Половин век след бунтовния май 1968 г. Париж е на ръба на нова революция - този път архитектурна. И за нея няма да са нужни барикади.
Миналата пролет градските власти обявиха конкурси за реновиране на подземни обекти - тунели, водохранилища, паркинги, подземия и неизползвани метростанции.
Конкурсът е част от проект, наречен "Подземните тайни на Париж", чрез който 40 локации ще бъдат предоставени на въображението на архитекти, специалисти по градско планиране, промоутъри, творци, художници и дори граждански организации.
Вече близо 200 кандидати са отправили предложения за създаване на компании, градски ферми, парти клубове, инкубатори или логистични центрове под улиците на френската столица.
"Подземните райони се смятат за сервизни пространства или складове, необходими за функционирането на града, транспортните мрежи, канализацията, и др. Но точно както и при пространствата над земята, предназначението им се променя", казва Жан-Луи Мисик, зам.-кмет на Париж, отговарящ за градското планиране.
Прогнозата на местните власти е, че употребата на лични автомобили в града ще започне да намалява в близките години. Това ще освободи до 80% от подземните паркинги в града. Идеята как да бъде променено предназначението им започва да се обмисля още отсега.
Какво се намира отдолу
Специалистите по градско планиране отдавна възприемат Париж като триизмерен обект, който може да се разширява, да се издига нагоре или да навлиза по-надълбоко. Интересът към подземната страна на града също датира отдавна.
Още в началото на XX век архитект Едуар Утуджиян насочва особено сериозно вниманието си към т.нар. "сутеренен град".
Интересува се и от разработките на Огюст Пере в областта на железобетона, който открива нови хоризонти за строителството, като позволява изграждане на структури с безпрецедентни обеми.
За младия Утуджиян бетонът става възможност да се впрегнат на работа най-квалифицираните визионери на Западния свят. В началото на 30-те години, неговата Група за проучване и координация на подземното планиране е включвала около 400 инженери, архитекти, геолози, биолози и химици.
Всички те изтъкват предимствата на строителството на подземни кина, паркинги и съоръжения за гражданска защита.
Най-смелите идеолози си представят цели градове, простиращи се под земята, с многобройни връзки с метрополиса отгоре - нещо като "градско мангрово дърво," както го наричат архитектите Давид Манжен и Марион Жиродо през 2016 г.
Някои градове вече са предприели стъпки в тази насока. В продължение на десетилетия Монреал копае под църквите, пътищата и високите си сгради, за да създаде "Подземния град": 32-километрова мрежа от пътища с галерии, стълбища и огромни подземни площади, ежедневно посещавани от около половин милион души, стремящи се да избегнат суровата зима в Квебек.
В него няма жилищни комплекси, но живот под земята вдъхват около 1800 магазини, музей (посветен на куклата Барби) и дори мотописта. И това подземно съоръжение продължава да се разширява.
На други места има по-скромни примери за обществени съоръжения, културни или търговски центрове, възползващи се успешно от мястото под повърхността на града.
В Болцано в северна Италия, архитектите проектират разширение на техническия университет под земята, като създават девет класни стаи и шест работилници около централна зала.
Под Хелзинки съществува комплекс от над 400 тунела, който се разширява от изкопни работи, за първи път направени през Студената война, с капацитета да приюти цялото население на града (600 000 души).
Плановете на финландската столица от 2011 г. насам са да се ограничат задръстванията на повърхността, като под земята се пренесат обекти като плувни басейни, хокейни игрища или мотописти. Невидими могат да се окажат и много нови сгради - подобно на дата-център, разположен в някогашен подземен бункер.
Хората започват да осъзнават богатството, което имат под краката си.
Светлината в мрака
Дали обаче хората са готови да живеят в градове, напомнящи "Метрополис" на Фриц Ланг? През 1927 г. режисьорът си представя град, в който бедните труженици живеят отдолу, като носят бремето на удоволствията и лукса на висшето общество, живеещо над земята.
"Всичко е въпрос на светлина", казва Корин Везони, архитект от Марсилия и създател на La Fourragère, транспортен хъб, намиращ се на 24 метра под земята, достъпен чрез широк отвор в земята. Този отвор осигурява надежден изход, подсилен от стена със светлоотразителни елементи, която насочва слънчевата светлина в дълбините.
Везони се вдъхновява от проектите на Доминик Перо, майстор на трансформацията на подземни пространства. В Сеул през 2008 французинът завърши девическия университет "Еуа", който разполага със 70 000 кв.м. класни стаи, зали за лекции, библиотеки, кафенета, столове за хранене и други помещения, и който се е превърнал в един от образците за подземен дизайн.
Широк прорез в хълм осигурява вход за 22-те хиляди студенти на "Еуа" под земята, както и светлина и безопасност. Изследванията показват, че хората по-охотно приемат подземните пространства, когато имат лесен достъп до повърхността.
Перо проектира и светлинните кули и отвори във френската Национална библиотека, и има идеи за това как може да се преобрази елитното "Авеню Фош", като се премахнат колите и се строи надолу, под земята.
Мексиканското студио BNKR Arquitectura работи върху още по-амбициозна идея: "земестъргач," нещо като обърнат наопаки небостъргач.
Необичайният проект ще бъде изграден в исторически район на Мексико Сити, включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като ще се спуска на 300 метра дълбочина, за да създаде "обърната пирамида с отвор в центъра", като навлизащата през отвора светлина ще осветява неговите 65 етажа.
