес са останали малцина.
Правят предимно сребърни бижута и сувенири, които може да купите на място. Един от магазините е зад Часовниковата кула, може да попитате за упътване. Бижутерите често изнасят изделията си на панаирите и празниците в Берковица и в района на Северозапада. Ако ги видите, купете си от техните авторски филигранни бижута. Цената им е сходна с тази на масовата лята бижутерия, но са несравнимо по-красиви и освен това ще подкрепите един позабравен български занаят.
За да усещаш Берковско, може би е най-добре да дойдеш когато няма празнична програма. Тогава всичко е в обичайния си ритъм, градът е тих и те приканва да тръгнеш към края на улиците и да заизкачваш планината. Там може и да се изгубиш за малко, да срещнеш приказните верблюди на Радичков, а може и да попиташ някой добър дух тенец да те упъти.
Символично е, че от големия майстор на магическия реализъм не са останали кой знае какви материални спомени. Родната Калиманица отдавна е изселена заради язовир Огоста и днес от нея е запазена само църквата, напълно запусната. Язовирът така и не стига до изселеното село - огромният проект „Огоста" не е напълно завършен.
Някъде по брега му има вековен дъб, наречен Дъбът на Йордан Радичков, извисявал се над Калиманица отпреди четири века. Този път не стигнахме до него и гледахме язовира само отдалеч.
Местните предания говорят, че в определено време от водите се надигат приказни същества, чудовища се гмуркат, а водата понякога потъва дълбоко под земята. Кой знае дали е истина. В Северозапада всичко е възможно и нищо не е такова, каквото се вижда на пръв поглед.
Дървото на живота - паметник по мотиви от творчеството на Йордан Радичков; Снимка: Гавраил Гавраилов
Как се стига:
Берковица е на по-малко от 90 км от София през прохода Петрохан. Чипровци е на 130 км. през прохода. В момента частта му в София-област се ремонтира, но движението няма да спира. Проходът е високопланински, много живописен, с много завои и почти непрекъснато изкачване до над 1400 метра, след което идва непрекъснато спускане чак до Бързия. Минава се, но с по-мощна кола и задължително от шофьор с опит.
Другият вариант е да минете по магистрала „Хемус" и следвате табелите на влизане в Монтана. Така обаче пътят се удължава много. Може да ползвате и пътя през Искърското дефиле. Ако идвате от изток, се пътува през Плевен, отбивате за Враца, а след Бяла Слатина следите табелите за Монтана.
Къде да отседнем:
Като цяло районът още е слабо познат на туристите, има достатъчно хотели и къщи за гости, но на големи фестивали и празници местата свършват бързо, затова резервирайте предварително. Освен хотели и къщи за гости, наоколо работят и няколко хижи, всички с отлични отзиви от посетители.
Местната кухня:
Чипровска баница с печени на огън кори, чушки с боб, малини, ягоди, кестени. Тук умеят да приготвят много добре печено месо и скара. Някога отглеждането на животни за мляко е било основен поминък, затова и млечните продукти са типични за района.
Още за туризма в Северозапада четете на Severozapazenabg.com и Ruralbalkans.com.
