Носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир ще бъде обявен в петък сутринта, което ще сложи край на период на спекулации и събиране на несигурни залози.
Досегашният опит обаче показва, че шансовете при букмейкърите не са надежден ориентир: комитетът, връчващ наградата в Осло, се е доказал като неподатлив на изтичания на информация, неразгадаем и напълно способен да поднася изненади - от рода на наградата за Барак Обама само няколко месеца след началото на мандата му, и тази на Европейския съюз през 2012 г.
Като допълнителна интрига, комитетът бе намесен в безпрецедентен вътрешен преврат през март, когато лейбъристкият му председател в последните 5 години бе изместен от десните сили и заменен с бивш консервативен партиен лидер и бизнес-мениджър - Каси Кулман Фиве.
Решението на комитета в петък ще бъде гледано под лупа - поне в Норвегия - за признаци на политическо залитане в другата крайност.
Ето някои от претендентите за наградата тази година:
Папа Франциск
Аржентинският понтиф излезе като лидер в надпреварата, след като стана известно, че Ватикана е изиграла водеща роля в договарянето на възстановяването на дипломатическите отношения между САЩ и Куба миналия декември. Успешната визита на папата и в двете страни миналия месец и ентусиазираното възприемане на каузите за социална справедливост засилват шансовете му.
Допълнително вероятността той да грабне наградата се увеличава от общата му популярност, приятелско поведение и очевидна гъвкавост към интерпретациите на някои католически догми, от рода на забраната на ръкополагане на женени свещеници. Имиджът му донякъде пострада от вестта, че се е срещнал с общинска чиновничка в Кентъки на име Ким Дейвис, която се превърна в идол на американските религиозни хардлайнери, защото отказа да издава свидетелства за брак на еднополови двойки.
От друга страна, стана известно също, че той се е срещал и с еднополова двойка по време на визитата си в САЩ. Придържането му към позицията на Ватикана за ролята на жените го прави все пак недостатъчно убедителна кандидатура в Норвегия.
Ангела Меркел
Германският канцлер наскоро стана един от фаворитите на букмейкърите, след като отвори вратите на страната си за бежанци - решение, което може да осигури убежище за повече от 800 000 души, бягащи от сирийския конфликт и други войни. Това беше драматичен жест, който подчерта свидливата реакция на повечето други европейски лидери - и предизвика изключителни сцени на гари и автогари, където германците дойдоха да посрещнат пристигащите.
Въпреки че емоционалното въздействие на такива сцени спомогна Меркел да се окаже сред лидерите в надпреварата, не вреди и фактът, че тя произлиза от същия централно-десен политически лагер като председателката на Нобеловия комитет. Минусът е, че политиката на отворени врати на Меркел предизвика вълнения и напрежение между ръководните органи на отделните провинции, приютяващи бежанците.
Железопътните комуникации с Австрия са спрени и на някои места е въведен граничен контрол, за да се намали приливът на хора, което принуди Меркел да премине в отбрана.
Гърция, която се оказа пострадала от склонността на Меркел към фискални икономии, няма да приеме леко нейна победа, както и многото емигранти от Балканите, които сега са изправени пред депортиране и намалени социални помощи.
Джон Кери и Мохамед Джавад Зариф
Докато бежанската криза в Европа достигаше кулминацията си през лятото, американският държавен секретар и иранският външен министър изглеждаха очевидни фаворити за наградата. След две години на интензивна дипломация, двамата постигнаха споразумение за иранската ядрена програма, което мнозина считаха за невъзможно.
В безбройни нощни срещи в поредица европейски градове, при които Кери и Зариф - представители на две враждебни държави, прекараха повече време един с друг, отколкото с който и да е чуждестранен политик, те преодоляха огромните технически сложности на проблема и дълбоката опозиция в родните им страни.
Споразумението впоследствие бе потвърдено от съвета за сигурност на ООН и издържа на проверката за приложимост в американското и иранското законодателство. То беше победа на упоритата дипломация и поддръжниците му твърдят, донякъде оправдано, че то е спомогнало за избягването на поредна война в Близкия изток, както и е било сериозна победа за борците срещу разпространението на ядрено оръжие.
От друга страна, споразумението тепърва предстои да започне да се прилага и е положено на постоянна ожесточена атака от републиканците в САЩ и от израелското правителство.
Много неща зависят от това дали новото мнозинство в Нобеловия комитет има нещо против да засегне тези страни, като отреди на администрацията на Обама втора награда.
Еритрейският свещеник Муси Зерай
Този еритрейски свещеник е създал гореща линия за бежанци от страната си и други държави, които се оказват в беда при опасното си пътуване към Европа. Той е създал и център за приемане на обаждания от Северна Африка и лодки в Средиземно море.
Междувременно той стана борец за каузата на бежанците, предвид тежките условия и враждебността в по-голямата част от Европа. Ако Нобеловият комитет търси герой като за всички, Зерай би могъл да се класира. Във вторник Paddy Power го обяви за общ фаворит, наравно с Международната кампания за ликвидиране на ядреното оръжие. Шансовете и на двамата: 6/1.
Денис Муквеге
Конгоанският гинеколог е забелязан от Нобеловия комитет от няколко години заради решителната си и често самотна дейност в помощ на жертвите на изнасилвания в Демократична република Конго. Той получи наградата "Сахаров" на Европейския парламент за дейността си за защита на правата на човека през 2014 г. Може би пък следващата му награда ще е Нобелова?
Виктор Очен
33-годишният младежки активист е сред оцелелите в хроничния конфликт и несигурност на Северна Уганда, като по-големият му брат е бил отвлечен от бунтовническата група "Съпротивителна армия на Бога". Той е създал Африканската мрежа за младежки инициативи, която да работи с други деца-жертви на насилие и да им помага да се възстановят от травмите си.
