Паркингът пред митницата в Лом, пълен в този ден с мерцедеси с дипломатически номера и скъпи коли е на хвърлей място от жп линията, където в конски вагони са били наблъскани 4219 деца, жени, мъже, подготвени за заколение в Треблинка в един мартенски ден на 1943-а.
Може да си представиш жп линията, само ако затвориш очи, обърнат към Дунав, откъдето лъха на сиво-студено, а вдясно плющят знамената на България и ЕС. Така паметникът, на който пише, че на 23 март оттук са депортирани към концентрационните лагери евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот, остава зад гърба.
В името на "политическата коректност", българските власти наричат днес териториите, откъдето са депортирани тези и още хиляди евреи, общо 11 000, Северна Гърция и Кралство Сърбия. За да не произнесат името Македония - поне докато не подпишем Договора със Скопие (Дали? Новият премиер и външен министър знае...)
А парчето мрамор е поставено тук, близо до дунавския бряг, от американци от еврейската общност в Ню Йорк, които дошли в един октомври на м.г., прегледали безплатно очите на 500 деца на Лом, изписали очила на 50 и после им ги купили.
Така децата на Лом носят очила, дарени от благодарни евреи, заради спасените над 48 хиляди свои от еврейския род - и в памет на депортираните от Лом, качени на четири сръбски параходчета, стоварили ги във Виена.
Последната им надежда е изтляла тук, на брега на Дунава, в това градче, където през 1943 г. са живели, освен българите, и евреи (имало е синагога и еврейско училище, днес разрушени), арменци, турци, власи, цигани. Днес в 20-хилядния град са останали двайсетина евреи. В двумилионна Варшава са едва 300...
Днес тук е най-красивото място в Лом, част от т.нар. Дунавски парк от 65 декара, където има детски площадки, пейки и беседки, благодарение на едни над 7.6 милиона лева от оперативна програма "Регионално развитие".
Гледайки паметника, си мисля, че и един черен обелиск от гранит би свършил работа. "...Имената на спасителите ще останат само в сърцата на спасените", казва кметът на Лом Иван Иванов, докато чете речта си пред събралите се да почетат паметта на депортираните.
Вали и посланикът на Израел Шаул Камиса Раз внезапно слиза от трибуната, сваля връхната си дреха и намята с нея жената в инвалидна количка до трибуната. Шели Цветанова, била е дете, когато сънародниците й напразно са се молели за чудо в душните вагони без прозорци, а хората на Лом са им помагали с дрехи, храна и съчувствие, сред тях и тя самата.
Негово Превъзходителство също има думата - благодари на българите, чете имената на тези, които заслужават да бъдат споменати поименно като Димитър Пешев, Лиляна Паница, екзарх Стефан и митрополит Кирил... имената на праведниците на света, така както са записани от израелската комисия "Яд Вашем" (20 са българските имена в нея).
Но Негово Превъзходителство не може да се въздържи и да не обвърже Холокоста с новите битки на Държавата Израел. "Историята за спасяването на народ, заплашен от унищожение, за съжаление е актуална и днес - факт, който ни напомня, колко е важно да не пестим усилията в борбата с ксенофобията и фанатизма. Знаем, че президентът на Иран открито отрича Холокоста, призовава за унищожение на държавата Израел и подкрепя геноцида над сирийските граждани!", казва посланикът, споменавайки, че не се вижда краят на тази битка, в която са загинали други 70 000 евреи...
На 160 км оттук, в Гранитната зала на Министерски съвет в София една власт си отива и идва друга. В Лом хазанът на Софийската синагога Шломо Голденберг отслужва кадиш (молитма за мъртвите), а архимандрит Антим произнася, без да чете, своята реч, в която говори за един народ и българи, които уважават достойнството на личността и служат на пострадалите от един безчовечен режим на диктатура (ние ли сме били...), че сме доказали на света, че името България означава шанс за живот.
Следва поднасяне на цветя - от дипломати и организации на евреите от САЩ и България, под зоркия поглед на цивилни и униформени полицаи, някои от които дори по етажите на съседните сгради.
Оттук повече никой няма да тръгне за изтребление.
