"Кръв и сперма - перфектната комбинация", споделя татуирано хипи, докато облизва ръцете си, след като е правил секс с жена пред малка публика в едно берлинско мазе. "Течности, носещи живот, от които се страхуваме толкова много. Толкова ни е страх от самите себе си! А всичко е органично".
Може би това не е идеята на всеки за популярно развлечение, но все пак сцената може да бъде видяна от безопасно разстояние в новия документален филм "F*ck for Forest" ("Чукайте се за горите"), който детайлно описва дейностите на едноименната организация.
Тези хора се кефят да провокират обществото със секс, голота и телесни сокове, но истинската цел на Fuck for Forest (FFF) е да спасят света. Така че тук не става въпрос просто за извратена форма на изкуство, но и за благотворителна дейност.
Малко хора си представят, че съществува някакво припокриване между порнографията и опазването на околната среда, но FFF успяват да обединят двете идеи още в брутално откровеното си име. То е кратко обозначение на това, с което се занимават и колко малко им пука какво мислим за него.
Представленията на живо са само странична дейност. Средствата за каузата се набират предимно чрез уеб сайта на FFF, на който са качени снимки и клипове на основните членове на организацията, както и всички доброволци, които набират по улиците, участващи в многобройните им сексуални извращения - от голи хора, отъркващи се в дървета, до хаотични оргии.
Потребителите на сайта заплащат около 10 британски лири месечно, като по-голямата част от тези средства се пренасочват към проекти за опазване на дъждовните гори в Южна Америка.
Трудно е да се категоризира точно подобно начинание
Дали става въпрос за извратен екоактивизъм, порно за "зелени" фетишисти, или пък за ексхибиционизъм за добра кауза? FFF задават по-добър въпрос: Кое е по-скандално - показването на хора, които се радват на своята сексуалност, или унищожаването на околната среда?
"Сексът често се показва, за да ни накара да си купим всякакви долнопробни продукти и идеи, така че защо не го използваме за добра кауза?" коментира норвежецът Томи Хол Елингсен, съосновател на FFF.
"Човешкото тяло се смята за нещо по-скандално и застрашително от всичко друго в заобикалящия ни индустриализиран свят - като автомобилите например, но аз лично не виждам голото тяло само по себе си като заплаха за морала и ценностите на модерното общество.
Според мен хората по-скоро са завладяни от някаква масова психоза. Причините, поради които унищожаваме планетата, може би са свързани по някакъв начин с ценностите, които съвременните човешки същества са създали за себе си".
Томи и партньорката му от Швеция Леона Йохансон могат да говорят безкрайно за слабостите на западното общество, свободата на изразяването, неприкосновеността на природата и благородството на естествения племенен живот, но в документалния филм тяхната философия е подложена на изпитание.
Първата част от него описва живота им на екохипита, в който обикалят улиците на Берлин, предлагайки на непознати хора да направят дарение за сайта, или просто да се напушат, да правят секс и да покажат своя "пъформанс" пред публика (ако частта с "кръвта и спермата" звучи шокиращо, почакайте да чуете ужасните им фолк-песни).
След това обаче мечтите на FFF се сблъскват с реалността под формата на пътешествие до идолизираните от тях дъждовни гори около Амазонка, по молба на застрашено перуанско племе.
Вероятно няма да е толкова интересно за хората, които възнамеряват да гледат филма, но нека кажем, че организацията далеч не достига до съкровената връзка с племето, на която се е надявала.
"Не искам да ги съдя, но първата ми реакция беше, че се опитват да спасят хора на другия край на света, а самите те не могат да помогнат на себе си," коментира Михал Маркзак, режисьор на документалния филм, който прекарва седем месеца, снимайки FFF в действие. "Те живеят в една измислена приказка, според собствените с правила. Никога не планират нищо - дори не знаят какво ще правят на следващия ден. При тях няма правила. Именно това ме заинтригува в тях".
