Ирландският психотерапевт Винсънт Дойл е на 28 години, когато научава истината за своя баща - католическият свещеник, когото винаги е смятал за свой кръстник, всъщност е биологичният му родител.
Това откритие го кара да създаде световна група за подкрепа на хора като него - деца на свещеници, които цял живот са страдали от вътрешно чувство за срам, свързан със зачеването им в нарушение на църковните догми.
Първоначално епископите реагират на натиска му за признание, като го уверяват, че личната му история е един от най-редките случаи на свещенически прегрешения. В крайна сметка, обаче, Дойл стига до това, което търси: архиепископ му показва документ с правила от Ватикана как да се подхожда към свещеници, които стават бащи.
Това е неговото доказателство, че далеч не е единствен по рода си.
Когато моли да получи копие от документа, се сблъсква с отказ - правилникът се оказва таен, само за вътрешна употреба. Сега Ватиканът потвърждава - за първи път - че администрацията му има общи правила как да се постъпва, когато свещеници нарушат клетвата за безбрачие. Въпросът става все по-труден за пренебрегване.
В момента Католическата църква се подготвя за безпрецедентно събитие - конференция с епископи от цял свят, които ще обсъждат тежките обвинения в сексуален тормоз срещу деца. Много хора, които се смятат за жертви на културата на потайност в църквата и нежеланието й да дава гласност на скандалите, ще дойдат в Рим, за да защитят правата си.
Ще има жертви на тормоз на деца от свещеници. Ще има монахини, жертви на сексуално насилие от свещеници. Ще има и деца на свещеници, включително Дойл, който има уговорени частни срещи с няколко видни прелати.
За църквата тези истории привличат твърде неудобно внимание към нарушаването на правилото за безбрачието. Някои бивши свещеници и по-либерално настроени църковни служители повдигат въпроса дали не е време това задължително изискване да отпадне - така както е в други християнски църкви.
Децата на католически свещеници понякога се раждат в резултат на връзките на бащите им с вярващи жени или монахини. Други обаче са заченати след акт на сексуално насилие.
В повечето случаи тези ситуации не се разгласяват публично, с изключение на няколко редки нашумели случаи.
Традицията на безбрачие сред католическите свещеници е кодифицирана през XII век, но не е спазвана задължително, дори и по най-високите етажи на ватиканската йерархия. Родриго Борджия е имал четири деца от любовницата си, преди да стане папа Александър VI - ексцесия, която е спомогнала за протестантската реформация на Мартин Лутер. Лутер иронично пише, че папата контролира безбрачието си толкова, колкото контролира и "естественото движение на червата си."
Няма сведения колко „деца на ръкоположени" съществуват в момента. Дойл поддържа сайт за групова помощ, в който има 50 000 потребители от 175 държави. За първи път ирландецът вижда правилата на Ватикана през октомври 2017 г., когато са му показани от архиепископ Иван Юркович, пратеник на Ватикана в ООН в Женева.
Говорителят на Ватикана Алесандро Гизоти съобщава, че документът от 2017 г., има „фундаменталния принцип за закрилата на детето", като правилата изискват от бащата да напусне свещеничеството, за да "поеме отговорностите си като родител, и се посвети изцяло на детето."
Друг представител на Ватикана казва, че това "изискване" е само формалност. Монсиньор Андреа Рипа, младши секретар в Конгрегацията на духовенството, която отговаря за повече от 400 000 свещеници, споделя, че е невъзможно да бъде извършено принудително освобождаване на свещеника, и той "може само да помоли" да му се разреши да напусне.
Ако не го направи, обаче, църквата има право да предприеме мерки по отстраняването му от служба.
Ирландските епископи имат собствени правила, и ги огласиха публично през 2017 г. Дойл се включва в подготовката им.
Принципите на ирландската църква не изискват изрично духовниците да напускат свещеничеството: "Като всеки току-що станал баща, свещеникът трябва да поеме своите отговорности - лични, законови, морални и финансови."
Папа Франциск има няколко коментара по този въпрос. Един от тях се съдържа в книгата от 2010 "За небето и земята," на която той е съавтор от периода си на архиепископ на Буенос Айрес. Франциск отстоява тезата, че свещеникът, който в момент на страст наруши клетвата за целибат, потенциално би могъл да остане част от свещеничеството. Ако в резултат на връзката му се роди дете, обаче, това става невъзможно.
"Естествените закони надделяват над правата му като свещеник," пише той, като допълва, че първата и основна отговорност на свещеника трябва да бъде към детето му, и че "той трябва да напусне свещеническия пост и да се погрижи за детето си."
Юристи, специализиращи се в тълкуване на църковния канон, твърдят, че не съществува изрично правило, което да принуждава свещениците да напускат поста си, ако станат бащи. Тъй като това не е канонично престъпление, няма основания за освобождаване.
"Децата на ръкоположените" като Дойл обаче посочват, че раздвоението понякога става повод за лишаване на семейството от прехрана. А и в някои от ситуациите - зачеването е станало при обстоятелства, които са несъвместими с духовния сан. Такъв е случаят с Ерик Затони, чиято майка е изнасилена от 54-годишен католически свещеник на име Паоло Тоси, когато самата тя е на 14 г.
Нейното семейство се е опитвало да застави свещеника да признае Ерик като свой син, но той е отказал.
Семейството дори е принудено да напусне жилището, притежавано от енорията, където често са се сблъсквали с отеца. През 2010 г. Затони завежда дело срещу Тоси, като изисква признаването му. Извършени по нареждане на съда ДНК изследвания показват категорично, че той наистина е син на свещеника.
В крайна сметка Ватиканът нарежда на епископа над отец Тоси да го накаже с мъмрене и да му напомни за задълженията и отговорностите му като баща, но не изисква той да бъде отстранен от свещеническия пост.
Случаят на Затони беше отразен от националните медии през 2013 г., като стотици италианци излязоха на протест с искане папа Франциск да се заеме със случая. Отец Тоси почина година по-късно, все още като свещеник.
