Джони Деп не е виновен за голямата рецесия. Не той е "изгорил" пенсионните вноски и спестяванията за колеж за децата на американците. Не той е обявил ипотеките на домовете им за просрочени. И не той е започнал да изисква от гражданите на САЩ месечни банкови такси, докато междувременно е наградил себе си с щедри бонуси.
Всичко, което някога е правил Деп, е да се облича като пират и да забавлява хората.
В ера на глобална криза, хонорарите на мегазвездите не са помръднали
Проблемът обаче не е в самия Джони Деп. Индустрията на шоубизнеса е толкова раздута и безразсъдна, че може да си позволи да му плати 50 милиона долара само за миналата година.
Единственото, което Деп прави по въпроса, е да вдигне рамене: "Ако искат да ми платят толкова много пари точно сега, защо да не ги взема?" Ала в контекста на икономическия колапс може би е време студиата да спрат да плащат толкова много на един актьор. И може би е крайно време Америка да окупира Холивуд.
Разбира се, Деп не е единственият човек, на който се плаща незаслужено много в САЩ, а останалите такива хора не са само в актьорското поприще. Заплатата и договорите с различни фирми на Тайгър Удс ще му донесат около $62 млн. за тази година, което всъщност е забележителен спад с 30 милиона долара от времената, в които бракът му започваше да се разпада.
Благодарение на продажбите на новия си албум и успешното турне, Лейди Гага пък ще се сдобие със "скромните" $90 млн.
Кинозвездите не са причинили кризата, но не спомагат за преодоляването й
Звездите ни дават нещо, което "Голдман Сакс" никога няма да успее да ни даде. Те не прехвърлят капитали и не играят игри с високорискови ценни книжа, които много приличат на измама.
Звездите ни забавляват и изумяват, те ни обединяват чрез общата ни любов към творчеството им, те предлагат на всяко дете, пяло някога с дезодорант в ръка, мечтата, че някой ден и то ще бъде също толкова богато и известно.
Това е свободно предприемачество - и в това няма нищо нередно. Не искаме Джони Деп да престане да участва във филми, или пък Лейди Гага да престане да пее. Но в определена степен потребителите трябва да оценят какво означава това която и да е индустрия да плаща толкова много пари на толкова малко хора.
През 2010 г. имаше по-малко работни места, за които се плащаха по-ниски заплати, с изключение на върха на пирамидата, където броят на хората, които печелят повече от милион годишно, се е повишил с 20% в сравнение с 2009 г.
Междувременно, половината американски служители печелят по-малко от $30 000 годишно. С други думи доходите на всички, с изключение на милионерите, са намалели значително.
Какво всъщност обуславя рекордните хонорари на звездите, освен егото им?
Хората обичат да си представят този един процент на върха като зли банкери - и те нерядко наистина са точно такива. Но освен тях, това неравенство между социалните групи се подсилва и от телевизионните и филмови звезди и феновете им.
Въпреки че се съобразява донякъде с ефектите от инфлацията, Холивуд никога досега не е плащал толкова огромни суми на звездите си. Ако изчислим печалбата на Мерилин Монро от "Непригодните" в съвременен еквивалент, тя едва щеше да достига дори скромните 2 милиона долара. За сравнение, Леонардо ди Каприо спечели $50 млн. за "Генезис".
За да бъдат способни да плащат на звездите, филмовите студиа са намалили броя на филмите, които снимат, с 20%. А докато Джони Деп печели достатъчно, за да си купи малка планета, домът на Джак Спароу в Дисни съкращава стотици служители.
Става въпрос за същото студио, чийто усет за пропорция е толкова разстроен, че се хвали с $215-милионния бюджет, хвърлен за римейка на "Самотният рейнджър", в който, естествено, участва и Джони Деп.
В сърцераздирателно грандиозно изявление, изпълнено с тотална неадекватност, Джери Брукхаймер заяви миналата седмица: "За по-малките сцени се отървахме от статистите, специалистите по ефекти, гримьорите... Събрахме заедно сцените с Тонто и Самотния рейнджър, така че имахме много по-малък екип. Спестихме около $10 милиона само от това."
Така ли се пестят пари? Като се изхвърлят на улицата специалистите по ефекти?
А сега си представете студио, което поглежда към финансовия си баланс и заявява на една звезда: "Виж какво, може би 10 милиона долара и малък дял от приходите е предостатъчно заплащане за този филм, друже". Всъщност какво, извън гордостта на Уил Смит или Анджелина Джоли, би направило подобно заявление оскърбително?
Междувременно, с повече свободни финансови средства Холивуд би могъл да си позволи да поеме някои рискове, да развие нови таланти и да създава повече филми - които публиката дори може би би подкрепила, включително и с парите си. Защото това би създавало някакви работни места.
Прекалено много пари се наливат в индустрията на забавление, която е на загуба
А ако американците инвестираха и в себе си отвреме навреме? Ако цената на билет за кино отиваше в помощ на някой, изпаднал в затруднение? Хората могат да даряват средства с SMS директно от телефоните си.
Защо примерно да не се дари цената на билета за кино за някоя донорска организация, или за да се подпомогне училищен фонд за реализация на проект, или да бъдат закупени необходими консумативи?
Какво би станало, ако хората, вместо да отделят час да гледат поредния епизод на "Д-р Хаус," за който Хю Лори ще спечели над 15 млн. долара само тази година, отделят този час, за да направят нещо за местното поделение на Habitant for Humanity?
Вероятно всичко това звучи безумно. Но нима последните няколко седмици не показаха, че безумните идеи набират популярност? Че твърде много хора страдат и че обществото вече не е склонно да приема, че няма властта да промени това.
Залогът не е "всичко или нищо". Не е просто скъперничество. Става въпрос за най-дребни неща, за признание, че свързващите елементи между хората не са само многомилионни поредици като "Карибски пирати". А ако потребителският избор се свежда до това безумие или рекордните хонорари на Джони Деп, по-добре да си останем само с безумието.