Но Томи и Леона оспорват впечатлението на наивни хедонисти, което създава филмът на Маркзак за тях
От евтината гостилница в Мексико, където двамата посещават "международна конференция за дъждовните гори," двамата обясняват как срещата им с перуанците е била организирана от продуцентите на филма.
"Направиха невъзможното, за да ни вкарат точно в това племе," споделя Томи. "В продължение на осем години Fuck for Forest работи с различни племена от Южна и Централна Америка и за това време научихме много за конфликтите там.
Ако ние бяхме организирали това пътешествие, щяхме да знаем много повече точно за това племе и конкретните неща, от които се нуждаят, но когато стигнахме там, никой не знаеше нищо за нас. Нямаше да се окажем в тази ситуация, ако тя не беше изманипулирана по някакъв начин от режисьорите на филма".
FFF действително имат голям опит, що се отнася до екологичния аспект от тяхната дейност. Макар че счетоводството не изглежда най-силната им страна, Леона изчислява, че организацията с нестопанска цел печели около 100 000 евро годишно за региона, откакто е започнала своята дейност през 2004 г.
Уебсайтът им детайлно описва как точно се харчат парите - за изкупуване на земя и промотиране на пермакултурите и дивите племена в Бразилия, Перу и други държави. Както се доказва и във филма, членовете на организацията също живеят оскъдно - носейки дрехи и хранейки се с продукти, които откриват по кофите за смет, вместо да харчат парите, предназначени за благотворителност.
Маркзак признава, че е участвал в организирането на експедицията, показана в документалния филм, въпреки че никога не се е стремял да създаде предразсъдъци в зрителите по отношение на FFF. Всъщност, в сравнение с останалите НПО-та, с които е говорил в района на Амазонка, техните методи са относително ефективни.
"Голяма част от доброволците изпитват някакъв пост-травматичен стрес, защото идват тук пълни с надежда и заредени с пари, след което след няколко години се чувстват депресирани, защото разбират, че няма какво толкова да направят, за да помогнат. В някои случаи, 80% от средствата им се изгубват между посреднци, преди да достигнат до хората, на които се опитват да помогнат.
Идеята на FFF обаче е да работят с малки екопроекти, където могат да оказват контрол и да финансират директно със собствените си средства. В известен смисъл, това е правилният начин да се правят нещата".
Методът на FFF с директното финансиране на малки проекти не се дължи изцяло на стратегията им
Директното финансиране до голяма степен е принудително, защото повечето големи благотворителни организации отказват да си сътрудничат с тях. Фондацията за опазване на дъждовните гори и норвежкият филиал на World Wildlife Fund отказват да приемат даренията на FFF, след като разбират в какво се състои тяхната дейност, с обяснението, че другите дарители не биха одобрили методите им за набиране на средства.
Не е изненадващо, че FFF изпитват такъв афинитет към изолираните племена на другия край на света: организацията също не изглежда да има много приятели и поддръжници, а и не личи да се опитва да промени това.
Когато Томи и Леона стартират уебсайта в Осло, те получават еднократна финансова помощ от норвежкото правителство - решение, за което властите съжаляват, когато двамата причиняват скандал, правейки секс на сцената на голям норвежки музикален фестивал малко по-късно същата година, докато хардкор група на име Cumshots свири паралелно с тях. Тези действия водят до съдебно дело, по време на което Томи пледира за каузата си, свързана с голотата на обществени места, и сваля панталоните си в съда.
Скоро след това двойката се премества в Берлин, където продължава да си печели противници. През 2009 г. организацията е изгонена от анархистки конгрес в града, защото настояват да съблекат дрехите си на събитие, наречено "Анархия и секс".
Този скандал води до преждевременното закриване на целия конгрес. През 2011 г. FFF отива дори по-далеч, прекъсвайки службата в чест на Възнесение Господне в катедралата в Осло с гол протест (в защита на свещеника, уволнен заради това, че е писал за секс). Шокираните членове на духовенството са принудени буквално да ги избутат от олтара.
