Капка по капка... само пот.
През летните следобеди София е като Сараево по време на войните от 90-те. Придвижваш се на прибежки и избягваш с всички сили оставането на някое по-открито място. Не че по покривите дебнат снайперисти (освен около Съдебната палата, но това е частен случай), просто жегата във все по-малко зеления ни град е безпощадна.
Ако слънчевото греене не ви подкоси краката, задухът в градския транспорт ще ви докара пристъп. Само няколко спирки - и единственото ви желание е да скочите в движение.
Хигиена нулева
Не би трябвало да е така. Столицата е разположена в подножието на планина и има една от най-пивките води в цяла България (който си е наливал от чешмата в Плевен или Хасково, би ме разбрал най-добре).
В същото време, из почти двумилионния град официално има над 120 чешми, но повечето от тях не работят или са в плачевно състояние.
За допълнително удоволствие и риск от зарази, пестеливи ръчички са оставили нещо като пластмасови кранчета за повсеместно пипане на доста от чешмите. Оставяме настрана задължителната лепкава кал наоколо.
Съсипия
При своето освобождение от турците, София има 21 чешми с изворна вода и ЗЗ, захранвани от реките Боянска и Владайска. За 135 години градът е нараснал стократно като население и немалко по площ, но това далеч не означава, че днес се възползваме пълноценно от богатството, което тече под краката ни.
Не е било винаги така, но цяла поредица блестящи градоначалнически умове икономисват от свободния достъп до чиста вода: от соца до наши дни. В резултат, десетки чучури първо пресъхват, а после отиват за вторични суровини.
Докато се разхождам да снимам чешмички, фонтанчета и други подобни, тук-таме виждам някакви останки от тях. Например, от "Флора"-та до Майчин дом, която даже не съм разбрал кога е спряла да работи. Сега изглежда сякаш това е станало преди цял един живот - покрита с боклуци и графити, чешмата прилича на индиански тотем, който стърчи на спирката.
Като си жаден, ще плащаш
Положението с чешмите в София се усложни откакто от "Софийска вода" сложиха през 2011-а водомери на чешмите и фонтаните - т.е. Столична община трябва да плаща за тях. Срещу безплатната глътка вода освен това е и упоритият вандализъм на пияници и собственици на близки кафенета. От гледна точка на последните, всеки наведен към чучура гражданин означава поне 1.20 лева пропуснати ползи.
Резултатът е, че ако ожаднееш - не разчитай да попаднеш на работеща чешма, особено извън софийския център. В сърцето на София пък за живителната течност понякога има опашки като онези на минералните извори отпреди много години. Ако бързаш - 70 стотинки за половин литър, моля.
В най-големия български град сме въвели нов вариант на народната мъдрост: вода газим, жадни ходим... до магазина.
имаи и друга поговорка която нагледно обрисува простотията на българина като цяло - по злато ходим бедни седим ама къвто народа такива и упрваниците - прости , алчни и нагли
Чешмата на Елия Един от най-старите паметници на културата в Никопол, останал от Римското господство, е надгробната плоча, вградена през турското робство в чешмата Сютлийката. Върху нея в стихотворна форма един известен само по име римски чиновник в Долна Мизия, в трогателни стихове излива скръпта си по своята обична съпруга, младата Елия, покосена от смъртта. Фронтон се казвал той и бил диспенсатор или помощник-финансов прокурор в Долна Мизия, когато е царувал в Рим император Марк Аврелий (161-180). През миналия век французкият археолог Дежарден посетил Никопол, открил надписа и го превел на френски. Надписът е издаден и на латински в Корпуса на латинските надписи. Тук в свободен превод на бългаски е епитафията на Фронтон: Чуй ми молбата, богиньо, царице на задгробния мир. Завинаги нека почиват в цветя останките скъпи на моята Елия мила, положени в гроба. Няма я вече, уви!... Нищожни са всички похвали за нея. Ах, неумолимите Парки богини, орисници, които владеята над всичко, що диша, копнее и страда в света, скъсаха тъй рано, тъй бързо, нежната нишка на тоя живот. И нека разкажа в отворена реч за нея, колко свенлива и чиста бе тя, как се унесено вслушваше в моите думи за тая просторна вселена, за мрачните тайни зад гроба... О, чуй ми молбата, богиньо могъща, спри до себе си за миг таз сила скитница - сянка в Елисейските полета, - далеч от скърби и печал. Бръшлян нека се сплита с нежни цветя по челото на тая, която смъртта тъй бързо изскубна от мене. Самотно е моето огнище, пусти са моите надежди без нея... Общи ни бяха желанията, мислите и вкусовете. Ръка за ръка, споделяхме ний радости и тъги. Трудолюбива и сръчна предачка, тя бе грижлива за мъжа си и в домашното огнище и в любовта си към него. И без мен и бе безвкусна и храната и даровете на Баха дори. Умна, проницателна, достойна, без думи тя долавяше и желанията, и мислите ми в сърцето всеки миг... Когато мен няма да ме има - който и да си ти, владетелю над тоя гроб незнаен, друже мой, молбата ми отправена към теб, изслушай: Окичвай гроба с цветя, та да остане незасегнат от удара на вековете. Нека го краси понявга росна роза, понявга свежи незабравки, букет от пролетни цветя – на есен пък овошки... Нека се редят безспир над него. И всеки шум и суета с поклон и почит нека отминат край земята, що на век прибра останките свещени но моята Елия... Трогнат Дежарден от трогателната изповед на Фронтон и неговата безмерна скръб по нежната Елия, отстрани на плочата в тишината на една пролетна привечер на латински език написал следните стихове: Подир седемнадесет века, незнаен пътник се спря пред твоите стихове на фронта на старата чешма. Молбата ти, Фронтоне, не е била напусто. Гробът на Елия се е превърнал в чешма и български невести, моми и дечица наливат своите стомни и пролет, и есен. Пътеката към гроба е станала алея за разходка. Другарката ти скъпа се е превърнала в Нимфа, в Неяда. Девойка хубава сияйе вместо цветя на гроба.... А твоите сълзи, Фронтоне, са бистрите струи на чешмата...
то слово Богу, че в София няма много чешми, щото градските кенефи са толкова по-кът, че да те е страх да изпиеш нещо извън заведенията.