Мъжът с цел и посока

Колкото повече живея и наблюдавам това странно природно явление, наречено човек, толкова повече се убеждавам в едно нещо.

За човека-мъж главното в живота му е да има цел и посока, нещо, на което да се отдаде всецяло. На идея, на кауза, на някаква цел, на семейството си, на бога - главното е да е има някакво средство, държащо го изправен, служещо му като опора.

Иначе мъжът заприличва или на гигантско пале, или ако опората в живота му са само собственото му тяло и душевни пориви, на животно с различни размери. На което нито може да се вярва за нещо, нито да му се има доверие.

Защо ли? Защото телесните нужди винаги те вкарват в някакви рамки на поведение, от които с течение на времето е адски трудно да се измъкнеш, а душата, ако не я крепи система от ценности и принципи, винаги е под властта на настроенията. Приисква ти се да направиш нещо - правиш го, приисква ти се да не го правиш - не го правиш. Приисква ти се - изнизваш се, приисква ти се - нанизваш го някому. Днес на приятел даваш последната си риза, утре същия човек му забиваш нож в гърба. И всичко това със спокойна съвест - такъв мъж винаги се разбира със себе си, със задна дата. Такива индивиди в наше време са мнозинството - самоубийството заради честта е крайна рядкост, а какво всъщност е то, ако не въплъщение на невъзможност на човека да се разбере със самия себе си?

Струва ми се, че мъжът задължително трябва да има в живота си нещо, което не може нито да се купи, нито да се продаде, нито да се пъхне под задника, за да ти стане по-меко. Нещо, стоящо над всичките му интереси и амбиции.

Това впрочем, на битово ниво, се проявява и в междуполовите отношения - според мен няма нищо по-примамливо за една жена от чувството, че мъжът й е напълно отдаден, предан и служи даже не на нея, а на нещо по-голямо, по-мащабно в отношенията им, издигайки с отношението си и нея до нещо по-висше.

Наблюдавайте за кратко мъже, оцелели във война, или действащи в светски условия монаси от различни конфесии, или примерно лидерите на авторитетни бандитски групировки (каквото и да си говорим, без основна, определена идея не могат да съществуват и тези кланове), или просто мъжете, които са достойни бащи на своите семейства.

В тях винаги има нещо общо. В погледа - директен, спокоен, може би леко уморен. В оскъдните, точни, премерени, уверени движения. В някаква особена скромност и мек хумор. Наличието на това нещо, на което те са отдадени, на което служат, достойнството, което те познават не само от книгите и филмите, облагородява всички мигове от живота им.

А необлагороденият мъж по същината си е просто безрог добитък, уви. И нито можеш да му вярваш, нито да му имаш доверие.

#4 Doberman 11.06.2012 в 13:19:07

@ lele male, счупи ме! А защо другите наричат Аспарух "авторка"? Иначе има определена логика, при това правилна, в разсъжденията на Аспарух, само дето изложени така... Мне, не върви.

#8 fALLEN 11.06.2012 в 13:47:30

последния епизод на сапунката "7 часа разлика" явно е потресла много мъжки души, вкл. и на "авторката".

#9 mima 11.06.2012 в 14:44:36

Много сложно, но поне си мисля, че го разбрах: критика към консуматорското общество с опит да поясни как неусетно може да се превърнем в негов продукт.

#11 Мина 11.06.2012 в 21:29:53

§®§Я§а§Ф§а §г§Ъ §Ц §з§е§Т§С§У§С §г§д§С§д§Ъ§с§д§С §Ъ §Ц §в§С§Щ§а§йЁ¤§в§а§У§С§л§а, §йЁЁ §Я§Ц §г§д§Ц §с §в§С§Щ§Т§в§С§Э§Ъ....

Новините

Най-четените