За защитници на сексуалната свобода, организацията със сигурност не знае как правилно да предразполага хората
Ако розовата идеология и скандалните изяви на FFF не са им спечелили достатъчно врагове, фактът, че се занимават с порнография, със сигурност постига това. И все пак малка част от оплакванията, които традиционно се изсипват по адрес на порноиндустрията, могат действително да бъдат отнесени към FFF.
В техните филми и снимки е трудно да бъдат намерени "фотошопнати порно звезди" със силикон. "Моделите" често са обикновени членове на публиката. Организацията няма предпочитания към конкретен пол, визия, сексуална ориентация или здравословно състояние, макар че мнозинството от 1300-те им дарители са напълно здрави, млади, бели хора.
Членовете на организацията сами решават какво искат да правят и на никой не му се плаща за това. Спокойно бихме могли да наречем тяхната дейност Fair Trade порно.
"Първата ми мисъл беше: кой, по дяволите, би гледал това?" споделя Маркзак. "И дори да се намери някой такъв, кой би платил за него? Всичко е много вулгарно и... космато. Никой не си бръсне подмишниците, а осветлението наистина е много некачествено.
И все пак се забелязва, че хората в тези снимки и клипове изглеждат щастливи. Има моменти, в които са оставяли камерата включена за няколко минути, след като са свършили, и точно в тези мигове се вижда уникална емоция в хората, каквато почти никога няма в порнофилмите."
Като филмов продуцент, Маркзак се възмущава от аматьорските методи на FFF, но това аматьорство е напълно умишлено, коментира Леона: "Обикновено порноиндустрията се отнася към секса повече като към продукт, а ние имаме по-импулсивна връзка със секса и голотата.
За нас сексът е нещо, което работи най-добре, когато не мислиш твърде много. Основната идея е да се забавляваме, а не да произвеждаме някакъв продукт. Не репетираме нищо, няма сценарий. Всичко се основава на това, което хората са готови да направят за нас. Те дори не използват термина "порнография"," споделя тя. "По-скоро правим документални записи, или своеобразно реалити за човешката сексуалност в съвременния свят".
Това поставя създателите на F*ck for Forest в рискована позиция
"Когато те снимаха, ние ги чакахме да спрат, за да можем да започнем да снимаме ние," разкрива Маркзак. "Имаше моменти, в които снимахме по едно и също време и се питах: "Чакай малко, да не би да изпускаме нещо"?"
Вероятно би могло да се твърди, че филмът F*ck the Forest с нищо не е по-малко порнографски от самата организация. И все пак филмът разглежда неподправената сексуалност на истинските порнографи през филтъра на професионалното документално представяне. Образно казано, кръвта и спермата са заменени с по-безопасния секс с презерватив.
Освен това, филмът разкрива етичната и морална джунгла на съвременното общество, където не е непременно лесно недвусмислено да се прецени кое е правилно и грешно - лентата успява да постигне това по доста развлекателен, а на моменти и чисто хумористичен начин.
FFF не са особено доволни от документалния филм, но не са и особено повлияни от него. В крайна сметка, те подкрепят свободата на изразяването. А и, както Маркзак наблюдава, дори негативният имидж около организацията им печели нови членове.
Това, което дразни FFF повече, е предположението, че животът им е изпълнен с безгрижно веселие. "Това са пълни глупости," контрира Томи. "Имаме толкова много отговорности. Имаме толкова много работа покрай тези проекти. Наистина е много тежко да работиш в областта на сексуалната репресия и екологията.
С помощта на сайта, с цялото това качване на клипове и имейли, нашата малка група успява да се държи на повърхността и да не рухне под цялото това невероятно количество работа. И въпреки това сме обект на силно подозрение и трябва да даваме обяснения за голяма част от това, което правим. А влагаме много от себе си в тази дейност".
